Любляна Начева, Община Кюстендил: Празникът „Кюстендилска пролет” е свързан с почитането на Свети Четиридесет мъченици

Любляна Начева, старши специалист „Координатор – направление духовно развитие и работа с подрастващи“ в отдел „Култура и духовно развитие” към Община Кюстендил, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

Фокус: Госпожо Начева, на 21 март жителите на Кюстендил отбелязват своя празник – „Кюстендилска пролет”, каква е символиката на този празник?

Любляна Начева: Празникът „Кюстендилска пролет” е знаков празник за Кюстендил. Той е един от най-обичаните празници. Този празник е свързан с една много стара и древна традиция за кюстендилци, а именно изкачването на хълма над Кюстендил – „Хисарлъка” и почитането на паметта на Свети Четиридесет мъченици. Това е ставало при оброка, разположен на хълма на града. Днес до мястото на оброка е построен и параклис, наименуван на Свети Четиридесет мъченици. Традицията била такава, че нашите баби омесвали пита и всяка година на 21 март я занасяли на хълма, където я раздавали и изяждали със семействата си, а на оброка запалвали свещица, принасяйки своите дарове и молитви.

Фокус: Запазена ли е тази традиция и днес?

Любляна Начева: По-късно тази традиция е променена, осъвременена и допълнена от нова семантика, от новостите на времето, от съвременните търсения на хората. Тази част с питката, със свещицата, с почитта към светците за някои днес е осъзната, за други не е, но повечето хора знаят, че те трябва да изкачат хълма над града, от там да погледнат новата зора, новото слънце.

Фокус: Къде е мястото на избора на девойка „Кюстендилска пролет” в този празник?

Любляна Начева: Този избор е може би е един от най-тържествените моменти. Девойка, която става символ на пролетта, на нежната стъпка, на зората на новия ден. Когато се избират тези девойки, те отново символично изкачват „Хисарлъка”, пожелавайки на всички хора добри неща. Те носят и символите на града. Това са минералната вода, плодородието и хляба. В последните години тези символи има традиция да бъдат раздавани на хората, които са се събрали на площада и в „Хисарлъка”.

Фокус: Какви са били очакванията на хората в миналото, свързани с този празник?

Любляна Начева: Очакванията на хората във всяко едно време са едни и същи. Надежда за добро, за здраве, за мир и берекет. Някога именно с тези надежди хората са занасяли своите дарове и своите молитви на хълма над град Кюстендил. Днес хората имат същите очаквания, ние много не сме се променили. Тази празнична система е много характерна за Кюстендил. Може би това е и знакът, чрез който кюстендилци се отличават от останалите хора в страната. Само в Кюстендил е характерно хората да се поздравяват с „Честита пролет” и настъпването на пролетта да е свързано с един празничен процес. Тук трябва да кажа, че тези християнски корени имат една много древна тракийска нишка – соларният култ и почитането на древните богове.

Фокус: Споменавате хълма „Хисарлъка”, може ли той да бъде определен тогава като свещен хълм, едно свещено място?

Любляна Начева: Да, хълмът „Хисарлъка” е част от планината Осогово. Ние знаем, че древните жители са я наричали Сребърната планина. Нашият град е свързан с минералните извори, наречен езерният град. Не случайно аз споменах Четиридесетте Свети мъченици, те са покровители на града, защото тяхното житие е свързано и с минералните извори. Хълмът е свещен, защото още в древността там са се намирали много храмове, а по-късно в християнско време и параклиси. Има и базилика, която днес частично е реставрирана. Тя е станала част от Крепостната стена и от един амфитеатрален комплекс.

Фокус: Отбелязването на празника е свързано и с извършването на молебен за здраве, това ли е връзката между общоградските тържества и християнските колени?

Любляна Начева: Да, защото изворът на самия празник е свързан с тези християнски ценности на българина. Затова се прави този водосвет за здраве като изначален, като една благословия. Това има изключително важно духовно значение, за здравето и за напредъка на хората.

Венцеслав ИЛЧЕВ