Любомира Ганчева, АБВ: Местната власт в България е нестабилна, от което може да очакваме политическа нестабилност и в страната

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Любомира Ганчева, зам.-председател на ПП АБВ, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Фокус: АБВ ще настоява за промени в нормативната уредба, които да не позволяват кмет на община да бъде избиран с гласовете на по-малко от 50% от участвалите в изборния процес, както и за въвеждане на машинното гласуване. Какви са целите на партията след вота питаме Любомира Ганчева, зам.-председател на ПП АБВ. Добро утро.

Любомира Ганчева: Добро утро.

Фокус: Госпожо Ганчева, повече от 30 са избраните кметове с подкрепата на АБВ. А общинските съветници са над 100. Как изглежда представителството на партията в местната власт?

Любомира Ганчева: Дадохме вчера на форумите и на Изпълнително бюро, и на Национален съвет на ПП АБВ, оценка за много добро представяне на местни избори 2019, казвайки го с оглед от една страна на участието ни на предишните местни избори, а от друга страна – средата, в която се случиха тези избори, където имаме проблеми и постоянно смяна на изборното законодателство, с което започнахте и вие. Нашата кампания беше меко казано скромна и на фона на тази кампания, като финансов ресурс, ограничена, на фона на този Изборен кодекс, на фона на ниската избирателна активност, можем да кажем, че имаме едно много добро представяне в местната власт и на практика няма регион без присъствие на АБВ в управлението. Отделен е въпросът по какъв начин и как се случиха изборите. Но аз вярвам, че все пак хората показаха, че са готови за промяна в цялата страна и тази промяна ще дойде поетапно в България.

Фокус: Анализирайки резултатите, каква е оценката ви за местния вот като цяло? Споменахте част от тях, но какви още тенденции се очертаха?

Любомира Ганчева: На първо място, това, което мен лично ме впечатли особено силно, е отвращението на хората от политиката вече и на местно ниво. Ако през последните години сме били свидетели как местната власт е била тази, която е давала и прекия контакт на хората, и е имало винаги много по-висока избирателна активност и много повече вълнения кой ще бъде общински съветник, кой ще бъде кмет в населеното място. То тази година вече, за съжаление, хората според мен с масовото си негласуване показаха, че са отвратени изцяло и от модела на управление на ГЕРБ, защото това е управляващата партия в последното десетилетие, както на национално, така и на местно ниво. Това отвращение и политическа апатия мисля, че е най-опасната тенденция, с която всички ние, които се занимаваме активно с обществения и политически живот, трябва да се борим. Това е голямото предизвикателство. Няколко неща бих искала да акцентирам като основни проблеми. Постоянната смяна на изборното законодателство – когато системата се сменя често, няма никаква стабилност и така се отваря вратата за манипулации. Ние от ПП АБВ бяхме единствените, които сигнализирахме още през 2016 година при промяната, тогава се увеличи всъщност прагът за избор на населени места – от 150 души беше увеличен на 350 души. На практика сега на тези отминали избори повече от 3 000 населени места с жители до 350 души нямаха право да определят своя кмет, а той ще бъде административно назначен от избрания кмет на голяма община или голямо населено място. Мисля, че това е порочен модел. Това е една от основните причини за отделянето на хората, апатията им от политическата власт – те не участват в процесите на взимане на решения. Отново станахме свидетели на мъртвите души на тези списъци. И пак тук е дългосрочната политика на ПП АБВ за активната регистрация. Защо не беше приета, ами защото тя обслужва управляващите и парламентарно представените партии – тази система, по която в момента се провеждат изборите, с тези мъртви души. И както казах, за мен не е нормално да се избира кмет, имаме 15 кмета на общини, избрани с по-малко от 50% от гласовете на всички участвали в изборите. За мен това не е нормално. Това показва, че местната власт като цяло в България е изключително нестабилна и оттам можем да очакваме политическа нестабилност и в страната.

Фокус: Позицията на партията е и за въвеждане на сериозни санкции за проучвания в изборния ден, тъй като ги определяте като инструмент за манипулация. За какви още конкретни промени ще настоявате и как продължава АБВ след местните избори?

Любомира Ганчева: Точно така. Екзитполовете за съжаление показаха, че могат да се използват за внушения и за една, аз бих я нарекла даже, скрита пропаганда. Достатъчно показателен е примерът за Пловдив и много други населени места. Вярвам, че трябва да има наложена санкция в размер на 500 000 лева при по-голяма разлика от 2% от предварително обявените по време на екзитполовете. Нещата, с които започнах – промяната на изборното законодателство, е едно от нещата, с които ние ще продължим. И в участието си в местната власт, и в националната, ще настояваме за тези общи правила. Но първата стъпка на всички представители на АБВ в местната власт буквално от тази седмица ще бъде в няколко основни посоки. На първо място – връщането на общините в комуналните услуги, защото това е формално управлението на местно ниво. Също така наша стратегическа цел е финансовата децентрализация. Още в началото на местните избори ние обявихме няколко национални приоритета и това беше кметовете и въобще представителите на местната власт да имат финансова независимост от държавата, защото това е смисълът на местното управление – местно самоуправление в Европейския съюз, Европа е държава на регионите. В България обаче за съжаление не е така, нищо че сме поели ангажимент към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа още през 2012 година. Ние ще се борим за тази и административна, и финансова децентрализация, и въвеждането на това второ местно ниво на самоуправление на регионален принцип. Ще се борим за промяната на изборното законодателство. И нещо много важно, ще легитимираме битката с корупцията, като обявим всяка една община, област и населено място, където има представители на АБВ в местната власт, за зона свободна от корупция. Доказа се по време на изборите и на предизборната кампания, че хората изключително силно реагират на всеки малък сигнал за корупция. И аз вярвам, че за корупцията трябва да се говори всеки ден, дори и след обявяването на изборните резултати, а не както се ползва – само за предизборни лозунги.

Фокус: Госпожо Ганчева, позволете ми в края на нашия разговор да преминем към още една актуална тема – бюджет 2020-та, който бе приет на първо четене от няколко парламентарни комисии. Според финансовия министър бюджетът е добре балансиран. Като макроикономист как го разчитате вие?

Любомира Ганчева: Мен много ме притесни оценката на финансовия министър, че липсват изненади в бюджета. Като човек, който се занимава в последните поне четири години активно с тази тема, макар че нямах никакви очаквания, отново съм разочарована от бюджета, даже мога да кажа, че съм и възмутена. Ще започна с това, че да, политиката за увеличаване на доходите е правилна. Само че това, което се представя от финансовото министерство през бюджета е крайно недостатъчно и крайно несправедливо. Първо е настъпил един, ако мога така да се изразя, ледников период, защото са замразени обезщетенията за безработица, майчинството за втората година, максималният осигурителен доход и максималният размер на пенсията – все неща, които пречат за излизане от капана на бедността. Но това, което ме притеснява, е, че при пенсиите е заложено изключително малко увеличение от 6,7%, но няма преизчисление на пенсиите. В момента две трети от пенсионерите са крайно бедни. 40% получават минимална пенсия, която е 220 лева при 350 линия на бедността. На второ място, в бюджетния сектор тези прокламирани 10% увеличение, като се махнат удръжките, стават 6-7%. И в здравеопазването и образованието проблемите няма да се решат, ако се увеличи с 6% доходите на заетите в сферата. Миналата година бюджетът беше социален, по оценката на финансовия министър, и в края на миналата година България е най-бедната държава, с най-голямо неравенство, с най-големи проблеми в социалната и демографската сфера в рамките на Европейския съюз. Тази година е балансиран. Аз бих го определила, че той балансира и бетонира неравенството и проблемите, които имаме ние икономически, с бедност, с липса на икономика с висока добавена стойност и заплати, държавният бюджет по никакъв начин няма да ги реши, а напротив, ще ги задълбочи. Бедните хора и хората със средни доходи ще плащат повече данъци в полза на богатите.

Фокус:  А какво е вашето виждане по отношение и на социалната, и на данъчната политика?

Любомира Ганчева: Още през септември месец ние изпратихме до финансовото министерство и до всички парламентарни партии нашето предложение за шест социални мерки в бюджета. И аз вярвам, че с разчетите, които ни бяха показани, бюджетът и в приходната, и в разходната си част, може да ги понесе. На първо място необлагаемият минимум до размера на минималната работна заплата, това означава 60 лева чисто за всеки работещ от догодина. Диференцираното ДДС от 5% за стоките и услугите от първа необходимост. Преизчислението на пенсиите е третата такава мярка, която е изключително важна, за да може пенсионерите, които цял живот са работили, една идея по-добре да живеят, да не са в крайна бедност. Безплатни ясли и детски градини като национална политика е дългосрочна цел на АБВ. Ние за пръв път лансирахме тази идея през 2016 година. Безплатни лекарства за деца до 7 години също е наша дългосрочна идея, не знам защо не се възприема от останалите политически партии. Явно това е тяхното виждане за стимулирането на раждаемостта и за социалната политика. И на последно място, плавно увеличаване на максималния осигурителен доход. Както казах, той е замразен на 3 000 лева, а по европейски стандарти той трябва да е 10 пъти от минималната работна заплата. Това означава 6 100 лева към следващата година спрямо 3 000 лева. Този комплекс от шест мерки, които изброих, първо, бюджетът може да ги понесе, второ, те веднага след въвеждането им, още от следващия месец ще дадат пряк резултат върху хората, които са бедни. А в България крайно бедните са 40% по европейска статистика, това са близо 1 700 000 души. Не само те, всички български граждани имат нужда да усещат ролята на държавата. Тя не е да им изсмуква парите през ДДС-то например, откъдето са най-големите постъпления в бюджета, а тя е да помага на тези, които имат нужда. Аз не вярвам, че хората с голям бизнес в България имат нужда и не знам защо финансовото министерство им помага всяка година.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА