Любомир Йорданов, журналист: Инициативен комитет предложихме д-р Андрей Георгиев, дарил 5,5 млн. долара на българското образование ,  да бъде  удостоен посмъртно с орден „Кирил и Методий“

Любомир Йорданов, журналист и  специалист „Връзки с обществеността“ на Окръжен съд – Монтана, в интервю за  предаването „Чудесата на Северозапада“ на Радио „Фокус“ – Видин

 

Радио „Фокус“: Кой е д-р Андрей Георгиев – дарителят на Лом?

Любомир Йорданов:  За д-р Андрей Георгиев един от най-големите дарители в съвременната българска история до преди 2 години, когато той направи своето дарение,  всъщност  ние не знаехме почти нищо. Той беше почти непозната личност, но вече след серия проучвания научихме доста за живота, за делото му, за личността му. Всичко това очертава образа на един изключенилен българин, наследник на възрожденските ни традиции, човек родолюбец, предприемчив и най-вече хуманист. Целият си живот, цялата си дейност д-р Андрей Георгиев подчинява на хората си, да им служи не само като лекар, но и със всичко, което е направил и постигнал.

 

Радио „Фокус“: Защо прави д-р Георгиев дарението си за гимназията в Лом?

Любомир Йорданов: Д-р Георгиев прави само част от дарението си за гимназията в Лом. Той прави няколко дарения, но всички те са ориентирани към образованието и към  образователни институции. От всичко, което е направил ме кара лично мен да мисля, че той дарява всичките си средства, които е спестил и изработил през живота си на тези стълбове на българщината, които са го формирали него като човек  и са най-важни за цялата ни нация.

Той дарява пари на гимназията в Лом, която е завършил, на Медицинския университет в София, който също е завършил  и на университета в Уилмингтън, САЩ,  където е живял дълги години и то пак за образование на български студенти. С всичко това д-р Георгиев подчертава, че най-важното в живота на един човек е образованието и възпитанието.

 

Радио „Фокус“: Каква е сумата, която дарява д-р Георгиев?

Любомир Йорданов: Цялото дарение на д-р Георгиев е приблизително 5,5 млн.долара. Това е всичко, което той е събрал в живота си, включително и имуществото му – домът му, колите му… Разпродава се след смъртта му всичко, което е имал и според завещанието му  всичко  е за България.

 

Радио „Фокус“: Къде е роден, къде е израсъл д-р Андрей Георгиев?

Любомир Йорданов: Д-р Георгиев е българин от Северозападна България, от Ломския край. Роден е в София, но по стечение на обстоятелствата, защото по това време там са били неговите родители – Асен Георгиев и Рилка Първанова. Асен Георгиев, бащата на д-р Георгиев, е доста образован за времето си човек. Той е завършил за землемер в Чехословакия. Работи на различни места в България, защото по това време след войните  – Балканска, Междусъюзническа, Първа световна война, професията на землемера е много търсена. Тогава започва възстановяването на държавата, започва ккомасация на земи, строителство…Предполагам, че по това време той се е намирал в София заради работата си и там се ражда на 2 март 1921 г. д-р Андрей Георгиев. След известно време цялото семейство отиват да живеят в родното място на майката на д-р Георгиев, това е село Дългоделци. Родътт на Рилка Първанова е един заможен, предприемчив  род от земеделци, с много деца с патриархални традиции и с преклонение пред труда и образованието. Това е и лайтмотивът на целия живот на д-р Георгиев, както и на неговия брат Славян Георгиев, който също отива в Америка. През целия си живот тези хора остават българи по душа  и за това д-р Георгиев дава всичко на Родината си.

Радио „Фокус“: Колко време учи в Лом д-р Георгиев?

Любомир Йорданов: Завършва Ломската гимназия целият курс, след което записва  медицина в Софийския университет, защото по онова време  Медицинският факултет е част от Софийския университет. Много добър ученик е , с диплома над 5. Завършва медицина в София точно когато избухва Втората световна война. Включва се като офицер, с чин поручик в армията. След края на войната се прибира, но новият режим, който се установява, преобръща неговия живот и живота на семейството му. Въпреки отличната му диплома и желанието му да работи като лекар  за него няма място в страната. Причината е, че произхожда от заможна фамилия с над 600 дка земя. Баща му, земемерът през 30-те години на миналия век е бил кмет на Община Медковец, която е близо до  Дългоделци и минава за „враг на народа“. За да се реализира като специалист д-р Георгиев  без да е работил и един ден в Българя, без да му е дадена възможност да работи  емигрира.

 

Радио „Фокус“: Къде се установява след емиграцията?

Любомир Йорданов: Д-р Георгиев не може да напусне България, защото семейството му се води „враг на народа“. Единственото, което успява да постигне през онези години – 1945 – 1946  е да успее да се уреди за специализация в Чехословакия, предполагам с контактите на баща му, който преди години е завършил там. След като 2 години специализира в Чехословакия успява от Чехословакия да замине за Франция и вече от Франция за САЩ. Но, там животът му  никак не е лесен. Неговата диплома на лекар  от България е невалидна и се налага да работи години наред като санитар по клиники и болници, да върши най-тежката и черна работа, като през нощите учи,  за да получи отново диплома за лекар.

 

Радио „Фокус“: Къде живее и работи д-р Георгиев, създава ли свое семейство там?

Любомир  Йорданов: Д-р Георгиев не създава собствено семейство. Установява се в Калифорния, там работи по болници и клиники, докато вземе медицинската си диплома. Вече като дипломиран медик отива в Уилмингтън – едно малко градче, което сега има 70 хил.жители, а когато д-р Георгиев отива в него е още по-малко. Негови познати от САЩ разказват, че когато д-р Георгиев  идва в градчето, което е било доста кално навремето си, казва – „О,Господи, толкова кал изгазих в Лом и в Дългоделци и тук ли ще газя кал!“. Но, с трудолюбието си, с отдадеността си като лекар д-р Георгиев бързо печели уважението на местните жители. Там той става личен лекар, но е работил и в родилното отделение на местната болница. Местните го приемат за свой приятел, за свой близък човек. Д-р Георгиев преживява голяма трагедия заради раздялата си със семейството си в България. През целия си живот е изпълнен с голяма тъга към майка си и баща си, които не вижда до края на живота си. Майка му   умира много млада , няколко години след като той емигрира. Тази болка  се отпечатва в душата му и д-р Георгиев не създава свое собствено семейство. Помага на десетки млади хора да завършат образованието си в САЩ. Всеки млад човек, в който виждал искрата за образование , д-р Георгиев го е подкрепял.

 

Радио „Фокус“: Жив ли е неговият брат?

Любомир Йорданов: Той се казва Славян,  ражда се в село Дългоделци 5 години след д-р Георгиев. Той остава в България след емиграцията на д-р Георгиев, като преживява доста трудни периоди. Върху дамгата че е син на „кулашко семейство“ се слага и отпечатъка, че е брат на невъзвръщенец. До началото на 70-те години на миналия век тайните служби смятат, че д-р Георгиев е заминал в САЩ, за да бъде шпионин  и да се върне в България като диверсант, който ще пали и убива. Нещо, което е безпочвено и самите служители на ДС признават след дълги проучвания, че този човек го интересува само професионалното му израстване. По това време брат му Славян е подложен на гонения, на два пъти е изключван от Медицинския университет. Завършва медицина и не му дават да упражнява професията на лекар, пращат го в ТКЗС-то в Дългоделци. В края на 60-те години с помощта на д-р Георгиев и Славян успява да се уреди да замине на екскурзия в Югославия  със семейството си от там нелегално заминава при брат си в САЩ. Той дълги години живее и работи като лекар в САЩ, но и той за съжаление вече също е покойник. Умира 5 години след брат си, но оставя наследници.

Радио „Фокус“: Какво се направи в памет на  д-р Андрей Георгиев?

Любомир Йорданов. Направиха се някои неща в знак на уважение и признателност към този огромен жест. Това е наистина огромен жест, който се равнява на това, което са направили колоси като  Евлоги и Христо Георгиеви и Димитър Ценов, създал Стопанската академия в Свищов. В Лом заедно с общината направихме изложба , с която разказахме почти всичко, което сега разказвам  за живота на д-р Андрей Георгиев. След това тази изложба отиде в Медицинския университет в София  по изричното желание на ректора проф. д-р Виктор Златков. На празника на университета тя бе представена в НДК  и имаше огромен интерес към нея. След това снимките, документите от изложбата останаха в сградата на Ректората на Медицинския университет. Всеки, който отиде там – студент, родител, учен, вижда тези  снимки и документи и се запознава с делото на д-р Андрей Георгиев и дарението му. Но, това е твърде малко за този жест. Посмъртно д-р Георгиев бе удостоен със званието почетен гражданин на Лом. Националното сдружение на общините го удостои с приза „Национален дарител за годината“ . Но, дарението на д-р Георгиев надхвърля регионалното, той заслужава едно национално признание . В Лом сформирахме един  Инициативен комитет  от граждани, които предложиха  на правителството чрез Министерството на образованието  на д-р Андрей Георгиев да бъде връчен орден „Кирил и Методий“ за принос към българското образование. Надяваме се, че това ще стане, преписката все още се придвижва. За мен е голяма чест, че в този Инициативен комитет се включиха личности като писателят Владимир Зарев, писателят Емил Андреев, лекари, общественици, както и обикновени граждани. Ако бяхме оставили тази подписка още известно време сигурно цял Лом щеше да се подпише. Важното беше инициативата да стартира и се надявам, че ще приключи с успех.

 

Радио „Фокус“: Има ли следи останали от д-р Андрей Георгиев в Лом и в с.Дългоделци?

Любомир Йорданов: Да, в Дългоделци, където минава цялото му детство и юношество, все още съществува къщата на семейство Георгиеви. За съжаление тя вече не е собственост на фамилията или на наследниците. През годините е препродавана и купувана. В момента е собственост на църковна френска организация и е превърната в религиозен храм. На нея има кръст, надпис на френската организация, посещава се от вярващи. Това може би донякъде е добре, защото по този начин сградата е запазена. Тя е много красива къща, показваща, че в 30-те години на миналия век в село Дългоделци са живеели хора не само заможни, но и хора с вкус. В Лом се пазят документите на д-р Георгиев в гимназията. Там се събира и една сбирка, с документи за доктора. Роднините му от САЩ донесоха преди няколко месеца табелата на д-р Георгиев на клиниката му в Уилмингтън . Те са съхранили тази табела, след като клиниката е била продадена, за да бъде попълнен фондът за стипендии. Надявам се, че ломчани ще поставят паметна плоча на гимназията, в която е учил д-р Андрей Георгиев и по някакъв начин ще отбележат и в центъра на Лом личността на този дарител. В началото, когато ви казах, че дарението е на стойност 5,5 млн. долара, 5 млн.  долара са за стипендии, а 500 000 долара  по изричното желание на д-р Андрей Георгиев са дадени на града Лом. След допитване до гражданите  решиха те да бъдат изразходвани за ремонт и модернизация на старата Спортна зала на града.

Анна ЛОЗАНОВА