Любомир Йорданов: Повече от 70 години паметникът на Втори Ломски конен  полк е тънел в забрава

Любомир Йорданов, журналист от Лом в интервю за предаването „Чудесата на Северозапада“

Радио „Фокус“: В какво състояние е паметникът на Втори конен полк в Лом?

Любомир Йорданов: На този етап паметникът на загиналите 67 кавалеристи от Втори конен полк не е приобщен към градската среда. През 2018 г. хората в Лом разбраха, че този паметник съществува. Повече от 70 години този паметник е тънел в забрава в казармите на Втори конен Ломски полк, след това автомобилно поделение в Народна република България. През ноември 2012 година бе организирано честване пред този паметник на 100-години от началото на Първата световна война. Дойдоха много граждани, родолюбци, гости на града. След това възникна инициатива този паметник да стане част от града, от градското пространство.  Инициативен комитет от граждани предложи на местната управа тази идея, като тя бе подкрепена. След преписка с Министерството на отбраната в края на миналата година парцелът на паметника на Втори конен Ломски полк е собственост на Община Лом. Предстоят действия по премахването на оградата на бившата казарма, оформянето на парка и този паметник заедно с една малка зелена площ да стане част от градското пространство и всеки ден хората да го виждат, а по празниците да го почитат.

Радио „Фокус“: Разкажете за историята на полка?

Любомир Йорданов: Историята на полка е изпълнена с подвизи, като военните журналисти от миналия век я наричат една от най-красивите страници в живота на българската конница. Ломският полк е родоначалник на българската конница. Той възниква още по време на Руско турската война, в която има една опълченска сотня, след това тя се разширява с още конници, участва в разгрома на разбойническите банди, които се вилнеели в Лудогорието след Освобождението. По това време конната сотня квартирува  в Шумен. През март 1881 няколкото сотни, които са в Шумен са обявени за Втори конен полк. При Съединението на България през 1885 г. на този полк се пада историческата задача да заличи границата между Княжество България и Източна Румелия. Полкът придружава княз Александър Батемберг до Пловдив за да обяви Съединението, като фактически първи преминава през границата и я заличава по този начин.

Втори конен полк участва в Сръбско българската война в защита на Съединението и оттегляйки се от войната, дал първите си жертви, полкът се установява в Лом. От 1891 г. за негова постоянна квартира е обявен Лом. Така полкът освен Втори конен става и Втори Ломски конен полк. През 1893 година княз Фердинанд се жени за Мария Луиза и полкът получава името Втори конен полк на Нейно Височество  Мария Луиза.

Най-героичните и най-драматичните страници на Втори конен полк са записани през трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.Тогава кавалеристите от Лом начело със своите офицери се бият при Люлебургас Куманово, Велес, Дяково, Дебър  като громят врага и печелят победи. Най-големите победи на полка са при боевете за освобождението на Южна Добруджа. Там Втори конен полк, който е острие на кавалерията на генерал Иван Колев разбива сръбски, румънски и руски полк и пленява знамето на 265 Оренбургска дружина. Това е едно от пленените от нашата армия знамена, което се намира в  музей и в същото време не позволяват на врага да вземе тяхното.

Радио „Фокус“: Какво се случва с полкът след войните?

Любомир Йорданов: По силата на Ньойския договор полкът е разформирован, превърнат е в жандармерийска група, участва и във Втората световна война и като ирония на съдбата или като компенсация му се пада отново да присъедини Южна Добруджа към България. След 1944 година полкът е разформирован.Кавалерията е премахната като военна единица в нашата армия. За съжаление историята и паметта за полка е погубена съвсем съзнателно заради царското му минало и заради друга историческа истина, която е скрита – разгромил е руска военна част, в което няма нищо лошо, защото на война човек воюва срещу тези, които са срещу Родината му. Тук трябва да припомним думите на генерал Колев, казани на неговите кавалеристи – аз обичам Русия, но който е дошъл да се бие срещу България ще го бием и ще го изгоним.

Радио „Фокус“: Историята на полка е свързана и с Борис Дрангов.

Любомир Йорданов: Борис Дрангов е служил във Втори конен Ломски полк. Той служи като много млад в полка, тук е като поручик. Тук в Лом намира своята съпруга Райна Попова. След службата си във Втори конен полк заминава в други поделения, става офицер с висок чин. Той е един от многото офицери, като трябва да посоча, че в Ломския полк са служили едни от най-елитните офицери, най-големите родолюбци. Много млади офицери по желание са идвали във Втори конен полк. Тук  е служил бъдещият генерал Генко Мархолев, той е командир на полка през 1913 година, син е на съратник на Васил Левски, брат на друг генерал – генерал Гурко Мархолев. Тук е служил бъдещият генерал Владимир Стойчев, който пред 1930 г. е командир на Ломския конен полк. Така че, това е един славен полк, изписал славни страници в българската история и чрез офицерите си, които са били големи личности и чрез обикновените си редови войници-кавалеристи, които са се биели самоотвержено за Родината си.

Радио „Фокус“: Кой е авторът на паметника на Втори конен полк?

Любомир Йорданов: Паметникът на Втори конен полк е изграден след края на Първата световна война. Построен е през 1929 година, открит е през следващата година – 1930. Той е издигнат в памет на 67 войници и офицери от полка  загинали от Съединението на България до 1923 година. Най-интересното е, че офицерите и войниците от полка отказват да вземат пари от държавата за издигането на паметника, като събират собствени средства за да изградят монумента, защото смятат, че са длъжни да го направят. Канят един от най-известните по това време български скулптор и архитект Кирил Шиваров да го проектира и да го изгради. Кирил Шиваров също като Втори конен полк цели десетилетия е забравен, но това е един от известните европейски скулптори, завършил във Виена, изградил паметниците на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет, той е автор на фасадата на Народния театър, на БНБ. Паметникът, който прави за Втори конен полк е уникален, произведение на изкуството, който изобразява по страхотен начин скромността на кавалеристите и героизмът им. Този паметник е от мрамор и варовик, не е  грамаден, но излъчва достойнство и величие!

Анна ЛОЗАНОВА