Любомир Кючуков: България получи ресор във важна за ЕС сфера, но с лимитирана роля на еврокомисаря

Снимка: МВнР

Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Една от основните теми за деня у нас и в ЕС е за състава и ресорите на Европейската комисия, представени от председателя на институцията  Урсула фон дер Лайен. Какви политики подреждат по приоритет обявените ресори? Задавам въпросът към директора на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.

Любомир Кючуков: Това, което би следвало на първо място да се каже, е, че формирането на ЕК е, от една страна, нормална за ЕС процедура, и от друга, тя отразява в концентриран вид всички проблеми на Съюза, и на първо място, противоречието между принципа на националното представителство – нещо неизбежно, когато става дума за съюз на суверенни и равноправни държави, където се предполага всяка държава да има свой еврокомисар, от една страна, и от друга страна, управленската експертиза на отделните номинации и напасването им в определените ресори, което невинаги е лесен процес. Самата концепция на Фон дер Лайен за ЕК е доста интересна и тя направи заявлението, че това ще бъде геополитическа комисия, което преди всичко означава или би следвало да означава, че ЕС ще търси своето място в доста по-различен, многополюсен свят, който предполага да се търси решение на процеса преди всичко, както се формулира в много европейски столици на Европа в сравнение с останалия свят, икономически, и политически. От друга страна, говори за определен процес на политическа еманципация, тоест превръщане на ЕС в реален, глобален играч.

Водещ: Следвайки тази логика, чрез ресора каква оценка е дадена за България и за нашия кандидат?

Любомир Кючуков: Аз бих казал, че най-общо казано българският ресор, за който вече стана дума, съдейки по всичко, бе определен на остатъчния принцип.

Водещ: Какво значи това? Което е останало за нас, така ли?

Любомир Кючуков: Да, след като са били вече разпределени по-сериозните ресори и утвърдени желанията на по-влиятелните страни, което също като цяло не е ново в сформирането на ЕК. Няма информация, между другото, България да е заявила специален интерес към някой определен ресор извън изразената надежда да се продължи да се води досегашният, който Мария Габриел водеше, но това отразява, от друга страна, отсъствието на ясен профил за политическа тежест. Първо за страната, тъй като България не е демонстрирала специален политически интерес, идеи, политики и експертиза в, бих казал, нито една конкретна сфера, и второ, защото кандидатът ни Мария Габриел няма сериозната експертна тежест в определена сфера. Между другото, показателни са два факта. 20 от 27-те номинирани еврокомисари имат сериозен управленски опит, било то като премиери или министри на своите държави, и от друг страна, практически всички досегашни еврокомисари, които са номинирани повторно, получават позициите на зам.-председатели на ЕК. И в двата случая България не попада в тези категории.

Водещ: Много се озадачих от имената на някои от ресорите, господин Кючуков. „Ценности и прозрачност“, „Съхраняване на европейския ни начин на живот“, „Междуинституционални отношения и перспективи“, „Демокрация и демография“. На този фонд, нашата „Иновации и младеж“ с цялата многопосочност звучи съвсем авторитетно.

Любомир Кючуков: Да, аз мисля ,че сам по себе си ресорът „Иновации и младеж“ не следва да се подценява и според мотивационното писмо на Фон дер Лайен, отправено до Мария Габриел, това е един от приоритетите на ЕС, и действително това е стратегическо направление на Съюза, но от друга страна, това не се вписва в подхода всички комисари в стратегически на ЕС сфери да получат зам.-председателски статут. Това именно беше заявено от Фон дер Лайен, като тук у нас твърде много се набляга на финансовите ресурси, които ЕС насочва в тази сфера. Те действително не са малки. Тук има сериозен ресурс в рамките на две програми – програмите „Хоризонт“, до скоро „Хоризонт 2020“, и „Еразъм“. Но трябва да се отчита, че този ресурс не се разпределя от ЕК. Те не се насочват квотно към държави, а за тях се кандидатства директно -кандидатстват директно научни институти, университети, студенти и т.н. Тоест комисарят сам по себе си няма тази разпределителна функция за разпределение на този ресурс по държави. И което е по-важно, европейските фондове не са просто пари. Те са политики. А иновациите и младежките политики не са общностни, те са национални. Тоест няма единна политика на ЕС, а всяка държава в тези сфери сама определя своите цели, задачи и приоритети, и респективно ЕК и комисарят не генерират общоевропейско законодателство и  общоевропейски политики в тези сфери, а имат по-скоро контролиращи функции по спазването на правилата. Иначе казано, като трябва да резюмираме, аз бих казал, че България получи ресор във важна за ЕС сфера, но с лимитирана роля на еврокомисар.

Водещ: Има и нещо друго – че изпълнителният зам.-председател на ЕК Маргрете Вестагер на практика ще бди над този ресор. Тоест нашият комисар си има шапка.

Любомир Кючуков: Какво вече стана дума, има съответно зам.-председатели, които изпълняват координиращи функции за част от ресорите, и от друга страна, нещо, което е ново – беше въведена и функцията на изпълнителни вицепрезиденти на ЕК, които имат пък допълнителни важни, вкл. и изпълнителни задачи в тази сфера. Една от тях е и госпожа Вестагер, за която вие споменахте, която получава, между другото, изключително сериозен и отговорен ресор.

Водещ: Ако преведем дипломатическия език на разговорен, се получава така, че ние хем седим около масата, хем сме в менюто?

Любомир Кючуков: България е с позицията на не една и две други страни членки на ЕС, които засега в по-голяма степен действително присъстват, отколкото участват в дебата, но би казал, че това в много сериозна степен се дължи на факта как те сами са се ограничили в рамките на общоевропейските дискусии и проблеми, доколко те успяват да генерират общи европейски идеи, доколко те успяват да намерят своята ниша в сфери, в които представляват техен особен интерес, където те могат да предлагат идеи и да бъдат референтни, тоест страните, с които се съобразяват, когато се взимат съответните решения. Засега България и немалко страни от Източна Европа все още са твърде, бих казал, предпазливи в тази посока, въпреки че имаме и обратните примери, разбира се, особено когато стане дума за Полша и Унгария, които пък са обвинявани в точно обратното – че не се съобразяват с общоевропейските правила и подходи и се опитват да налагат совите интереси и приоритети.

Водещ: Тоест, нямаме кой знае какви основания да се радваме, но както се казва, по този ресор можем да направим много интересна бъдеща европейска политика, така ли?

Любомир Кючуков: Това е добър ресор за България, от който България обаче има малко възможности да генерира европейски политики и подходи дотолкова, доколкото в тези сфери няма общоевропейски политики. Те не са общностни политики. Нито младежката политика, нито иновациите, а общностите политики, основните, които са задължителни за целия ЕС, те са в ресорите на вицепрезидентите на Комисията.

Водещ: Къде и какви са нашите шансове?

Любомир Кючуков: България като всяка друга страна, има интерес да намери този подход, който да позволи в тези две сфери младежта и иновациите, които между другото са важни, да създава такава рамка, общоевропейска, в която отделните страни да намират мотивация за действие. Между другото, самите „Хоризонт 2020“, или „Хоризонт Европа“, както евентуално ще се казва, и „Еразъм“ – те са ключови от гледна точка на развитието на науката в ЕС. Но това се прави не на общоевропейска основа, това се прави директно от националните институции, каквито са университетите, каквито са научните изследвания, каквито са студентите. Тоест в тези две сфери се създават условията за развитието на иновациите и науката в Европа.

Водещ: И всичко зависи от дипломатичността на комисаря, така ли да ви разбирам?

Любомир Кючуков: Не. Всичко зависи от това, до каква степен еврокомисарят ще успее да защити в рамките на многобройните приоритети на ЕС, от една страна, от втора страна, в рамките на различните междудържавни интереси, и от трета стана на междупартийното представителство, защото в много случаи в Европа важни въпроси се решават в рамките на партийните семейства, Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти и т.н., да намери тези баланси, които да позволят развитието на ресора, подплатен със съответния ресурс.

Цоня Събчева