Любомир Кючуков, директор на ИИМО: Третата операция на Турция в Сирия изолира САЩ и Европа от участие в решаване на конфликта

Любомир Кючуков, директор на Института за пазарна икономика и международни отношения в интервю за сутрешния блок <b>„Добро утро, България“</b> на <b> Радио „Фокус“</b>. Предстои Европейският съвет да заседава и да обсъди дългосрочния бюджет, приоритетите за следващите пет години и Брекзит. Кои външнополитически въпроси ще бъдат засегнати? САЩ ще наложат санкции на Турция заради Сирия, ЕС ще последва ли примера? Как ще се отразят тези санкции на търговските връзки с България? Очакваше се на заседанието на 17 и 18 октомври Северна Македония и Албания да получат дата за преговори за присъединяване към Европейския съюз. След като Франция и Холандия са на друго мнение, какво да очакваме?

Водещ: Г-н Кючуков, на сайта на Европейския съвет, ден преди заседанието, все още няма информация кои въпроси на външната политика ще се обсъдят. Да приемем ли, че ситуацията в Северна Сирия и очакването да се обсъди разширяването на Европейския съюз не са на дневен ред?

Любомир Кючуков: Не. Според мен и двата въпроса, плюс Брекзит, по един или друг начин ще присъстват в дебатите и дори ще са ключови за това, което ще се обсъжда. Друг е въпросът дали ще се вземат и какви решения ще се вземат.

Водещ: Президентът Реджеп Ердоган каза, че Турция е изчистила зона от 1000 кв. км от терористи в хода на операцията „Извор на мира“ в Северна Сирия, като целта е да се изчисти от терористи зона до иракско-турската граница и да се осигури завръщане на 3 милиона сирийци в държавата им. Да търсим ли и други причини за военната операция?

Любомир Кючуков: Доскоро основната причина за тази зона за сигурност, която Ердоган обяви – 30 км в дълбочина и 450 км в дължина по границата между Сирия и Турция, е кюрдският проблем, който представлява ключов въпрос и за вътрешната, и за външната политика на Турция. Това, което на практика Ердоган се опитва да направи във външнополитически план, е да не се допусне създаването на кюрдска квазидържава от сирийската страна на границата с Турция, както той не позволи подобно нещо да се случи и на иракска територия сред местното кюрдско население. Защото като цяло в Турция битуват опасенията, че това може допълнително да изостри вътрешнополитическите проблеми в Турция спрямо кюрдите, а във вътрешнополитически план основната цел е консолидация на турското общество на националистическа основа, като инструмент срещу ерозията на властта, която се наблюдава в последно време – икономическа, във връзка с влошеното икономическо състояние на турския бизнес и респективно социалното положение на населението; и политическа, след удара, който Ердоган получи на последните местни избори – загуби Истанбул, Анкара и други големи градове.

Водещ: Обръщате внимание на икономическата влошена ситуация в Турция. Можем ли да търсим икономически интереси в тази военна операция, визирам петрола в Северна Сирия, както и проблема с находищата на въглеводородите в Източното Средиземноморие?

Любомир Кючуков: По-скоро цялата операция в Северна Сирия е с политически мотиви, дотолкова, доколкото Турция се опитва там да заложи сериозна бариера, буфер, между себе си и компактното кюрдско население. Така че там нещата стоят по-скоро през призмата на политиката, като Турция се възползва и доведе до логичния й край политиката на интервенционизъм, без санкции на Съвета за сигурност на ООН през последните две десетилетия. Защото в Сирия, а и не само в Сирия, и в други страни от Близкия Изток, отдавна чуждестранни въоръжени сили водят военни действия, директно или чрез свои проксита, и Турция се възползва от тази ситуация. И второто, което Турция използва като много сериозен инструмент, това е бежанският натиск, с който тя заплашва Европа. Що се отнася до Източното Средиземноморие и залежите на газ там, това е въпрос, който също присъства в турско-европейските отношения, особено през призмата на интересите на Кипър, а и подкрепата, която Кипър получава от Гърция. Тук се наблюдава доста интересен нюанс в подхода на Европейския съюз, който постигна единство да наложи санкции на Турция именно в тази връзка, с разработката на находищата в Източното Средиземноморие, но не постигна единство за налагане на санкции на Турция във връзка с нейната офанзива в Сирия. И за това също има своите достатъчно сериозни причини. Най-малкото, защото първо, ЕС не е единен, страна като Унгария директно подкрепи турската офанзива, България също получи поздравленията на турския външен министър за своята позиция по въпроса. От друга страна, европейските страни са изправени пред една твърде двусмислена ситуация, при която НАТО, чрез своя генерален секретар Столтенберг по време на посещението си в Анкара, прояви разбиране към мотивите на Турция за гарантиране на своята сигурност. А от друга страна, ЕС като цяло осъди тези действия. И в двата случая става дума за страни, повечето от тях които са членки и на Европейския съюз, и на НАТО.

Водещ: САЩ обявиха, че ще наложат санкции на Турция. Вие ни казвате обаче, че ЕС няма да успее да е единен в тази позиция и едва ли ще наложи такива?

Любомир Кючуков: Аз казвам по-скоро, че ЕС до момента не е единен. И най-вероятно в рамките на съвета утре ще бъде постигнато някакво единство, което да изрази ясно и то достатъчно недвусмислено негативна позиция спрямо действията на Турция. Вече в ЕС се взеха първите мерки, това са доброволните ангажименти на редица страни да прекратят доставките на оръжие за Турция. Друг е въпросът, че когато говорим за санкции, по принцип санкциите могат да посочат виновник, но те не могат да решат проблемите. И, освен всичко друго, икономическите санкции могат да имат само отложен във времето ефект. А необходимостта от прекратяване на турската операция, защото тя води до една много реална хуманитарна криза, е изключително спешна. Между другото, когато говорим за санкции на САЩ, не бива да пропускаме факта, че именно САЩ със своето поведение, със своето съгласие да изтеглят своите военни от Северна Сирия и да прекратят подкрепата си за кюрдските формирования – техните основни съюзници в борбата срещу „Ислямска държава“  през всичките тези години, на практика даде зелена светлина за турската офанзива.

Водещ: Не е ли някакъв много бърз обрат в отношенията между Вашингтон и Анкара? Защото преди дни САЩ изтегли американските войски, сега говорим за налагане на санкции. Обрат ли е това или последователна политика?

Любомир Кючуков: Аз не бих казал, че това е обрат, това е по-скоро механизъм, който след като вече беше на практика позволено на Турция да предприеме тази акция, това е компесаторен политически механизъм и това е израз на политическа позиция, който обаче не променя положението на терена. Трябва  да имате предвид, че това не е първата турска операция в Сирия, това е третата поред на сирийска територия. Но тази най-вероятно ще има много сериозни дългосрочни последици върху цялостното геополитическо конфигуриране в Сирия и в региона. Защото тя освен всичко друго, първо, на практика изолира САЩ и Европа до голяма степен от участие в решаване на конфликта. Второ, тя засили турските позиции и не на последно място тя изведе Русия и респективно правителството на Башар Асад в Дамаск като основни фактори в решаването на сирийския конфликт. Русия дотолкова, доколкото тя се превръща в единствения политически фактор, глобален играч на място, който може да оказва влияние върху всички играчи. Тя има добър диалог както с Турция, така и с правителството в Дамаск, а вече и с кюрдите, които се обърнаха към Русия, след като бяха изоставени от САЩ, тоест от всички основни играчи на терен. Второ, Русия поддържа добри отношения и с всички важни регионални играчи, които са конфронтирани помежду си. Става дума за страни като Саудитска Арабия, Израел и Иран. Така политическото влияние на Русия рязко нарасна при тази ситуация. А от друга страна, същото се случва и с Башар Асад. Защото кюрдите, бяха оставени без алтернатива, почувстваха се предадени от САЩ и на тях им остана само Асад като единствена власт в Сирия и затова те сключиха споразумение с него. А на Асад това даде възможност да помисли за реинтеграция на северните райони на страната не след евентуална нова гражданска война срещу местните кюрди, а след освободителна война заедно с местните кюрди срещу чужда интервенция, в дадения случай турска, и това рязко промени оптиката спрямо Асад в международен план. От първопричина за проблема той все повече започва да се възприема като част от неговото евентуално решение.

Водещ:  Наистина доста сложна геополитическа конфигурация се очертава. Обаче аз искам да ви върна на санкциите. Дори ЕС да не предприеме стъпка в такава посока, САЩ налагат санкции. Как те ще се отразят на търговските връзки на Турция с България? Да очакваме ли сериозни сътресения, или ще бъдат незначителни?

Любомир Кючуков: Това, което САЩ обявиха на този етап като санкция, беше увеличение на митата на турската стомана и преразглеждане на търговския договор. Доколкото това ще има реално отражение първо върху турската икономика и оттам върху отношенията на Турция със страните от Европа, включително и България, тепърва предстои да се види.

Водещ: България настоява за приемането на общ европейски план за действие в случай на внезапно увеличаване на миграционния натиск по външните европейски граници. Каква перспектива виждате в създаването на такъв общ европейски план?

Любомир Кючуков: Това е нещо, което е според  мен задължително, дотолкова доколкото е абсолютно ясно, че бежанската криза и като цяло в по-широк план имигрантската, те не могат да бъдат решени от една отделна страна на ЕС и усилието трябва  да бъде общоевропейско. А България е заинтересована повече от всички други страни извън външните граници на ЕС, защото именно тези външни граници, включително и България, са тези, които понасят основната тежест на тази мигрантска криза. Разбира се, това, което ЕС прави през последните години, беше да се регулира, доколкото е възможно този поток, и той да се въведе в рамките на международното право. Но смият проблем не може да бъде решен само с тези мерки, защото причината за бежанския поток е войната, причината за миграцията е бедността. И докато тези първопричини съществуват на място, те ще генерират винаги този поток. Между другото, връщайки се на темата сирийска криза в момента и опасността от генериране на нов бежански поток, включително и към България, засега поне събитията сочат, че тези над 160 хиляди бежанци от Северна Сирия, които вече в рамките на една седмица напускат териториите, където турската армия има намерение да упражни своя контрол, те се насочват естествено не към Турция, а те се насочват към вътрешността на Сирия. Тоест от тази нова бежанска вълна тя няма да тръгне директно към Европа. Също така намерението на турското правителство да засели по-голямата част от тези 3,5 милиона сирийски бежанци, които са на нейна територия, да ги засели в буферната зона, всички предполагат по-скоро движение на бежанците в обратна посока, въпреки че това би било едно изключително трудно упражнение, което граничи с евентуално етническо прочистване и промяна на населението в дадената зона. Разбира се, Европа не може да се чувства изцяло защитена, защото това, което Ердоган предупреди и заплаши, че може да предизвика бежанска вълна и към Европа, не бива да се изключва, но това ще бъде по-скоро елемент от политическо действие за натиск от самия Ердоган спрямо Европа.

Водещ:  Очакваше се на предстоящото заседание на Европейския съвет Северна Европа и Албания да получат дата за преговори с ЕС, но от няколко дни Франция и Холандия застъпват друго мнение. Ще има ли ново отлагане?

Любомир Кючуков:  Тази позиция на Франция и Холандия между другото не е от няколко дни, а от няколко години и тя е достатъчно последователна. Това, което се очертава, е, че като че ли за втори пореден мандат в ЕК ще има комисар по разширяването, но няма да има разширяване. Проблемите с даването на дата са свързани на първо място с Франция, която иска първо да се преосмисли цялостният подход на ЕС към разширяването, да се приеме нова методология на преговорите за присъединяване и едва след това да се дадат дати. Холандия плюс Дания, Швеция и в известна степен изненадващо и Испания проявяват скептицизъм по отношение готовността на страните за даване на дата. Основно това е свързано не толкова с Република Северна Македония, колкото с Албания. Между другото появяват се идеи и настояване за разделяне на двете страни. И също така допълнително се очертава включване на условия от отделни страни по пътя на двете държави към получаването на дати и започването на преговори. Гърция например има условия и към двете, Германия основно поставя условия към Албания, България също декларира своите намерения. Бих казал, че всички опции са отворени към момента – от даване на дата до ново отлагане, но евентуалният компромис, който би могъл да се очертае, почива върху финландското предложение като председател на Съвета на ЕС да се вземе решение сега за даване на дата, но самата дата за началото на преговорите да бъде отложена – не до края на годината, както се предвиждаше, а евентуално за първата половина на следващата година. През което време да могат по някакъв начин да се удовлетворят исканията на Франция за приемането на нова методология на преговорите.

Елеонора ЧОЛАКОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В предизборното студио на сутрешния блок <b>„Добро утро, България“</b> на <b> Радио „Фокус“</b> ще говорим за реализираните проекти в столичния район Подуяне, както и за предвидените в бъдеще. С подробности очаквайте кандидата за кмет на района Ева Митова от ГЕРБ. Предстои Европейският съвет да заседава и да обсъди дългосрочния бюджет на ЕС, приоритетите за следващите 5 години и Брексит. Кои външнополитически въпроси ще бъдат засегнати? САЩ ще наложат санкции на Турция заради Сирия, ЕС ще последва ли примера? Как ще се отразят тези санкции на търговските връзки с България? Очакваше се на заседанието на 17 и 18 октомври Северна Македония и Албания да получат дата за преговори за присъединяване към ЕС, след като Франция и Холандия са на друго мнение, какво да очакваме? Темите ще коментираме с директора на Института за пазарна икономика и международни отношения Любомир Кючуков. Как туристическият бранш се подготвя за зимния сезон ще коментираме с д-р Полина Карастоянова, Изпълнителен директор на Националния борд по туризма ще разясним темата. За 10-та поредна година в село Брежани ще се проведе Празника на брежанския кестен. Повече за юбилейното издание ще ни  разкаже Ливия Нинова от Радио „Фокус“ – Пирин.

 

район Подуяне има много, Наша цел ще бъде да задържим млади хора и да ги накараме да се чувстват комфортно

Любомир Кючуков, директор на Института за пазарна икономика и международни отношения в интервю за сутрешния блок <b>„Добро утро, България“</b> на <b> Радио „Фокус“</b>. Предстои Европейският съвет да заседава и да обсъди дългосрочния бюджет, приоритетите за следващите пет години и Брекзит. Кои външнополитически въпроси ще бъдат засегнати? САЩ ще наложат санкции на Турция заради Сирия, ЕС ще последва ли примера? Как ще се отразят тези санкции на търговските връзки с България? Очакваше се на заседанието на 17 и 18 октомври Северна Македония и Албания да получат дата за преговори за присъединяване към Европейския съюз. След като Франция и Холандия са на друго мнение, какво да очакваме?

 

Водещ: На сайта на Европейския съвет, ден преди заседанието, все още няма информация кои въпроси на външната политика ще се обсъдят. Да приемем ли, че ситуацията в Северна Сирия и очакването да се обсъди разширяването на Европейския съюз не са на дневен ред?

Любомир Кючуков: Не. Според мен и двата въпроса, плюс Брекзит, по един или друг начин ще присъстват в дебатите и дори ще са ключови за това, което ще се обсъжда. Друг е въпросът дали ще се вземат и какви решения ще се вземат.

Водещ: Президентът Реджеп Ердоган каза, че Турция е изчистила зона от 1000 кв. км от терористи в хода на операцията „Извор на мира“ в Северна Сирия, като целта е да се изчисти от терористи зона до иракско-турската граница и да се осигури завръщане на 3 милиона сирийци в държавата им. Да търсим ли и други причини за военната операция?

Любомир Кючуков: Доскоро основната причина за тази зона за сигурност, която Ердоган обяви – 30 км в дълбочина и 450 км в дължина по границата между Сирия и Турция, е кюрдският проблем, който представлява ключов въпрос и за вътрешната, и за външната политика на Турция. Това, което на практика Ердоган се опитва да направи във външнополитически план, е да не се допусне създаването на кюрдска квазидържава от сирийската страна на границата с Турция, както той не позволи подобно нещо да се случи и на иракска територия сред местното кюрдско население. Защото като цяло в Турция битуват опасенията, че това може допълнително да изостри вътрешнополитическите проблеми в Турция спрямо кюрдите, а във вътрешнополитически план основната цел е консолидация на турското общество на националистическа основа, като инструмент срещу ерозията на властта, която се наблюдава в последно време – икономическа, във връзка с влошеното икономическо състояние на турския бизнес и респективно социалното положение на населението; и политическа, след удара, който Ердоган получи на последните местни избори – загуби Истанбул, Анкара и други големи градове.

Водещ: Обръщате внимание на икономическата влошена ситуация в Турция. Можем ли да търсим икономически интереси в тази военна операция, визирам петрола в Северна Сирия, както и проблема с находищата на въглеводородите в Източното Средиземноморие?

Любомир Кючуков: По-скоро цялата операция в Северна Сирия е с политически мотиви, дотолкова, доколкото Турция се опитва там да заложи сериозна бариера, буфер, между себе си и компактното кюрдско население. Така че там нещата стоят по-скоро през призмата на политиката, като Турция се възползва и доведе до логичния й край политиката на интервенционизъм, без санкции на Съвета за сигурност на ООН през последните две десетилетия. Защото в Сирия, а и не само в Сирия, и в други страни от Близкия Изток, отдавна чуждестранни въоръжени сили водят военни действия, директно или чрез свои проксита, и Турция се възползва от тази ситуация. И второто, което Турция използва като много сериозен инструмент, това е бежанският натиск, с който тя заплашва Европа. Що се отнася до Източното Средиземноморие и залежите на газ там, това е въпрос, който също присъства в турско-европейските отношения, особено през призмата на интересите на Кипър, а и подкрепата, която Кипър получава от Гърция. Тук се наблюдава доста интересен нюанс в подхода на Европейския съюз, който постигна единство да наложи санкции на Турция именно в тази връзка, с разработката на находищата в Източното Средиземноморие, но не постигна единство за налагане на санкции на Турция във връзка с нейната офанзива в Сирия. И за това също има своите достатъчно сериозни причини. Най-малкото, защото първо, ЕС не е единен, страна като Унгария директно подкрепи турската офанзива, България също получи поздравленията на турския външен министър за своята позиция по въпроса. От друга страна, европейските страни са изправени пред една твърде двусмислена ситуация, при която НАТО, чрез своя генерален секретар Столтенберг по време на посещението си в Анкара, прояви разбиране към мотивите на Турция за гарантиране на своята сигурност. А от друга страна, ЕС като цяло осъди тези действия. И в двата случая става дума за страни, повечето от тях които са членки и на Европейския съюз, и на НАТО.

Водещ: САЩ обявиха, че ще наложат санкции на Турция. Вие ни казвате обаче, че ЕС няма да успее да е единен в тази позиция и едва ли ще наложи такива?

Любомир Кючуков: Аз казвам по-скоро, че ЕС до момента не е единен. И най-вероятно в рамките на съвета утре ще бъде постигнато някакво единство, което да изрази ясно и то достатъчно недвусмислено негативна позиция спрямо действията на Турция. Вече в ЕС се взеха първите мерки, това са доброволните ангажименти на редица страни да прекратят доставките на оръжие за Турция. Друг е въпросът, че когато говорим за санкции, по принцип санкциите могат да посочат виновник, но те не могат да решат проблемите. И, освен всичко друго, икономическите санкции могат да имат само отложен във времето ефект. А необходимостта от прекратяване на турската операция, защото тя води до една много реална хуманитарна криза, е изключително спешна. Между другото, когато говорим за санкции на САЩ, не бива да пропускаме факта, че именно САЩ със своето поведение, със своето съгласие да изтеглят своите военни от Северна Сирия и да прекратят подкрепата си за кюрдските формирования – техните основни съюзници в борбата срещу „Ислямска държава“  през всичките тези години, на практика даде зелена светлина за турската офанзива.

Водещ: Не е ли някакъв много бърз обрат в отношенията между Вашингтон и Анкара? Защото преди дни САЩ изтегли американските войски, сега говорим за налагане на санкции. Обрат ли е това или последователна политика?

Любомир Кючуков: Аз не бих казал, че това е обрат, това е по-скоро механизъм, който след като вече беше на практика позволено на Турция да предприеме тази акция, това е компесаторен политически механизъм и това е израз на политическа позиция, който обаче не променя положението на терена. Трябва  да имате предвид, че това не е първата турска операция в Сирия, това е третата поред на сирийска територия. Но тази най-вероятно ще има много сериозни дългосрочни последици върху цялостното геополитическо конфигуриране в Сирия и в региона. Защото тя освен всичко друго, първо, на практика изолира САЩ и Европа до голяма степен от участие в решаване на конфликта. Второ, тя засили турските позиции и не на последно място тя изведе Русия и респективно правителството на Башар Асад в Дамаск като основни фактори в решаването на сирийския конфликт. Русия дотолкова, доколкото тя се превръща в единствения политически фактор, глобален играч на място, който може да оказва влияние върху всички играчи. Тя има добър диалог както с Турция, така и с правителството в Дамаск, а вече и с кюрдите, които се обърнаха към Русия, след като бяха изоставени от САЩ, тоест от всички основни играчи на терен. Второ, Русия поддържа добри отношения и с всички важни регионални играчи, които са конфронтирани помежду си. Става дума за страни като Саудитска Арабия, Израел и Иран. Така политическото влияние на Русия рязко нарасна при тази ситуация. А от друга страна, същото се случва и с Башар Асад. Защото кюрдите, бяха оставени без алтернатива, почувстваха се предадени от САЩ и на тях им остана само Асад като единствена власт в Сирия и затова те сключиха споразумение с него. А на Асад това даде възможност да помисли за реинтеграция на северните райони на страната не след евентуална нова гражданска война срещу местните кюрди, а след освободителна война заедно с местните кюрди срещу чужда интервенция, в дадения случай турска, и това рязко промени оптиката спрямо Асад в международен план. От първопричина за проблема той все повече започва да се възприема като част от неговото евентуално решение.

Водещ:  Наистина доста сложна геополитическа конфигурация се очертава. Обаче аз искам да ви върна на санкциите. Дори ЕС да не предприеме стъпка в такава посока, САЩ налагат санкции. Как те ще се отразят на търговските връзки на Турция с България? Да очакваме ли сериозни сътресения, или ще бъдат незначителни?

Любомир Кючуков: Това, което САЩ обявиха на този етап като санкция, беше увеличение на митата на турската стомана и преразглеждане на търговския договор. Доколкото това ще има реално отражение първо върху турската икономика и оттам върху отношенията на Турция със страните от Европа, включително и България, тепърва предстои да се види.

Водещ: България настоява за приемането на общ европейски план за действие в случай на внезапно увеличаване на миграционния натиск по външните европейски граници. Каква перспектива виждате в създаването на такъв общ европейски план?

Любомир Кючуков: Това е нещо, което е според  мен задължително, дотолкова доколкото е абсолютно ясно, че бежанската криза и като цяло в по-широк план имигрантската, те не могат да бъдат решени от една отделна страна на ЕС и усилието трябва  да бъде общоевропейско. А България е заинтересована повече от всички други страни извън външните граници на ЕС, защото именно тези външни граници, включително и България, са тези, които понасят основната тежест на тази мигрантска криза. Разбира се, това, което ЕС прави през последните години, беше да се регулира, доколкото е възможно този поток, и той да се въведе в рамките на международното право. Но смият проблем не може да бъде решен само с тези мерки, защото причината за бежанския поток е войната, причината за миграцията е бедността. И докато тези първопричини съществуват на място, те ще генерират винаги този поток. Между другото, връщайки се на темата сирийска криза в момента и опасността от генериране на нов бежански поток, включително и към България, засега поне събитията сочат, че тези над 160 хиляди бежанци от Северна Сирия, които вече в рамките на една седмица напускат териториите, където турската армия има намерение да упражни своя контрол, те се насочват естествено не към Турция, а те се насочват към вътрешността на Сирия. Тоест от тази нова бежанска вълна тя няма да тръгне директно към Европа. Също така намерението на турското правителство да засели по-голямата част от тези 3,5 милиона сирийски бежанци, които са на нейна територия, да ги засели в буферната зона, всички предполагат по-скоро движение на бежанците в обратна посока, въпреки че това би било едно изключително трудно упражнение, което граничи с евентуално етническо прочистване и промяна на населението в дадената зона. Разбира се, Европа не може да се чувства изцяло защитена, защото това, което Ердоган предупреди и заплаши, че може да предизвика бежанска вълна и към Европа, не бива да се изключва, но това ще бъде по-скоро елемент от политическо действие за натиск от самия Ердоган спрямо Европа.

Водещ:  Очакваше се на предстоящото заседание на Европейския съвет Северна Европа и Албания да получат дата за преговори с ЕС, но от няколко дни Франция и Холандия застъпват друго мнение. Ще има ли ново отлагане?

Любомир Кючуков:  Тази позиция на Франция и Холандия между другото не е от няколко дни, а от няколко години и тя е достатъчно последователна. Това, което се очертава, е, че като че ли за втори пореден мандат в ЕК ще има комисар по разширяването, но няма да има разширяване. Проблемите с даването на дата са свързани на първо място с Франция, която иска първо да се преосмисли цялостният подход на ЕС към разширяването, да се приеме нова методология на преговорите за присъединяване и едва след това да се дадат дати. Холандия плюс Дания, Швеция и в известна степен изненадващо и Испания проявяват скептицизъм по отношение готовността на страните за даване на дата. Основно това е свързано не толкова с Република Северна Македония, колкото с Албания. Между другото появяват се идеи и настояване за разделяне на двете страни. И също така допълнително се очертава включване на условия от отделни страни по пътя на двете държави към получаването на дати и започването на преговори. Гърция например има условия и към двете, Германия основно поставя условия към Албания, България също декларира своите намерения. Бих казал, че всички опции са отворени към момента – от даване на дата до ново отлагане, но евентуалният компромис, който би могъл да се очертае, почива върху финландското предложение като председател на Съвета на ЕС да се вземе решение сега за даване на дата, но самата дата за началото на преговорите да бъде отложена – не до края на годината, както се предвиждаше, а евентуално за първата половина на следващата година. През което време да могат по някакъв начин да се удовлетворят исканията на Франция за приемането на нова методология на преговорите.

Елеонора ЧОЛАКОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Водещ: Госпожо Митова, да започнем с реализираните проекти в район „Подуене“.

Ева Митова: Реализираните проекти в района наистина са много. Те са инфраструктурни, като се започне от ремонта на  „Владимир Вазов“, ул. „Резбарска“, „Ботевградско шосе“, премине се през образователната инфраструктура, която е изцяло подменена – от 13 детски градини, можем да се похвалим, че 10 от тях вече са санирани и енергийно ефективни. Също така през целия период, в който аз съм кмет, се случиха много добри неща, като 80 нови детски площадки, площи между блоковете, които са облагородени, премахнахме около 400 незаконни гаража и много работа по вътрешноквартални улици и тротоари, както и дострояването на физкултурния салон на 199-то училище. Същевременно работим и по много социални проекти, като обслужваме хора, които имат нужда от лични асистенти, обществена трапезария и много други задачи, които са ежедневни, по-малки или по-големи задачи.

Водещ: Хората стават все по-взискателни. Какво е заложено в програмата, ако бъдете избрана отново за кмет? Ще надградите започнатото или ще поемете в друга посока?

Ева Митова: Не само ще завършим започнатото, но и всичко, което постигнахме, ни дава самочувствие, че можем да продължим с развитието на района. Най-големите задачи, по които ще работим, е продължаването на трети метродиаметър в посока „Левски“, както и довършването на Източната тангента. Имаме много амбициозни планове за изграждане на многофункционална спортна зала и нов културен център в района, защото от това има дефицит.

Водещ: Какво бихте определили като приоритети във вашата работа досега и в бъдеще?

Ева Митова: Приоритетът в моята работа е да успея да чувам и разбирам хората. И извън асфалта и строителните дейности, да не губя реална представа от какво имат нужда хората в района.

Водещ: Познавате отблизо дейността на общинската администрация. Как може тя да се оптимизира? Виждате ли и в тази насока някаква нужда от промяна и предвиждате ли?

Ева Митова: Промените се случват непрекъснато, както в облекчаването на административното обслужване на хората, така и в улесняването достъпа до услуги. В това отношение има още какво да се работи. Оптимизацията за мен означава всеки да бъде на мястото си и да върши работата, за която е определен.

Водещ: Вие казахте, че чувате и разбирате хората. Реално и действията ви са в тази посока. Прави впечатление, че много близо работите с гражданите. Нова детска площадка, е по проект на бащи от квартала.

Ева Митова: Точно така.

Водещ: Какво предвиждате още „близо до хората“?

Ева Митова: В момента съм в период, в който се срещам с много млади хора. Това, което отчитам, че трябва да направим и да бъде акцент в работата ни, е грижа за тийнейджърите. Защото ние направихме много за малките деца и е време да дадем възможност на тези млади хора да изразходват енергията си по подходящ начин – със спортни игрища, с фитнеси на открито, със занимания по проекти, които работим, като „Програмирай бъдещето“, курсове за оказване на първа помощ – проекти, които се оказаха много успешни и увличат децата.

Водещ: Каква е ролята на младите?

Ева Митова: Огромна. Ние сме район с много деца и с много млади хора. Така че контактът с тях, обратната връзка, която дават те, е особено важна, за да успеем да ги задържим и да ги накараме да се чувстват комфортно в квартала си, в блока си, в междублоковото пространство.

Водещ: Вие казахте, че са санирани 10 детски градини, а общо са 13. Предстои ли да бъдат санирани и останалите?

Ева Митова: Да, предстои. А също така можем да се похвалим и с едно училище, което санирахме със средства на доверителния екофонд – 44-то училище. Продължаваме работа по инфраструктурата на училища и детски градини целенасочено. Това е постоянна работа, упорита, и тя дава резултати.

Водещ: Госпожо Митова, какво бихте казали на гласоподавателите, какво им обещавате?

Ева Митова: Аз им обещавам, че ще работя по начина, по който съм го правила до момента. Моята работа е на показ. И това, което бих ги посъветвала по някакъв начин, то е да видят това, което се извършва в района и да преценят на кого да дадат своето доверие.

Елеонора ЧОЛАКОВА

 

 

 

Пълният текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”

 

 

Схема „Добро утро, България” за  16 10

 

 

 

7.30-08.00

 

ДЖИНГЪЛ СТУДИО

Тема: за реализираните проекти в столичния район Подуяне, както и за предвидените в бъдеще.

Събеседник: Ева Митова, кандидат на ГЕРБ за кмет на Подияне

 

0887883225

 

ДЖИНГЪЛ СТУДИО

 

8.00-08.30

Тема: Предстои Европейският съвет да заседава и да обсъди дългосрочния бюджет на ЕС, приоритетите за следващите 5 години и Брексит. Кои външнополитически въпроси ще бъдат засегнати? САЩ ще наложат санкции на Турция заради Сирия, ЕС ще последва ли примера? Как ще се отразят тези санкции на търговските връзки с България?

 

Събеседник: Любомир Кючуков, директор на Института за пазарна икономика и международни отношения

 

0888660429

 

8.30-09.00

Тема: Как туристическият бранш се подготвя за зимния сезон?

 

Събеседник: Д-р Полина Карастоянова, Изпълнителен директор на Националния борд по туризма

 

0888515325

 

 

09.00-09.30   

Тема:  На 17 октомври от 19.00 часа в  галерия Арт център Плевен ще се състои концертът ,,Джаз истории“. Защо изпълнителите, гостуващи от Варна,  са се спряли на това заглавие,  с какъв репертоар  ще зарадват  публиката и защо джазът не бива да се възприема като недостъпен и непонятен за младите хора според певицата Анотанела Петрова  чуйте от репортажа на кореспондента ни Виолета Кръстева.

 

Репортаж на

 

 

 

09.30-10.00

Тема: Какво ще включва програмата на юбилейното издание на Празника на брежанския кестен?

Репортаж на Ливия Нинова от Радио „Фокус“ – Пирин.

 

Звук:  2019_10_16_Praznik_kesten_Blagoevgrad_DYB – 00:02:59

 

 

 

Схема „Добро утро, България” за  16. 10

 

Колеги, моля за интер‘тата на Любомир Кючуков, Ева Митова, благодаря

 

7.30-08.00

 

Тема: За реализираните и предстоящи проекти в столичния район Подуяне

 

Събеседник: Ева Митова, кандидат на ГЕРБ за кмет на Подияне

 

 

8.00-08.30

Тема: Предстои Европейският съвет да заседава и да обсъди дългосрочния бюджет на ЕС, приоритетите за следващите 5 години и Брексит. Кои външнополитически въпроси ще бъдат засегнати?

 

Събеседник: Любомир Кючуков, директор на Института за пазарна икономика и международни отношения

 

 

8.30-09.00

 

Тема: Как туристическият бранш се подготвя за зимния сезон?

 

Събеседник: Д-р Полина Карастоянова, Изпълнителен директор на Националния борд по туризма

 

 

09.30-10.00

 

Тема: Какво ще включва програмата на юбилейното издание на Празника на брежанския кестен?

Репортаж на Ливия Нинова от Радио „Фокус“ – Пирин

 

 

 

 

 

„Добро утро, България”- 16 октомври 2018

 

 

Водещ: Елеонора Чолакова

Новини:

Тонрежисьор:

 

 

06:00 Централни новини

 

ПЕСЕН

 

Здравейте и от мен и добре дошли на честотите на Радио „Фокус” на 16 октомври

 

Успешен ден ви пожелава екипът ни тази сутрин: Аз съм, Елеонора Чолакова

 новините представя за вас…………,  тонрежисьор на програмата е …………..

 

насочваме  се към времето:

 

 

 

Към този час термометрите отчитат.

 

 

София

Пловдив

Добрич

Бургас

Видин

Варна

 

 

 

Молдова и Украйна, където ни слушате на 97 мегахерца:

Кишинев

Тираспол

Комрат и Тараклия

Болград, Украйна

 

 

Ето какво предстои в „Добро утро, България”:

 

 

Тези и още теми в „Добро утро, България“ до 10.00.  

 

Очакваме и вашите мнения и коментари за всичко, което ви вълнува на телефон 0882 802 802  и на електронната поща RadioFocus@focus-news.net.

 

 

 

 

ПЕСЕН

 

06:10– 06:13 – Денят в световната история и Църковен календар

 

 

 

Джингъл – Денят в световната история

Запис: Световна история

 

 

Джингъл – Църковен календар

Запис: Църковен календар

 

 

ПЕСЕН

 

 

06:17 – 06:23- Гореща тема и Скандал на деня

 

 

Сега към горещите теми от изминалото денонощие:

(От обзорите от вчера – най-важното, започвам със заглавие)

 

 

 

Това е по-интересното от последното денонощие. Още новини може да откриете на сайта на Агенция „Фокус“ на www.focus-news.net. Следват новините в 6.30.

 

 

 

ПЕСЕН

 

06:30 Регионални новини

 

ПЕСЕН

 

06:37- Новините от света

 

Представям ви по-важното от света към този час.

 

 

(4-5 новини международни до 6,30 ч.) – без заглавия от вестници;

 

 

 

Това е по-важното от света до този час, след песен правим преглед и на международната преса.

 

 

ПЕСЕН

 

 

 

Джингъл – Международен печат

 

БРИТАНСКИ

 

 

РУСКИ

 

 

 

Още теми от света четене на сайта на Агенция „Фокус” и емисиите новини на Радио „Фокус”. Следва валутна информация.

 

 

 

Джингъл – Валута

 

 

1 щатски долар днес се разменя … лв.

 

Британската лира се разменя за…лв.

 

100 руски рубли се разменя за … лв.

 

1 швейцарски франк се разменят … лв.

 

Такива са валутните курсове за днешния ……………….

 

Останете с Радио „Фокус“!

 

 

ПЕСЕН

 

06:47– 06:50– Трафик– НАЦИОНАЛЕН

 

(АКО има трафик!)

 

Ако вие пътувате и имате информация за пътната обстановка в София и страната, обадете ни се телефонът в студиото е 0882 802 802 или ни пишете на имейл radiofocus@focus-news.net.

Следват новините  в 7.00 часа с  Лек път в компанията на Радио „Фокус”.

 

 

 

ПЕСЕН

 

 

07:00 Централни новини

 

 

ПЕСЕН

 

07:10 Предстоящи събития

 

Добро утро на тези, който сега се присъединяват към нас. Успешен ден ви пожелава екипът ни тази сутрин: Аз съм Елеонора Чолакова, новините представя…………,  тонрежисьор е ……………

 

Ето и темите в „Добро утро, България“ до 10.00 часа:

 

 

 

 

 

Тези и ще теми в “Добро утро, България” до 10.00.  

А сега отправяме поглед към българската история на днешния ден.

 

Следва рубриката „Денят в историята на България“, представена днес от ……….., но само след песен.

 

 

ПЕСЕН

 

 

 

 

07:15– 07:20– Денят в историята на България

 

 

Запис: BG_istoria

 

 

 

Джингъл – Национален печат

 

Чета печата!

 

Джингъл – Спортен печат

 

1-2 теми от двата вестника!

 

 

 

Още спортни новини четете на сайта www.focus-sport.net. Останете с нас, за да чуете новините в 7.30.

 

 

ПЕСЕН

 

 

07:30 Регионални новини

 

 

 

ПЕСЕН

 

 

Събеседник

 

 

 

 

 

АНОНС

 

 

ПЕСЕН

 

 

ТРАФИК – НАЦИОНАЛЕН –

 

Очакваме ви с трафик информация на 0882 802 802 radiofocus@focus-news.net

 

ПЕСЕН

 

 

08:00 Централни новини

 

ПЕСЕН

 

 

Събеседник –

 

АНОНС

 

 

 

ПЕСЕН

 

 

8.25 – Трафик –

 

 

Очакваме ви с трафик информация на 0882 802 802 radiofocus@focus-news.net

 

 

ПЕСЕН

 

08:30 Регионални новини

 

 

ПЕСЕН

АНОНС

 

 

ПЕСЕН

 

 

ПЕСЕН

 

 

09:00 Централни новини

 

ПЕСЕН

 

АНОНС За 10-та поредна година в Община Симитли и по-конкретно в планинското село Брежани ще се проведе един от най-обичаните празници, а именно Празника на брежанския кестен. Тъй като тази година е негово юбилейно издание програмата е разделена в няколко дни, като началото ѝ бе поставено на 13 октомври. Повече за събитието, но и за това, което предстои разказва в следващия репортаж Ливия Нинова от Радио „Фокус“ – Пирин.

Звук:  2019_10_16_Praznik_kesten_Blagoevgrad_DYB – 00:02:59

 

 

 

ПЕСЕН

 

9.25 – ТРАФИК-

Продължаваме с трафик информация, каква е тя в област……ще разберем от колета от РФ ……. Добро утро

Каква е пътната обстановка в област …….ще научим от колегата от РФ ……. Добро утро

Очакваме ви с трафик информация на 0882 802 802 radiofocus@focus-news.net

 

ПЕСЕН

 

9.30 Регионални новини

 

ПЕСЕН

 

 

АНОНС На 17 октомври от 19.00 часа в  галерия Арт център Плевен ще се състои концертът ,,Джаз истории“. Защо изпълнителите, гостуващи от Варна,  са се спряли на това заглавие,  с какъв репертоар  ще зарадват  публиката и защо джазът не бива да се възприема като недостъпен и непонятен за младите хора според певицата Анотанела Петрова  чуйте от репортажа на кореспондента ни Виолета Кръстева.

 

 

ПЕСЕН 

 

ЗАКРИВАНЕ

Това беше всичко от сутрешният блок „Добро утро, България“. Благодарим ви, че и днес избрахте да започнете деня си с нас. Тонрежисьор на програмата беше……………, новините до 14.00 часа ще научавате от………………… От мен Елеонора Чолакова

и екипа на предаването приятен ден с програмата на Радио „Фокус“!

 

ПЕСЕН 

 

10:00 Централни новини