Любомир Кючуков: Заради мониторинга у нас Брюксел започна да придобива ореола на колективен арменски поп

Снимка: МВнР

Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник министър на външните работи, в интервю за обзора на деня на „Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Европейската комисия препоръчва да падне мониторингът на България. Какво свърши наблюдението? Каква е България преди него и каква – след? Припомням, че Механизмът за сътрудничество и проверка беше въведен при присъединяването на страната ни през 2007 г. Причината – тя не е била подготвена за членство в областите „Върховенство на закона“, „Борба с корупцията по високите етажи на властта“ и „Справяне с организираната престъпност“. Дали за годините на мониторинга тя е напреднала? Това ще научим от анализа на директора на Института за икономика и международни отношения, бивш зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков.

Много колебания имаше през последната седмица около вариантите остава ли мониторинга или продължава. Като че ли според последните новини ЕК все пак е решила той да падне. Но въпросът  е – каква беше реалната полза от това наблюдение?

Любомир Кючуков: Предстои, разбира се, тепърва да разберем окончателните заключения и препоръки на ЕК във вторник, но това, което отдавна е достатъчно ясно, е стремежът и на двете страни – и на ЕК, от една страна, и на България и Румъния, от друга, този механизъм да прекрати своето действие, защото той започна да се превръща не просто в инерционно упражнение, а дори бих казал, че в известна степен стана контрапродуктивен. Контрапродуктивен от гледна точка преди всичко на това, че той прекъсна пряката връзка на отговорност между гражданите и управляващите, и правителството, защото той се превърна в своеобразен щит на правителството спрямо всички оплаквания на гражданите, че така искат от Брюксел. По този начин, от друга страна, Брюксел пък започна да придобива ореола на, бих казал, колективен арменски поп, към който трябва да се отправят всички оплаквания към системата. И по тази причина на практика, вместо да се работи целогодишно за реформа на правораздаването в страната, както се очакваше по силата на този механизъм, то по-скоро дейността на правителството се превърна в едноседмично писане на отчет, какво е свършило за тази една година. И от друга страна, самото прекратяване на механизма не можеше да стане просто така. ЕК не е готова да каже, че България и Румъния са се справили с всички проблеми в сферата на правораздаването. От друга страна, ЕК също така не може да признае, че това е недействащ механизъм, който е бил създаден. Затова трябваше да се намери тази формулировка, която да отчете напредъка на двете страни, и от друга страна, това, което се правеше, и все още не е ясно дали ще успее да се постигне или не, този механизъм за двете страни да се замени с подобен механизъм за наблюдение на дейността на държавите в сферата на върховенството на закона, който да обхваща всичките 27 евентуално, след напускането на Великобритания, държави. 2014 г., ако не се лъжа, беше правен подобен опит, но той остана единичен дотолкова, доколкото не всички страни бяха щастливи от докладите, които бяха изготвени за тях. Същите опасения съществуват и сега в редица страни, а те са подсилени, освен всичко друго, в стремежа върховенството на закона да се обвърже с усвояването на еврофондовете. Тоест, при неспазване на основните принципи на ЕС от гледна точка на върховенството на закона, това да води автоматично до санкции за еврофондовете. Това също не предизвиква възторг. Така че не е ясно дали има съгласие ЕК да предложи такъв механизъм.

Водещ: Как бе България преди въвеждането на този механизъм и каква след?

Любомир Кючуков: Механизмът имаше своя смисъл, може би, в първоначалния етап, когато това беше инструмент първо да се идентифицират определени дефицити, да се предложат мерки, при това съвместно да се разработят тези мерки, и да се установи някакъв механизъм за контрол върху тяхното изпълнение. Но този ефект като че ли достатъчно бързо се изчерпа, а и самият механизъм по никакъв начин не беше замислен като безсрочен.

Водещ: Такова развитие на ситуацията означава ли, че ние ще престанем да бъдем наблюдавани, тоест да бъдем под някакъв вид мониторинг на ЕК?

Любомир Кючуков: Ако това е препоръката на ЕК и ако страни членки, тоест Съвета подкрепи подобно решение, да, на практика това ще означава, че механизмът престава да действа.

Водещ: Знае се, известна е позицията на страната ни, че България е изпълнила всички препоръки на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, и не трябва да има повече мониторингови доклади. Тази позиция е от последните няколко години. Въпросът е – така ли е в действителност?

Любомир Кючуков: Аз съм съгласен с първата половината на това заявление, и че действително механизмът и докладите се обезсмислиха, но едва ли някой в България би казал, че страната няма проблеми с правораздаването. Тук основното, което извън възможностите на Механизма, и което е изцяло наша задача в България и на българското правителство, това е да се възстанови доверието в правораздаването – нещо, което трудно би могло да се каже, че е налице в момента.

Водещ: Политически наблюдатели видяха в съвпадението с изваждането на този пореден и може би последен доклад с препоръката да отпадне наблюдението и някакви политически ефекти, затова във времето то излиза преди окончателното гласуване за главен прокурор, и съответно местните избори. Дали действително се е гонел и такъв ефект или съвпаденията са абсолютно случайни?

Любомир Кючуков: Би било твърде претенциозно да се смята, че ЕК се съобразява с българския политически дневен ред и специално публикуват доклада си преди избора на главен прокурор и преди местните избори. Първо, доклад трябваше да има, който да отчете на годишна основа напредъка, както всяка година, и второ, от доста отдавна се търсеше възможност да бъде публикуван такъв доклад, който да даде основания да бъде прекратен механизмът. Трябва да се отбележи, че особено последните години проблемът по-скоро не беше с България, а с Румъния.

Водещ: Все пак този доклад неизбежно ще попадне в центъра на политическия дебат. Какви могат да бъдат неговите употреби?

Любомир Кючуков: Той ще бъде употребен за политически цели, твърде вероятно, до толкова, доколкото той действително попада в момент, когато има тези два избора, за които вие споменахте, и тук ще има политическа надпревара, която да аргументира „за“ или „против“ действията на правителството през призмата на оценките на доклада. Всеки ще го тълкува съобразно собствения си интерес. Това винаги е било така и сега няма да бъде по-различно.

Водещ: Задавам си въпроса – ние успяхме ли да извадим поуките от този мониторинг през изминалите години? Да, той не бе добър за България, но ние извадихме ли си нашите поуки от него? И ако да, какви са те?

Любомир Кючуков: Тук аз по-скоро бих казал успяхме ли ние в пълна степен да осъзнаем значението на проблема и за Европа, и за България? Първо за България, от гледна точка на българските граждани, и второ за Европа как той рефлектира върху възприятията на Европа спрямо нас. Според мен до голяма степен като че ли по-скоро на ниво управляващи механизмът даде възможност към този въпрос да се подхожда формално и отчетнически, което пък от друга страна задълбочи впечатлението у гражданите, че въпросът не просто не се решава, а в много отношения дори се задълбочава.

Водещ: Защо от ЕК въведоха този механизъм? Те не знаеха ли, че той няма да работи? И защо не го прекратиха, след като видяха, че той реално не работи, не е ефективен?

Любомир Кючуков: Механизмът, естествено, беше въведен след констатациите, че съществува проблем и от необходимостта, която редица страни поставиха много императивно тогава да се вземат мерки. Механизмът беше начин да не се забави допълнително приемането на България и Румъния в ЕС, и от друга страна да се търси възможност за допълнително влияние, тоест да се остави условност като възможност за контрол върху справянето с тези дефицити, както в ЕС ги наричат. А защо не беше прекратен предварително? Както вече стана дума, за да бъде прекратен той, трябваше да се отчете, че проблемът е отстранен. Дотолкова, доколкото той продължава да съществува, а ЕС, от друга страна, не можеше да констатира провала на собствените си усилия, се търсеше този баланс и този компромис, който да позволи премахването на механизма в една достатъчно взаимно приемлива и благовидна форма.

Водещ: Механизмът за сътрудничество и  проверка е плод на брюкселската бюрокрация, така ли?

Любомир Кючуков: Той е опит за решение на Комисията на реален проблем, което решение, разбира се, предполага участието както на Комисията, така в крайна сметка и на страните членки на Съвета, които също поставят совите въпроси по отношение на върховенството на закона. Между другото, през последните години въпросът става дори още по-актуален дотолкова, доколкото към България  и Румъния проблемът с върховенството на закона започна да се поставя и по отношение на Полша и Унгария. Знаем, че там дори нещата стоят още по-тежко, като бяха задействани механизмите, които дават евентуално възможности да функциониране на двете страни. Така че сега ЕС на практика търси друг, по-действен механизъм, който без да конфронтира страните да осигури спазването на дадени правила. Нещо, което се оказва изключително трудно.

Цоня Събчева