Любомир Кючуков, ИИМО: Голямата въпросителна е ще спази ли Борис Джонсън закона, забраняващ му Брекзит без договор и задължаващ го да поиска ново отлагане  

Снимка: МВнР

Новите предложения на Лондон за Брекзит не се харесаха на Европейския парламент. Какво цели планът на премиера Борис Джонсън, който среща враждебни реакции? Защо министър-председателят на Великобритания определи подкрепения от Европейски съюз подход като „мост за никъде“? На каква цена ще се осъществи политическата цел – Брекзит – тези и други въпроси обсъждаме в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения (ИИМО)

Водещ: Европейският парламент има три основни проблеми, стана ясно с плана на Джонсън. Според него, плановете за митническите проверки представляват сериозен риск за мирните процеси в Ирландия. Освен това, предложенията на премиера са незавършени според Съюза и не предлагат необходимата сигурност. И трето, ветото, което местният парламент в Северна Ирландия ще може да налага на всяко решение прави договорът несигурен. Г-н Кючуков, основателни ли са притесненията за предложението на Борис Джонсън за Обединеното кралство?

Любомир Кючуков: На практика това, което Борис Джонсън предложи, е договорът на Тереза Мей с вариации на тема „предпазна мрежа със Северна Ирландия“. Тоест, разликата и новото е именно в тази част, и това ново е твърде условно. И неслучайно реакциите в Европа по-скоро определят този план като влошен вариант на договора „Мей“. Появяват се допълнителни неясноти към една сама по себе си достатъчно неясна договореност. Между другото, най-точно сложността на проблема с границата между Северна Ирландия може да се резюмира може би по следния начин: става дума за това как да няма граница там, където трябва да я има, с един подвъпрос, който прави задачата още по-сложна – къде да минава границата, която я няма. Защото основният проблем на предпазната мрежа е как тя функционира и докога функционира. И Борис Джонсън се стремеше в това си предложение да даде отговор именно на тези въпроси. Той предлага формулата две граници за 4 години, което в резюме означава следното: Обединеното кралство напуска Европейския съюз на 31 октомври, има преходен период до края на 2020 година. След това вече страната престава да бъде член на Митническия съюз и на всички институции и структури на Европейския съюз, като това се отнася и за Северна Ирландия – тя също е вече не е член на Европейския съюз, но Северна Ирландия се задължава да спазва европейските правила още 4 години, включително свободното движение на стоки, като се предвиждат митнически проверки, но в пунктове далеч от границата, според Борис Джонсън. Очевидно преди всичко това са пристанищата и на Великобритания и Северна Ирландия, където и сега има митнически съоръжения за вноса на стоки от страни извън Европейския съюз. Тоест, другите опасения съществуват, че реално границата ще се премести вътре в Обединеното кралство между Великобритания и Северна Ирландия. И точно тези нови елементи, които не дават отговори, а поставят въпроси, са причина за тази реакция. Има ли шанс да бъде подкрепена тази нова позиция на Лондон – в Европейския съюз преобладава по-скоро скептичните мнения, както вече стана дума, при това не само в Европейския парламент. Ирландия, чието мнение е ключово между другото, иска разяснения и допълнения, а в Лондон опозицията вече отхвърли предложението като неприемливо.

Водещ: Колко вероятен е Брекзит без договор?

Любомир Кючуков: На практика при тази ситуация, ако не бъде постигнато споразумение, алтернативите зависят преди всичко от това ще бъде ли Борис Джонсън все още премиер към 31 октомври на страната.

Водещ: Тоест, ние можем да поставим поста на Борис Джонсън под въпрос?

Любомир Кючуков: Да, да, разбира се. Той е поставен още от самото начало, между другото. Но ако той бъде премиер към тази дата, то тогава Брекзит без договор продължава да бъде по-вероятният изход. А втората алтернатива е ново отлагане с 3 месеца, което Европейският съюз макар и много неохотно, вероятно ще подкрепи, защото иначе би означавало Европа да поеме отговорността на Брекзит без договор. Като тук голямата въпросителна е ще спази ли Борис Джонсън приетия преди месец закон, забраняващ му Брекзит без договор и задължаващ го да поиска подобно отлагане, нещо, което той засега отхвърля като вариант. Въпросът за това ще остане ли Борис Джонсън премиер, също виси с пълна сила. Вот на недоверие междувременно е много вероятен, но и от друга страна и достатъчно рискован за опозицията. Има изгледи този вот да бъде успешен, тъй като Борис Джонсън загуби мнозинството си в Камарата на общините преди месец, когато имаше избор на един нов представител. Но от друга страна законът дава възможност за поправителен. Има задължително ново гласуване за правителство в рамките на 14 дни със същия или нов премиер. И засега няма достатъчно сигурни индикации, че лидерът на лейбъристите Джереми Корбин би получил подкрепа за премиер, пък това на практика ще означава, че Борис Джонсън ще осъществи собствения си сценарий – обявяване на Брекзит  без договор и нови избори непосредствено след това.

Водещ: Това обаче няма ли да доведе до хаос в Обединеното кралство, отново нови избори?

Любомир Кючуков: Нови избори се искат и от двете страни – и от Борис Джонсън, и от опозицията. Ако по нещо има съгласие, това е необходимостта от нови избори. Но въпросът е във времето и периода преди тях. Джонсън настоява да бъде обявен Брекзит без договор, страната да напусне с или без договор да напусне на 31 октомври, и непосредствено след това да има избори, като той разчита, че би получил подкрепата на сериозно мнозинство, защото хората в страната вече са уморени от сагата „Брекзит“ и те търсят ясните решения – или напускане, или оставане. Опозицията също иска нови избори, но нови избори след като си е гарантирала първо, че няма да има Брекзит без договор, и нови избори, които да доведат до смяна на правителството и евентуален нов референдум.

Водещ: Г-н Кючуков, кое според вас е приемливото и най-вероятно решение за Лондон?

Любомир Кючуков: Всяка прогноза за събитията около Брекзит трябва да започва, според мен, с фразата: „Към този момент“, дори не към днешна дата – толкова бързо се променят нещата. Трудно е дори да се формулира еднозначно кое е най-благоприятното за Лондон, защото страната е дълбоко разделена, и политическите партии, и политическата класа също, при това разделението минава вътре през политическите партии. Така че това, което за Борис Джонсън е като най-благоприятно, тоест, напускане на страната задължително към 31 октомври, изглежда абсолютно неприемливо за опозицията. И големият проблем е, че вече в страната има едно огромно вътрешно разделение на обществото, едно дълбоко разделение разделено и конфронтирано общество, като независимо какво се случи сега, половината от британците ще се чувстват излъгани. Ако страната не напусне Европейския съюз, тези, които гласуваха за Брекзит, ще смятат, че техният вот не е бил уважен. Ако страната напусне Европейския съюз, тези, които гласуваха за оставане, с основание издигат претенциите, че всички аргументи по време на референдума или огромното мнозинство от тях на практика са били фалшиви.

Водещ: Да ви разбирам, че очакваме и трети премиер за сагата „Брекзит“. Тереза Мей си отиде, Борис Джонсън може би е на път?

Любомир Кючуков: Не е изключено. Не е изключено да се стигне до това. Между другото, не бива да изпускаме Камерън, който на практика доведе до референдума, и който си подаде оставката именно в резултат на този референдум.

Водещ: Г-н Кючуков, как ще коментирате изтеклите документи, които предполагат, че Великобритания планира да обвини Брюксел за провала на сделката, ако Европейският съюз не се съгласи с плана?

Любомир Кючуков: Между другото, това е много естествено, защото в момента освен всичко друго това предложение на Борис Джонсън има пряко отношение към отговорността – кой ще поеме отговорността. Неслучайно аз започнах с това, че той до голяма степен се базира на договора, който Тереза Мей постигна, но в един влошен вариант, така че той на практика да бъде по-трудно приемлив за Европейския съюз. И по този начин въпросът кой реално ще поеме тази отговорност. Тази е и причината Европейският съюз, ако бъде поискано удължаване отново на срока, да се съгласи, въпреки че определено има умора от Брекзит в Европа, именно за да се даде последен шанс да се постигне договореност от една страна, и от друга страна да се поставят в ситуация безизходна проевропейските сили в Обединеното кралство, които настояват за подобно удължаване. Тоест, тече период на позиционни маневри от гледна точка отговорността на това, което евентуално ще се случи.

Водещ: И може би съвсем целенасочени действия от страна на Борис Джонсън?

Любомир Кючуков: Категорично. Когато говорим за цялостния подход към Брекзит, въпросът за отговорността стои на преден план, и Борис Джонсън в неговата стилистика фигурира непрекъснато фразата, че Европа не показва необходимата гъвкавост, Европа не иска да помогне на Великобритания, Европа не разбира Обединеното кралство.

Водещ: Очаквате ли да има прогрес по преговорите за Брекзит до 31 октомври?

Любомир Кючуков: Много трудно може да се очаква, поне на база първи реакции на предложението да има такъв прогрес. А и предвид чисто времевия дефицит, на който сме свидетели. За съжаление цената от Брекзит вече се заплаща, негативите се консумират, даже и преди Брекзит да стане факт, и дори правителствения доклад в Лондон, който преди 2 месеца изтече в медиите, се оказа далеч по-стряскащ и от най-негативните прогнози, защото в него се говори дори за недостиг на храни и лекарства след първите месеци след напускането и хаос по пристанищата в случай, че не бъде постигната договореност. Освен всичко друго, под риск реално може да бъде поставена и държавността на Обединеното кралство със заявлението за втори референдум в Шотландия, с проблемите, които могат да възникват с възобновяването включително на кръвопролитията в Северна Ирландия, дори със събуждане на уелски национализъм, което отдавна не е присъствало на британската политическа сцена. В резюме аз бих казал, че очакванията са за криза – дълбока и продължителна.

Водещ: Криза обаче, която вие сте коментирали и друг път, е започнала много отдавна. Сякаш Брекзит допринася за задълбочаването на тази криза.

Любомир Кючуков: Брекзит е проява, то е следствие. Той не е причина за тази криза. Разбира се, той води до много тежки последици. Но процесите както в Европа, така и във Великобритания са достатъчно обективни, които ние наблюдаваме. Има центробежни тенденции в Европа, отход в някои държави от общоевропейските политики, ценности, стремеж към връщане на част към повече национална държава. Тези тенденции се наблюдават и на по-ниско държавно равнище със сепаратистките тенденции в редица страни. Каталуния и Шотландия не са единствените примери за това. Просто обективните процеси в момента, които от една страна глобализацията води, от другата страна собственото развитие на Европейския съюз, предполагат реформи. И тук е една от негативните последици за Европа от всичко това, което се случва около Брекзит, защото в продължение на 3 години Европа вместо да дискутира за собствените си реформи, тя дискутира за мястото на Обединеното кралство в Европейския съюз, а не за бъдещето на самия Европейския съюз. И политическата енергия основно отива в тази посока.

Йоланда ПЕЛОВА