Любомир Марянски, Ансамбъл „Веселие“ – Симитли: През последните години се наблюдава завръщане на хората към българския фолклор

Любомир Марянски, хореограф и художествен ръководител на Ансамбъл „Веселие“ – Симитли в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ на Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-н Марянски, съвсем наскоро се завърнахте от международен фестивала в Кахул, Молдова. Как дойде поканата Ви за участие в него?

Любомир Марянски: Поканата дойде от моя позната, бесарабска българка, с която се запознахме на един фестивал в България, който се състоя преди няколко години. Поканата получихме лично от Община Кахул, която бе главния организатор на събитието. Фестивала, на който взехме участие се казва „Бяла лилия“ в български превод. Характерното за този молдовски град е, че една голяма част от около 20 – 30 % от населението са бесарабски българи, които не пропуснаха нито един от нашите концерти, също така постоянно ни спираха по улиците, за да ни поздравяват и да се снимат с децата. Някак си си пролича, че носталгията по родния край ги „гони“ много силно. Мисля, че за тях, срещата с нас – техните сънародници бе утеха, макар и малка.

Фокус: За първи път ли ансамбъл „Веселие“ – град Симитли се включва в този фестивал?

Любомир Марянски: Да, за първи път участвахме в него. Искам да отбележа, че на него участвахме представители на общо 8 държави, като имаше доста ансамбли от Турция, Латвия, Украйна, Македония, Черна Гора, Румъния и разбира се домакините от Молдова.

Фокус: Как бихте оценили представянето на ансамбъла Ви в сравнение с конкуренцията?

Любомир Марянски: Бих казал, че се представихме на едно много високо ниво. Точно поради тази причина получихме и лични поздравления от турския ансамбъл и специално от неговия ръководител. Въпросния ансамбъл е студентски танцов ансамбъл от града Анкара. Също така чухме много добри думи за нашето представяне от ансамбъл „Днепропетровск“, Украйна. Смея да твърдя, че ние, заедно с тези два ансамбъла, който споменах, имахме най-доброто представяне.

Фокус: С какво българския фолклор се отличава от другите?

Любомир Марянски: Първо с пъстротата на българските фолклорни костюми, след това с неравноделните тактове и размери  на музиката. Почти всички държави играят на 2/4 и 3/4 тактови размери, докато ние българите играем криви, прави, тежки хора и така нататък. Тоест това е едно от основните неща, което ни отличава и ни прави уникални.

Фокус: Какво е Вашето впечатление – има ли „глад“ чуждестранната публика за български танци?

Любомир Марянски: Знаете ли незнам дали защото в Кахул една голяма част от  хората бяха бесарабски българи, мога да кажа, че публиката беше много дружелюбно настроена към нас, но и към всички състави всъщност. След нашите изпълнения обаче ръцете на цялата публика бяха високо вдигнати, а хората скандираха „българи“, „българи“, „българи“. По принцип мисля, че ансамбъл „Веселие“ е приеман и харесван навсякъде, а не само в Молдова. Пътували сме из много други държави и мога да кажа, че винаги с цвета, музиката, настроението и хъса си, момчетата и момичетата ни печелят публиката.

Фокус: Колко деца и на каква възраст заведохте в Кахул?

Любомир Марянски: Групата ни беше около 30 човека, от които 25 момичета и момчета на възраст от 15 до 18 години.

Фокус: Обикновено на такива фестивали се получават покани за участие и на други мероприятия. Получихте ли такива всъщност?

Любомир Марянски: Да, получихме покани. Колегата от турския ансамбъл ни покани на един фестивал в Сакария, Турция следващата година. Също така в Днепропетровск, Украйна ни поканиха. Въобще всеки един фестивал е една „вратичка“ за следващ фестивал, за следващо участие. Моето лично мнение е, че само когато участваме на фестивали, може да разчитаме на други подобни изяви. Ако си седим само вкъщи няма кой да ни види и няма как другите страни да научат за ансамбъл „Веселие“, Симитли и България.

Фокус: През август Ви предстои участие на фестивал в Приморско. Разкажете ни повече за него.

Любомир Марянски: В Приморско ще бъдем на един детски фестивал, на който традиционно участваме. В него съчетаваме полезното с приятното, превръщайки самото ни участие в традиционна лагер-школа за новия сезон. На тези лагери подготвяме нови неща, танцуваме и показваме нещата, които сме направили предната година. В общи линии съчетаваме морето с работата, получавайки едно приятно изживяване.

Фокус: Кога точно заминавате?

Любомир Марянски: Около 28 август и ще останем в Приморско до началото на септември. А веднага след завръщането ни ще започнем подготовка за празника на град Симитли, който е на малка Богородица – 8 септември.

Фокус: Точно за празника на града е и следващия ми въпрос. В предишни наши разговори Вие сте споменавал, че подготвяте танц за него. До къде стигнахте и с какво ще изненадате публиката на Симитли?

Любомир Марянски: Принципно ние винаги готвим нови неща и тази година няма да е по-различно. Какво ще представим обаче все още е тайна, тъй като се надяваме да изненадаме публиката в град Симитли с хубава и пъстра програма.

Фокус: Понеже сме в навечерието на новата учебна година, то има ли още свободни места за записване в ансамбъла?

Любомир Марянски: Вратата на ансамбъл „Веселие“ винаги е отворена за всички любители на българския фолклор, нашите танци и песни, защото като знаете имаме мъжка певческа група. Всички деца, които искат да танцуват знаят къде да ни намерят.

Фокус: Като хореограф имате наблюдение върху децата, в тази връзка виждате ли едно връщане към фолклора и към корените ни?

Любомир Марянски: Определено има едно връщане към българския фолклор или поне такива са наблюденията ми в нашия ансамбъл. Все повече са малките момичета и момчета, които идват при нас, за да танцуват. Другото нещо, което забелязвам е, че децата, които са в ансамбъла се изграждат не само в танцово отношение, но и така изграждат една култура и характер. Дисциплината също е водеща за нас и много държим на нея, затова се стремим да възпитаваме нещата по този начин, а в последствие това се превръща в един фактор, който им помага да се изградят като хора. Освен това в ансамбъла се учим да работим в колектив, да се съобразяваме с останалите момичета и момчета, които са в групата ни. Мога да кажа, че танците, както и организирания спорт, дават много на подрастващите.

Фокус: А променила ли се е родната публика по отношение възгледите си за фолклора ни и има ли по-голям интерес?

Любомир Марянски: Определено има интерес. Показателно за това е множеството клубове, които се появиха в последните години за български фолклорни хора. Наистина те дадоха един добър тласък на фолклора, но друг е въпроса с какви бази разполагат. Малко или много дори те допринасят за повишения интерес към народните танци и песни. Освен това българина е весел човек и когато чуе музика винаги става да танцува или пее. Ще използвам и поговорката: „Който пее, зло не мисли“. Мисля, че нещата се получават.

Фокус: Опитвал ли сте се лично Вие да си обясните на какво се дължи този засилен интерес към фолклора в последно време?

Любомир Марянски: Според мен в нашето ежедневие твърде много станаха грижите и проблемите, които ни заобикалят. Отделно самите средства за масова информация постоянно бълват новини, които са с един сив оттенък. Всичко това ни кара да търсим средства за разпускане и аз мисля, че точно с фолклора уцелихме в десетката. Лично аз се радвам, че все повече са хората, които се занимават с народни песни и танци.

Ливия НИНОВА