Людмила Томова, СК „Надежда“: Все повече бивши мои танцьори се връщат в клуба със собствените си деца

Людмила Томова, ръководител на Спортен клуб „Надежда“, в интервю за предаването „Перничани – потомците на Кракра“ на Радио „Фокус“

Водещ: Дейността на Клуба по спортни танци в Перник провокира вниманието ни днес. Срещата ни е с ръководителя на Спортен клуб „Надежда“ Людмила Томова. Добър ден.

Людмила Томова: Здравейте. Радвам се да ви чуя.

Водещ: Благодаря за което, ние също. За нас е интересно да разберем дейността на вашия клуб.

Людмила Томова: Нашият клуб съществува от 1994, вече 25 години. Дейността му като лицензиран клуб към Българска федерация по спортни танци е от 1997 година. Основната ни дейност е занимание на децата със спортни танци, картотекиране на състезатели към Българска федерация по спортни танци, участие в състезания – национални и международни, регионални, развиване на масов спорт с деца, които са некартотекирани, но желаят да се занимават със спортни танци, участващи в състезания, изгряващи звезди, които в последните няколко години взеха много голям дял от нашата състезателна дейност. Занимания на момиченца само солови, което преди години го нямаше. Участия в състезания само за момичета – ол лейдис, което също в последните години набира сила, защото както във всички танцови изкуства, участието на момчетата е по-малко, отколкото на момиченцата. Затова колегите не само в България, и на международно ниво, са започнали да се занимават също с момиченца, които се състезават солово. Това е основната ни дейност.

Водещ: Каква е възрастовата група на децата, с които работите?

Людмила Томова: Все по-ниска. Първите години, когато започнах да се занимавам с тази дейност, момиченцата и момченцата бяха на възраст 7-8-годишни, даже по-големи,  а в първите ми години бяха средношколци. Сега все по-ниска става възрастовата група, има и 4-годишни. Предпочитам да не ги приемам толкова малки, най-добре е от 5 нагоре, но идват 4-годишни и много от тях се справят чудесно.

Водещ: Няма как да спрете техния ентусиазъм.

Людмила Томова: Това са най-вече дечица на мои бивши танцьори. Мога да кажа, че все повече мои бивши танцьори се връщат в клуба със собствените си деца. Точно те са тези, които искат да записват малките си дечица.

Водещ: На какво учат спортните танци толкова малки деца?

Людмила Томова: О, спортните танци са един прекрасен спорт. Аз съм бивша възпитаничка на балетното студио в Перник с ръководител Елка Полянова – тя е известна в България с нейната работа, и мога да съпоставя двата вида изкуство като спорт. Спортните танци са един  прекрасен начин не само децата да се развиват физически, музикално, ритмически, но и да се научат да общуват помежду си като момченца с момиченца в най-ранна възраст. Децата се научават да са толерантни към отсрещния пол, да разбират нуждите и различията в половете. От много малки се научават да зачитат тази разлика. И дори само да се научат как да общуват помежду си на тази малка възраст е чудесно. Освен това ние изучаваме 10 танца – 5 латиноамерикански и 5 стандартни, разширяват кръгозора на децата относно музикалността, относно различните народности, които влизат в тези танци, латиноамериканските и балните, европейските танци. Децата се докоснат до друг вид култура, научават се да се обличат по различен начин: стандартите танци с един вид костюми, латиноамериканските – с друг вид костюми, чувството за естетичност кое с кое върви, как едно момченце да носи: панталон, елек и фрак – носенето на фрак в днешно време не е често срещно. Дори само това едно момченце да научи – как се носи фрак, какво подхожда към него, какви обувки се носят, всичките тези неща, ми се струва, че на днешно време може би няма къде на друго място да го научат. И след това децата, които са по-изявени, по-талантливи, най-вече по-работещи с родители, които ни подпомагат, които са зад гърба ни, вече се развива и по-високо спортно майсторство от най-малка възраст.

Водещ: Чудесно е когато толкова малки деца успяват да се научат на отговорност, дисциплина, естетика, толерантност, да се социализират възможно най-рано.

Людмила Томова: Точно така.

Водещ: Но понеже заговорихме и за костюмите, това е доста скъпо перо. Как успявате?

Людмила Томова: Много. Аз съм преподавател в Детския комплекс в Перник от много години –  учител по спортни танци. 90% от децата в клуба идват от Детския комплекс и това е една допълнителна помощ за клуба. Там е мястото, където децата могат да си помогнат с костюми. Ние ушиваме костюмите на децата, обувки и т.н., но, когато вече станат състезатели към федерацията, когато вече трябва всеки да се изявява със собствения си костюм, така че да бъде различен – при нас идеята е да се различат. Примерно на финала  играят 6 или 8 двойки, трябва да бъдеш уникален, трябва да бъдеш различен както с костюма, така и с прическата, и с излъчването си. Така че тези неща се поемат от самите танцьори, от техните родители. Ние нямаме спонсори или поне досега нямаме – аз съм търсила в годините и накрая сме се отказали.  Така че всичко това се поема от родителите, това е едно голямо перо в семейния бюджет, защото изисква, ако не на една година, на две години костюмите да се подменят. Първо го изисква правилникът, защото до 9 и до 11 години костюмите са едни, от 11 до 13 са други, над 15 са съвсем различни – вече с много украса, с много камъни и пера, обувките са два чифта: за латино и за стандартни танци. Това е много голямо перо. Дори искам да кажа, че това е най-тежката част в нашия спорт.

Водещ: Хубаво е обаче, че родителите дори и при тези условия не се отказват и са спонсори на децата си.

Людмила Томова: Страхотни, страхотни, страхотни са родителите ни. И мога да кажа, че Перник не е от градовете, които са на високо финансово равнище – град със затихващи функции откъм икономика може би.

Бил е много добре развит град в това отношение, но в момента нещата не стоят така. И въпреки всичко нашите родители са се опитвали да бъдат на ниво и да отговарят на това, което се изисква. Защото все пак външният вид, особено при едни млади хора е много важно нещо. И самочувствието идва от това, и дори танцуването им много често се отразява върху това как са облечени.

Водещ: Имат ли децата самочувствие когато отиват на състезание?

Людмила Томова: Мисля че имат самочувствие. Нашите деца са много красиви. Всички, когато сме били в страната, казват: „Много красиви момичета и момчета имате в Перник“. Въпреки мръсния ни въздух, въпреки всичко нашите деца са много красиви. При нас идват много интелигентни, не само в нашия клуб, по принцип в спортните танци идват друго тесто деца,  много са интелигентни, занимаващи се с още много неща. Нашите деца почти всички са пълни отличници, учат в елитни училища в града и не само. Това е вид спорт, който е високоинтелигентен, в Европа е спорт за висшето общество. При нас не можем да говорим за висше общество, но поне децата ни са от такова тесто.

Водещ: Кажете ни за успехите, които имат малките танцьори. Успяват ли да завоювате и медали в участията си?

Людмила Томова: Да, направих си труда да погледна какво се е случило от началото на сезона –началото на състезателната година започва януари, но понеже повечето от децата ни са ученици,  аз гледам сезона от началото на октомври. Така че от октомври до края на юни официални състезания към Българска федерация, открити национални, международни, държавно първенство I и II ранг – състезателите, които са картотекирани имат по 13-14 състезания. Отделно, имаме състезания „Изгряващи звезди“ – това са деца,  които могат да се явят с един, с два танца, а не с цялата програма. Това, което са научили примерно дори за няколко месеца, гледаме да ги пускаме веднага да се състезават, за да могат да изпитат това чувство, за да си проверят във възможностите. Така че се стремим да покрием целия спортен календар, който е за федерацията –  участие в международни състезания, и не само на картотекираните състезателите, а и тези, които са изгряващи звезди. Тази година се направиха 2-3 международни състезания за тях. Участваме с максимум брой деца. Лошото е, че от 1-2 години желаещите да се картотекират са все по-малко, защото това е голяма отговорност. Тази година имам 6 състезателни двойки, което никак не ме радва. Ние сме имали по 20, 23-24 двойки в годините. Сега намаляват, но пък иначе децата, които участват в масовия спорт, т.нар. „изгряващи звезди“, които идват само за да се забавляват и да се научат на танци, се запазва в годините – имам около 60-70-80 деца, които се занимават със спортни танци. Тази година беше година на подмяна на поколението, 2-3 танцови двойки завършиха миналата година. Близостта със София при нас е добре и недобре – отиват да учат висше образование в София, продължават да се състезават към други софийски клубове, тъй като там живеят, което не е чак толкова страшно – важното е децата да продължават да се занимават. Така че засега най-голямата ми танцова двойка са 16-годишни. Но пък имаме малки, които идват, така че се надявам нещата да продължават да се развиват.

Водещ: Следващата голяма цел каква е?

Людмила Томова: Започва след лятната почивка активният състезателен сезон, от края на септември-началото на октомври. Предстои ни тренировъчен лагер в началото на септември. Веднага след това започват състезанията – международно състезание, което прави професионалната федерация, която не е към Българска федерация по спортни танци. Тя е професионална и прави много хубаво състезание в края на октомври. Ние участваме всяка година. Това е първата цел, която сме си поставили, да се подготвим. Продължават състезанията от републиканския спортен календар, държавно първенство лично, отборно. Преди един месец мина шампионата, държавното първенство I ранг – там участвахме с две двойки. Не мога да се похваля с много големи резултати. Една малка танцова двойка имам тази година, която се състезава до 9 годишни, те са страхотни надежди. Много добро представяне имат през цялата година. Двойката, която е до 16-години, те са майсторски клас –  от клас Б започват майсторските класове,  това е двойка, която започва да дава надежди, че ще бъде добра и по-нататък.

Водещ: Пожелаваме успех на състезателите в предстоящия сезон, но на финала да ви попитам и за чисто материалната страна от гледна точка на базата, с която разполагате, за да  може да провеждате тренировките си – имате ли я?

Людмила Томова: Не мога да се оплача в това отношение. Аз работя в ОДК повече от 25 години, базата, която можем да ползваме за състезателите ни е добра. Плюс това използваме Младежки дом „Мошино“, в който провеждаме част от репетициите в  голяма спортна зала, училищата в Перник също ни предоставят салоните, когато се налага. Бихме били щастливи да имаме база, която да ползваме само ние, така че два можем да я ползваме по всяко време, но пък и това, с което разполагаме в момента, и за боря състезатели, които имаме, за момента ни удовлетворява.

Водещ: Какво е отношението на общината към вашата дейност? Има ли разбиране и уважение към труда ви?

Людмила Томова: Не мога да кажа, че сме недолюбени, но би могло да се обърне малко повече внимание. Може би защото в общината най-вероятно се приемат нещата като: това са деца, които са към ОДК, но тези състезатели и ние сме клуб, може би бихме могли да получим малко повече подкрепа. Сега друг е въпросът, че аз лично не съм се обръщала за нещо важно към тях, което е необходимо, и те да са казали „не“. Не мога да си изкривя душата и да кажа, че ние поискахме еди-какво си, а те ни отказаха. Винаги, когато има големи чествания и мероприятия в града, винаги са се сещали, че имат клуб,  който може да се отзове, може да представи града, може да участва във всички мероприятия. В това отношение не мога да кажа, че сме пренебрегвани. Един клуб се развива дотам, докъдето му позволяват финансите. Както в едно семейство – искаш да си пожелаеш нещо, но го пожелаваш когато наистина можеш да покриеш тези желания. Затова не мечтаем много надалеч, примерно участия в международни състезания. Когато има у нас международни състезания, винаги участваме.  Ходене до Македония, Гърция, Сърбия – това са финанси, които не са чак толкова големи и можем да си ги позволим. Но има състезания, които са много престижни, примерно в Германия, Англия, Италия – това са неща, които обаче лично аз мисля, че на родителите им стават пряко силите.

Водещ: Дай Боже още следващия сезон да можете да  си го позволите, да имате и такива участия.

Людмила Томова: Дано да имаме и достатъчно добро развитие, за да си го позволим. Защото когато човек има само желание да участва някъде, пък силите още не му позволяват, въпреки че когато човек се готви за такива престижни международни участия, тогава и мотивацията му е по-голяма, както моята, така и на децата. Така че нещата са свързани. Би могло да се желае още много в тази насока. Аз мечтая да върнем клуба към нивото, което е било преди години, защото нашият клуб наистина имаше много добри резултати. Сега е един такъв момент на смяна на поколението и аз малко трудно свиквам, че имам по-малко двойки, които все още имат много да учат.

Водещ: Основата така или иначе я имате, традициите ги имате, а това е от съществено значение и за бъдещите ви успехи. Благодаря, г-жо Томова.

Росица АНГЕЛОВА