Магдалена Маркова, Литературен клуб „Касталия“ – Варна: Много думи от българския език вече са отмрели или са загубили значението си във всекидневната употреба

Магдалена Маркова, от литературен клуб „Касталия“ във Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

Фокус: Госпожо Маркова, по ваши наблюдения пази ли се чистотата на българския език в страната?

Магдалена Маркова: По принцип имам щастието да работя с деца, които обичат да работят със словото и то не просто да говорят на майчиния си език, а да творят на него. Така, че учениците, които идват при мен са творци – те пишат поезия, проза и се опитват да опознават езика в неговата дълбочина, и с различните му значения и нюанси. Така, че да бих казала, че поне една голяма част от учениците владеят добре езика. Макар, че не бих казала, че това важи за всички.

Фокус: Значи все пак се поддържа някакво ниво на грамотност?

Магдалена Маркова:  Да, има ниво на грамотност. Но бих казала, че не е много високо що се отнася до самата граматика, пунктуацията. Мисля, че още много може да се желае в тази посока.

Фокус: В последните години се дискутираше темата за функционалната неграмотност на учениците, във връзка с това, че те не могат да осмислят и да анализират един текст, който четат. Какви са Вашите наблюдения по въпроса?

Магдалена Маркова:  Възможно е, но пак казвам, аз нямам наблюдение върху масовото училище. При мен идват деца, които са ориентирани специално към литературата и към творческото писане. Всички те са много умни, амбициозни и трудолюбиви. Те четат, учат и обичат да четат литература. Голяма част от тях след това постъпват в елитните гимназии. Така, че децата,  които са при мен, те владеят езика и разбират каквото четат. Моите наблюдения са такива, но както казах, те са много едностранчиви и аз съм от щастливите учители, които работят с една подбрана група деца, които имат желание да учат.

Фокус: Колко са децата в литературния клуб?

Магдалена Маркова:  В момента са някъде около 50 и 60. Вече не мога да кажа точно колко са, но бяха се записали 57. Горе долу са се запазили с малки изключения, защото понякога записват се деца, които проявяват интерес да видят с какво се занимаваме. Но поне 50 са тези активно пишещите, посещаващи редовно занятията и имащи отношение към нашият клуб. Много от тях години наред идват – има деца, които са от 2 клас при мен, до 12 клас докато завършат те неизменно си остават в клуба и продължават да работят.

Фокус: Според Вас как са се отразили технологиите върху езика? Използвате ли технологиите по някакъв начин във Вашето обучение?

Магдалена Маркова: Да, използваме технологиите. Например, сега работим предимно в „облака“, защото ние ежегодно издаваме  един алманах с творбите на децата, които посещават клуба, не само на тези, които в момента работят, но и тези, които са завършили, пораснали са, пръснали са се по света, но те продължават да поддържат контакти с нашия клуб. Тези, които все още пишат ни изпращат творбите си, така има една приемственост. Направили сме с по-големите редакционен екип, аз има споделям папките с всички творби на всички деца, които през годината са написали. В таблици те си попълват оценки от 1 до 10 на всички тези творби, които са изчели и така правим подбор, за да влезе в алманаха най-качественото. Освен това, те се и запознават с творчеството на останалите, защото те са в различни групи, в различни възрасти от 2 до 12 клас и няма как да са заедно през цялото време. Така, че това е начина те да бъдат една общност, да се познават по някакъв начин. Така, че ползваме технологиите. Освен това те пишат предимно на телефоните си и ми изпращат творбите си по месинджър или по имейл, няма значение. Така, че много използваме технологиите. Те четат и електронни книги, и аз чета електронни книги. Така, че не ми пречи това, бих казала, че технологиите помагат. Разбира се, че понякога човек става по небрежен, когато бърза да комуникира, съкращава и използва може би по-странни изрази понякога в тази кореспонденция. Но в самото си творчество мисля, че те остават все така прецизни и не им пречи технологията.

Фокус: Навлизат и много чуждици в нашия език. Използват ли такива думи Вашите ученици?

Магдалена Маркова: Разбира се, че го има и то е съвсем естествено, при работата с компютър – сейфни го, лайкни го. Виждам побългаряване на чуждата дума, което до колкото знам термина е шльокавица. Общо взето не мисля, че проблема е в децата. Проблема е в институциите, които ги налагат тези как да кажа, думи, които не е задължително да влязат в нашия език. Ако чуете новините, ако чуете изказвания на някои политици, или четете нормативните документи. Ами то на човек му е нужен речник, за да разбере за какво става дума. В учебниците също е така. Терминологията, с която затрупват децата смятам, че е абсолютно излишна. Зад много често използваната терминология, общо взето се крие едно невежество, което наистина е излишно – само затруднява самите деца да разберат какво учат, защото израза: „Говори просто като академик“ не е случаен. Човек, който много добре познава материята, с която работи може на най-прост език да го обясни така, че да може всеки един невежа да разбере за какво става дума. А пък учебниците са написани на такъв език, че и един учител се затруднява да разбере, да не говорим за децата. После се чудим, че те говорели с чуждици. Според мен не е в тях проблема, проблема е във възрастните. Много по-лесно децата усвояват материала, ако им са говори човешки, на обикновен български език, който е достатъчно богат. Даже бих казала, че е много по –богат от други езици, по които залитаме. Така, че проблема е многослоен.

Фокус: Според Вас обогатяват или „замърсяват“ чуждиците българския език?

Магдалена Маркова: Според мен не бива да се изпада в крайности, както в краен поризъм така и в крайно затлачване на езика с излишни чуждици. Имаме много красиви и богато наситени български думи, които можем да използваме в ежедневието си. Да, понякога смятам, че прекаляваме с излишни чужди думи и може би наистина го замърсяваме. Без да изпадаме в паника, защото също така крайния поризъм не е много за предпочитане. В края на краищата ние живеем в един глобален свят и колкото повече общуваме с другите хора и с другите народи, неминуемо е да се приближават езиците. Особено, когато навлизат нови технологии, навлизат нови сфери в живота. Тези сфери не се раждат тук на местна почва и е излишно да им търсим специална дума, с която да ги обозначим. Нормално е да пренесем чуждиците за новите неща и те са почти еднакви във всички държави от Европейския съюз, така или иначе. Така, че не  е еднозначен отговора на този въпрос според мен. Просто трябва да има някаква мярка.

Фокус: Смятате ли, че има думи от българския език, които все по рядко се използват и забравяме за тяхното съществуване с течение на времето?

Магдалена Маркова: Ами, да, така е. Но езика е живо същество, в края на краищата, и това е съвсем естествен процес. Много думи вече са отмрели или са загубили значението си във всекидневната употреба, но от друга страна някои от тях са останали като поетични думи.  Като такива, които са със специално значение за една сфера на речта. Така, че всяко зло за добро. Помага ни някак си да го украсим, да му предадем тържественост, художественост или нещо такова. Жалко е, че някои то думите и умират, но пак казвам обогатяваме и с нови думи. Езика колкото и губи, толкова и получава нещо ново. Хубаво е, когато може някои от думите просто да се запазят. Да не забравяме, че ние си имаме българската дума и е излишно да я заместваме с чуждата. Но това, че някои от  думите отпадат не е чак толкова голям проблем. Те все пак са там някъде, запазени в, как да кажа, страничните джобове на езика.

Бояна АТАНАСОВА