Магдалена Милтенова, БССИТ: Евентуално въвеждане на тол такси за второкласни и третокласни пътища ще натовари българския бизнес и потребител

От днес стартира тестовият период на новата тол система. Официалното й въвеждане е планирано за 16 август. От транспортния бранш обаче поискаха отлагане и прецизиране на процеса. Кои са моментите, които притесняват родните превозвачи? Отговорите на този и на други въпроси търсим от председателя Конфедерацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-жо Милтенова, през вчерашния ден се обединихте около идеята за един по-дълъг тестови период, доизчистване именно на някои неясноти при въвеждане на системата. Кои са тези важни моменти, които очаквате да бъдат прецизирани?

Магдалена Милтенова: Това, за което всъщност настояваме да се случи е да бъде спазен законовият срок, който е определен в договора, който е сключен за изграждане на тол системата, а именно 6 месеца. 6-месечен период за тестване на тази система. Научаваме от вас, медиите, че днес стартира симулативно тестване на система, което потвърждава това, което ние казваме, че в момента на терен не се събират данни. Липсват тези пътни рамки, липсва дори изграждането на тази система ако щете. Именно това са нашите опасения, че в момента започва тестване на системата, без тя да бъде тествана в реални условия.

Водещ: От думите на зам.-министър Нанков стана ясно, че приблизително 13 хил. км пътна мрежа няма да бъдат облагани с такса. Как ви изглежда обхватът на пътища, които ще подлежат на такса и тези, които няма- към този момент с оглед, разбира се, качеството на инфраструктурата у нас?

Магдалена Милтенова: Това е вторият момент, за когото ние говорихме вчера на пресконференцията, че всъщност, ние нямаме пътна карта и не ни е предоставена такава информация кои именно пътища ще бъдат обхванати от тази тол система, което допълнително създава напрежение в бранша и сред гражданското общество. Защото ние само чуваме едни празни думи, които казват: ще се обхващат толкова пътища и няма да се обхващат толкова пътища, а всъщност ние нямаме реална пътна карта къде ще бъдат изградени тези пътни рамки, как ще се осъществява контролът, кои именно пътища ще бъдат обхванати. Това е реално основният проблем, защото в момента ние наистина смятаме, че тази система не е изградена или не е доизградена. Започва тестване на нещо, което реално все още не съществува.

Водещ: С оглед на липсата на тази пътна карта, за която говорим, да разбираме ли, че няма изготвен анализ на второкласните, третокласните пътища у нас, за които пък се предвижда след евентуален ремонт също да попадат под обхвата на тол системата?

Магдалена Милтенова: Основният проблем за тол системата е, че когато изграждаш тол система, ти трябва да осигуриш и алтернативни пътища. В момента това нещо за нас не е осигурено. Идеята на тол системата е да обхване транзитния трафик или поне така беше обявено в началото. Сега се оказва обаче, че вместо да се обхване транзитният трафик, с въвеждането на тол система на второкласни и третокласни пътища реално ще бъде натоварен българският бизнес и българският потребител. Защото всяко едно увеличаване на цената за бизнеса съответно води до увеличаване на цената за крайния потребител. Така че реално погледнато ние ще бъдем единствената държава в Европа, която ще таксува второкласните, третокласните пътища. Именно затова ние настояваме тол таксата да обхваща магистралите и съответно пътищата от I клас, които са част от европейските коридори, което е абсолютно разумно и което е практика при европейските ни партньори.

Водещ: Има ли конкретни изчисления как обаче ще изглежда това, от което всички се опасяват, именно увеличение на разходите, съответно и крайната цена на продукти и услуги?

Магдалена Милтенова: Ние не можем да направим окончателен анализ колко ще бъде увеличено всичко, защото пак трябва да повторя, че всъщност ние не знаем какъв ще бъде обхватът на тол системата, не знаем кои пътища ще бъдат обхванати. Другото, което е, че абсолютно за всяко населено място увеличението ще се окаже, че ще бъде различно. Спрямо потреблението, спрямо пътниците, ако в един автобус пътуват 50 човека и на тях трябва да разделите 50 лева увеличение, то ще бъде 1 лев. Но ако вътре пътуват 10 човека, сумата ще бъде доста по-завишена и това директно ще рефлектира върху малките населени места, където няма необходимия пътникопоток, където пътуват по двама, по трима пътника. Те реално ще трябва да поемат това увеличение. Затова ние казваме, че ние настояваме за ясни правила. Ние сме за въвеждането на тази тол система, смятаме, че това наистина е справедливият начин за заплащането за ползване на пътната инфраструктура, но всъщност, трябва да има ясни конкретни правила, които към настоящия момент няма. А реално нямаме информация кои пътища ще бъдат засегнати, нямаме информация каква ще бъде крайната цена. Вие знаете, че специално автобусният бранш настояваше да бъде изваден от обхвата на тол системата, да бъдем или на винетни такси или на нулева ставка. И всъщност, това, около което се обединиха всички браншови организации в сектор Транспорт – важно е да кажем, че не само автобусните организации вчера бяха на тази пресконференция. Вие знаете, че се обединиха товарните превози, превозвачите на горива и опасни товари в един и същи сектор и автобусните превозвачи около тези наши искания и нашата позиция е обща по тази тема. Всички сме засегнати и всички настояваме да имаме тол система, всички вярваме, че това наистина е правилно, но трябва да има точни и ясни, конкретни правила и правилно ценообразуване. Защото към настоящия момент това, което се случва, се предлагат едни твърде високи суми за нашите условия, за нашата покупателна способност. Затова настояваме да се приложи моделът, който е ползван в Германия, съответно редуциран спрямо ВБП, където специално автобусите са на нулева ставка в този модел на прилагане на тол системата.

Водещ: След вече изчистване на неяснотите на това ценообразуване на тол таксата, колко време ще бъде необходимо на бранша да свикне с тези нови финансови изисквания?

Магдалена Милтенова: Тук говорим за това, че трябва да има планиране на разходите. Специално автобусният бранш има сериозен проблем, тъй като ние участваме в обществени поръчки – знаете, че се сключват договори, които са с фиксирани цени и които не могат да предоговаряни. И тук идва много сериозният проблем какво се случва с тези договори и тези превозвачи. От една страна, ако не се увеличат цените на билетите, съответно това ще доведе до фалити на предприятия и на дружества, от друга страна, дори да се допусне, че има някаква възможност за увеличаване на цената. Това означава да бъде засегнат крайният потребител. Тук не е въпросът дали ние ще свикнем с това нещо, въпросът е колко трябва да плаща българският гражданин. Защото в един разговор, който беше пак в публичното пространство, представител на Световната банка каза, че той няма опасения за това, че превозвачите трябва да плащат повече, защото всъщност, за това нещо ще плаща крайният потребите, което е истина, но ние смятаме, че българският народ трябва да бъде защитен. Това е една национална кауза, защото ние вместо да стимулираме българската икономика и българските транспортни предприятия да работят в България, да защитим българския гражданин, защото той не трябва да плаща за сметка на транзитния трафик, който преминава в България, ние вместо да събираме пари от транзитния трафик, всъщност се оказва, че ако се обложат с такса втори и трети клас пътища, ние натоварваме българския бизнес и българския потребител.

Водещ: През вчерашния ден още една важна тема беше поставена за обсъждане – въпросната обвързаност на системата с GPS такава, тези конкретни портални рамки, които предстои да бъдат изградени. Нека разясним малко повече за тази част – има ли в крайна сметка опасност водачите на някои превозни средства да останат извън обхвана и сами да избират дали да заплатят такса или не?

Магдалена Милтенова: По сключения договор порталните рамки, които трябва да бъдат изградени са 420. В настоящия момент, доколкото имам информация, са изградени може би около 30 и няколко. Освен това трябва да бъдат изградени 100 нови портални рамки, около 20 са тези, които в момента АПИ притежава, но трябва да бъдат преоборудвани, трябва да бъдат монтирани нови камери, лагерните устройства. Така че това е един дълъг процес според нас, който за съжаление не е започнал. И ние точно затова казваме, че ако започне тестване на системата в момента, когато тези портални рамки не са изградени, начинът на тестване на системата как точно ще се случи – тук би трябвало да отговорят от АПИ и от МРРБ. Как се тества една система при условие, че тези портални рамки за контрол и засичане на превозните средства не са изградени. Всъщност, самата система как ще работи, след като това нещо не съществува, как ще се осъществи контролът – именно в това е проблемът. Вие преминавате, няма контролна рамка, няма пътна рамка, която да засече превозното средство, и вие реално ще можете да преминавате напълно необезпокоявани. Няма да има начин за контрол, няма да има начин за налагане на глоби и на санкции. И всъщност, пак стигаме дотам, че българският потребител ще заплаща, защото ние нямаме избор, движейки се по вътрешните ни пътища, а пък транзитният трафик може да преминава съвсем спокойно и необезпокоявано, тъй като механизмите за контрол към настоящия момент липсват. Ние не смятаме, че до 16 август ще мине този 6-месечен тестови период и до 16 август тези тестове ще бъдат достатъчно успешни и гарантиращи това, че няма да има пропуски, че няма транзитният трафик да преминава безконтролно и без да заплаща тази тол такса.

Водещ: От разговора ни дотук разбирам, че най-големият проблем извън отделните специфики е неяснотата. Неяснотата към този момент, няколко месеца преди официалния старт на системата. В какви случаи браншът ще бъде готов на протестни действия?

Магдалена Милтенова: Може би е хубаво да кажем за пореден път, че ние подкрепяме тол системата, но имаме налице един рецидивиращ проблем с администрацията. Ние нямаме проблем със самата политика, която се води по отношение на тол системата, но имаме проблем с начина на изпълнение на това нещо. Липсата на комуникация в администрацията, липсата на  толерантност по отношение на бранша. Ние от 9 април до настоящия момент нямаме никакви срещи с МРРБ или с АПИ. Беше създаден един обществен съвет, който реално не функционира. Направиха се 2 или 3 срещи, на които ни се представиха съответните суми, които евентуално ще бъдат събирани, вследствие на което ситуацията изглежда по следния начина: „елате сега, ние правим обществено обсъждане или обществен съвет, но всъщност правилата ги слагаме ние и вашето мнение не ни интересува“ – това имаме като проблем с администрацията. Този проблем го имахме и по отношение на бонус-малус системата, този проблем го има и сега, защото се създава нещо, което не отговаря на условията, в които ние работим. Световната банка, да, тя дава едни препоръки, тя изработва едни документи, но реално погледнато те по никакъв начин не са съобразени с действителната обстановка в страната. Не можеш в държавата в Европа, която е с най-ниски доходи, защото знаете, че постоянно тиражира в медийното пространство как ние сме една от най-бедните страни в Европа, а всъщност да имаме най-високите цени за тол такса. Някак си не се получава нормално. Това, което е предложено на автобусните превозвачи беше в пъти по-ниско от разходите на колегите от товарния сектор. Все пак ние сме граждани на тази държава, и не можем да не осъзнаем, че ако един камион трябва да заплаща 1 лев на километър пробег, горивото му ще бъде по-евтино от тол таксата му за преминаване на пътната инфраструктура, че това няма да рефлектира върху нас, като крайни потребители, и като хора, които пазаруват в мрежата, за които ще бъдат увеличени всички стоки от първа необходимост. Ние освен превозвачи, сме и граждани на тази страна, и разбира се, имаме гражданска позиция по отношение на това, че наистина трябва да защитим българския потребител.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА