Мадлен Алгафари, психотерапевт: Агресията е здравословна, само болните ѝ прояви като насилието и садизма са негативния феномен

 

Мадлен Алгафари, психотерапевт в интервю в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ за агресията като социален феномен, за първите прояви, ролята на  семейството и обществото за справяне с проблема

Водещ: Г-жо Алгафари, във вашата книга „Поправителен за родители“ казвате, че никой не се ражда насилник, защо тогава детската агресия е в пандемия? Как да отговорим?

Мадлен Алгафари: Човешката агресия, ако гледаме чисто статистически в историята всъщност много е намаляла. Намаляла е обаче в макро версията – войни, конфликти и всъщност се увеличава в микро агресивните актове. Другото разбира се, което се увеличава е възприятието ни за агресия, тъй като имаме много повече информация. Някога хората са били много по-откъснати, сега в момента ние сме част от глобалната мрежа, имаме информация да всичко и до всякъде. Колкото до зачестилите прояви, аз не съм сигурна, че са толкова зачестили, колкото отразяването им е зачестило. Факт е, че в човешката история агресивното поведение и сексуалността са били най-много постискани и морално ценностната система не толерира агресивното поведение. Но е добре да внесем малко яснота, че всъщност агресивното поведение е част от човешката същност, а ние сме нарочили думата  агресия  като негативен феномен. Всъщност нейните болни прояви са негативния феномен, а именно насилието и садизма, защото агресията сама по себе си е добронамерена, здравословна, само че тя е в определени граници и още има за синоними  спокойна сила и топла категоричност или една много хубава друга дума себеотстояване. И когато в контекста конкретния в „тук и сега“ е трудно да бъде проявена тази първична здрава агресивност се получава едно задържане, натрупване, отлагане. И то не само в рамките на един човешки живот, а на поколения подред. Логично следват експлозивни освобождавания на агресивно поведение, които вече са в свръхдоза и без да са в рамките на добронамереността, и вече говорим за садизъм, за насилие или пък за мазохизъм, което е автоагресията и депресията.

Водещ: Вие казахте, че агресията може да има и положителна стана, може ли да очертаем границите над, които вече се превръща в микро агресивни актове?

Мадлен Алгафари: Границата е там, където агресивният  акт не е вече средство за постигане на целта за оцеляване, а се превръща в самоцел сам по себе си. Т.е. когато целим вече да сме агресивни, за да се разредим. Там вече отиваме във вторичната агресивност, когато агресията е излязла от полето на добронамереността. Агресивната реакция може да бъде изключително уважителна към човека отсреща. Мога да кажа на някой – струва ми се, че това, което направи е грешно и подразних се, когато ти каза така и така, но държа на теб, понеже те ценя, затова ти казвам тези неща– дават ти обратната връзка. Т.е. тук изобщо не сме излезли от полето на добронамереността. Обаче можем и да отидем  вече в садизма и там да лепим етикети, да ругаем, да обиждаме, вместо да кажем, че е глупаво действието и сме го възприели като такова, може да кажем, че е глупак човека, тогава вече  нараняваме, тогава вече е отвъд здравословната граница.

Водещ: На каква възраст са първите микро агресивни актове?

Мадлен Алгафари: Още самото раждане е форма на агресия. Всичко, което се движи отвътре навън е версия на агресивно поведение, имаме движение, живот, а отвън навътре е депресия, което е депресия, стагнация. Но ако все пак трябва да говорим за формирането на уменията за себеотстояване първо трябва да се е появила идеята за „отделност“,  „за себе“. Детето докато проходи и проговори, съвсем приблизително около първата половина от живота то няма такова чувство за субективност, то се преживява като едно с майката. И когато започне да усеща, че е нещо отделно от майката, то започва да се опитва да се само отстоява, да се еманципира, да се отделя. И затова наричаме тази възраст на по популярен език фазата на „няма пък“, когато никнат и зъбките. И тогава е много важен зрелият подход на родителя, който хем да умее да слага спокойно и топло граници, но и категорично, и в същото време да умее да чува детето и да приема правото му на мнение и позиция в немалко ситуации. Така детето да може да расте с усещане за лична значимост, а не унизен, смачкан, неотразен.

Водещ: Защо родителите на успяват да постигнат този зрял подход?

Мадлен Алгафари: Защото много често те самите не са минали през тази собствена фаза от развитието си. Затова, когато тръгне на терапия един човек, всъщност той трябва да се превърне от дете във възрастен, в хубавия смисъл на думата, в зрял, независимо каква е неговата хронологична възраст. Психологически нашето развитие, по отношение на някои неща – модели на мислене, модели на поведение е блокирано в някаква фаза на нашето развитие, където сме преживели травма. И в това отношение  все едно сме останали фиксирани в една детска гледна точка към живота. Много такива хора след време вече са родители, тъй като биологично могат да бъдат, но психологически, начинът им на мислене, поведението им много често не е в рамките на зрелостта.

Водещ: Какво бихте препоръчали на сегашните родители, които не са изпитали това положително отношение? Какво да направят как да компенсират?

Мадлен Алгафари: Като психотерапевт, естествено, че ще кажа да ходят на терапии, защото това е най-доброволният начин за израстване, най-безболезнения начин за отваряне на очите за провиждане на истините. Ние живеем в много заблуди, без да сме глупави, тук изобщо не става дума за неинтелигентност, днешният човек е изключително интелигентен, но той не е осъзнат. Препоръчвам четене на книги в тази област, посещение на такива семинари. За щастие се увеличава много интереса. Много хора искат да идват при нас в Института за психотелесна терапия и да се специализират. Интересът и към усвояването на професията психотерапевт расте. Психологията в университетите измести правото като най-желана специалност.  Признак е, че в обществото има много такъв интерес и хората вече започват да усещат, че това е една врата към здравето, и към щастието, и към благоденствието, и че това е лична отговорност, и че не зависи от нещо извън мен.  Психотерапевтите говорим за емоционалните травми. Някой като чуе травма си представят някаква катастрофа или някой  е паднал от терасата. Не. Става дума за емоционалните травми – неща, което дори не се осъзнава като травми. Примерно най-честата колко поколения са травмирани по този начин – бебето е било отделено от майката непосредствено след раждането. Това е най-голямата травма, която може да съществува в един човешки живот, най-страшните последици в битието на днешния човек са от това отделяне на бебето от майката. И когато хората не разбират, те не са длъжни да разбират, не са завършили психотерапия, го подценяват. Подценяват го много лекари в родилните отделения, защото просто не знаят какви са последиците. Най-голямото престъпление в човешката история е отделянето на бебето от майката след раждането и това е само един пример за една такава травма.

Водещ: Пътищата за разтоварване на натрупаното напрежение, което неминуемо ни оказва влияние, какви могат да бъдат?

Мадлен Алгафари: Най-различни, като започнем от времето за тишина и обръщане навътре, контакт с природа, творчество, учене, положителни емоции, спорт и разбира се духовно израстване. Защото понякога разтоварването се състои не непременно във външни действия, а  в една вътрешна трансформация на прочита, на интерпретацията, на нова гледна точка към едно и също нещо.

Водещ: И това със сигурност ще увеличи самооценката, което е положително в развитието на човек.

Мадлен Алгафари: Най-малкото ще я направи по-обективна и по-реалистична. За българина е важно да кажем и по-висока.

Водещ: Агресията като социален феномен?

Мадлен Алгафари: Ние не сме нещо отделно. Социума в крайна сметка е един организъм от много малки атоми –отделните индивиди. И тъй като агресивността е присъща на живота, движението е форма на агресия, е нормално  да съществува и в социален план.  Но тук отново опираме до граници, онези, които са разделителната линия между конструктивната и деструктивната вече страна на агресивния акт.

Водещ: Стана дума за ролята на семейството, не може да пропуснем и ролята на обществото. То как оказва влияние върху настройките?

Мадлен Алгафари: Гледните точки на ценностната система е добре също да бъдат подложени на ревизия. Медиите да рецензират и да избират какво ще излъчват. Много трудно става, защото в момента сме в една огромна глобална информационна мрежа. Интернет е достъпен до всеки. Това също е част от социални външни фактори, които  формират по някакъв начин. Но ако все пак онези емоционални травми, за които говорих, не са се случили в живота на един индивид, защото родителите му са постигнали осъзнаване и са узрели, той вече няма да е в тази благодатна почва, в която дори и да съществуват ключове в социален план – влиянието на обществото, те няма как да отключат нищо, ключалките няма да са монтирани от родителите. Така че обществото в крайна сметка е нещо, което е следствие. Когато се променя мисленето на отделен индивид, начинът на живот, начинът, по който преминава през първите седем важни години на живота си, дори и след това обществото да влияе, няма да е фатално. А и да не говорим, че след всичките тези променени в по-зряло отгледаните деца ще формират и друг вид обществени нагласи. Затова психотерапевтите говорим за превенция и профилактика. Ние сме терапевти, дори се съдържа в името на професията ни, но винаги е по-лесно нещо да го предотвратиш, отколкото да го лекуваш след това.

Елеонора ЧОЛОКОВА