Майор Костадин Златев, председател на Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Пазарджик: От своето сформиране на 27-и Чепински полк участва в цялата широта на военни действия до края на Първата световна война

Майор Костадин Златев, председател на Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Пазарджик в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

Водещ: За битката при Дойран през 1916 г., за ролята и съдбата на 27-и Чепински пехотен полк ще разговаряме с майор

Костадин Златев – председателя на Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, град Пазарджик. Добър ден, майор Златев.

Костадин Златев: Добър ден.

Водещ: Нашата славна история може да се похвали със знайни и незнайни войни, дали живота си за Родината. С какво се откроява историята на 27-и пехотен Чепински полк ?

Костадин Златев: Позволете ми най-напред да благодаря на Радио „Фокус“ – едно радио, което изключително много уважавам, за поканата и затова, че Радио „Фокус“ следва една праволинейна посока – именно да предлага такива теми на патриотична основа, теми, които провокират съзнанието на съвременните слушатели, на съвременния слушател, млад или стар, да го накара да се поспре, за миг да се размисли колко трябва да се чувства горд, че е българин именно с тази славна наша българска история и нашата славна Българска армия. Защото знаете ли, струва ми се, че съвременният български младеж се изживява повече за европеец, отколкото за българин патриот. И като причина може би това прекрасно радио да върви в тази посока – не може би, а със сигурност, е причина и мениджърът на това прекрасно радио и уважавания от мен г-н Красимир Узунов – един изключително ерудиран човек, един човек с изключителни военни познания. И сега, разрешете ми, следвайки темата и посоката на разговора, да започна с една малка увертюра. Темата, искам да подчертая, за военните действия в Западните Родопи 1912 г. заслужава едно много сериозно внимание по няколко причини. Една от тях е – макар и да не са маловажни тези военни действия, те са флангови, второстепенни и в някаква степен остават извън полезрението на изследователите на войната. Проследяването на настъплението на Родопския отряд в западна посока, в чийто състав е и 27-и пехотен Чепински полк, представлява интерес от военна гледна точка поради планинския терен и трудните условия за управление на боя, а от психологическа гледна точка – поради поведението на човешкия фактор от двете страни на фронта, имайки предвид не само теренните условия, но и преобладаващото в района българо-мохамеданско население. Заслужава внимание фактът, че в 27-и пехотен Чепински полк, освен войниците от Пазарджишко, които са най-много, поради тогавашните мобилизационни наредби има войници и от още 14 околии от страната. Говорим 14 околии за войната 1912-1913 г. – Балканската, 23 околии за войната 1915-1918 г. – говорим тук за Първата световна война. Или общо, от 182 населени места, включително и от територията на днешна Република Македония. Според едно изследване, което се съхранява в Държавния архив Пазарджик, в 100 селища има поставени плочи и са направени паметници в памет на загиналите във войните за Национално обединение на България. Битката при Дойран е изключително важна и това е една битка, която впечатлява до безумие цяла Европа. Отбраната при Дойран се съпътства от редица други събития. Тук мога да спомена за Фердинанд, който прави такива грешки, които грешки ни струват две национални катастрофи. След пробива на Добро поле през месец септември 1918 г. цар Фердинанд разпорежда българската войска, остатъците на Българската армия да се изтеглят на билото на Стара планина и да продължи войната – една негова голяма грешка. Този последен коварен, престъпен антибългарски акт на Кобурга би дал възможност на гърци – ето тук това е важното – и сърби да окупират цяла България.  Земи, на които те отстъпват, стават веднага гръцки и сръбски, а населението прави сърби и славяногласни елини. За щастие обаче тази твърда мрачна, но реална прогноза не се сбъдва поради именно героизма на българския войн. При смазващо превъзходство на противника – забележете, 7 англо-гръцко-френски дивизии, които само първия ден от настъплението срещу плевенчани изстрелват над 70 000 снаряда срещу 3000 от българска страна, настъплението не само е спряно, но и съюзниците понасят и огромни жертви – при такава превъзхождаща сила. Дойранските боеве до такава степен обезкървяват и съкрушават духа на противника, че той няма сили вече да предприеме активни настъпателни действия. Това дава възможност на Първа армия да отстъпи в ред и да си изтегли всичките военни части и да заеме позиция на Беласица. Блестяща победа при Дойран – да се подчертае същността и голямата роля на нашата армия при отбраната на Дойран. Именно в това се състои величието на тази победа. Тази блестяща победа не само възвеличава славата на нашето българско оръжие, но и показа на какви подвизи и саможертва е готово българското войнство. Два момента са изключително важни за победата при Дойран и битката при Дойран. Българският боен дух на нашия български войник и второто нещо – умопомрачителните военни прийоми, които прилага нашият генералитет. Позволете ми тук да спомена с огромно удоволствие генералите Кутинчев, ген. Никола Иванов, ген. Стилиян Ковачев, ген. Радко Димитриев. Всичките в цяла Европа, водещите държави, елитни войски, генерални щабове приемат тези маньоври – забележете, които са приложили нашето командване в бъдещите си военни действия занапред. Разбирате ли колко е важно всичко това?

Водещ: Другата седмица се навършват 102 години от първата битка при Дойран, първата битка от Дойранската епопея. Какво участие взима 27-и пехотен Чепински полк в тази битка? Къде е разположен полкът и имената на кои градове и местности изпъкват при споменаването на тази битка?

Костадин Златев: От своето сформиране на 27-и Чепински полк участва в цялата широта на военни действия и до края на Първата световна война. Фактически 27-и Чепински полк има изключително богата история, паралелно с победите на цялата наша армия. Участва във всички битки – от Дойран до победния ход на нашата армия пред стените на Цариград, във всички градове, в които преминава нашата армия в своя победен марш, участва във всички окръзи и населени места от Беломорска Тракия до подстъпите на Цариград. Това е участието на 27-и Чепински полк.

Водещ: От части на кои населени места е формиран 27-и пехотен Чепински полк?

Костадин Златев: Аз ви споменах – изключително е формиран от района на Пазарджишко. В състава му е пълно с участници от 14 околии от страната за Балканската война, а за Първата световна война – от 23 околии на нашата страна, или от общо 182 населени места се сформира 27-и Чепински полк. И бих казал, че, както се знае от историята, общата мобилизация на въоръжените сили е обявена с указ на 17 септември и в този момент 27-и Чепински полк е на постоянно квартируване в Татар Пазарджик, или днешния Пазарджик, и съгласно плановете после следва да се разгърне във военновременен състав четири дружини по четири роти, картечна и нестроева рота и телефонна и музикална команда, парков взвод и лазарет. Към полка се придава пионерна дружина на дивизията, пионерен и мостови взвод. Освен това полкът отделя кадри, имущество и въоръжение за формиране на Първа и Втора дружина на 40-и полк, формира 27-а допълваща дружина и Първа, Втора от опълченските дружини. На 18-19 септември в Татар Пазарджик пристигат всички мобилизирани, накичени с китки и цветя, здравец, придружавани от роднини и близки. Съгласно плановите задачи, първи се попълват и комплектуват Първа и Втора дружина, които трябва да покрият границите. На граничната линия е само Пета гранична рота, която е в състав от 170 души, охранявайки участъка Фотиново – Батак – Ракитово и Лъджене, една полоса, която е около 60 километра. На 19 септември към 13.00 часа Първа и Втора дружина потеглят за границата и Първа дружина нощува в село Ели дере. На 20 септември се установяват в Лъджене, днешния Велинград. Първа рота от дружината се отделя при Ели дере и през Белово на 20 септември се установява на Юндола. Втора дружина се изнася към Батак през Пещера, където се установява на 20 септември. В същото време Татар Пазарджик продължава дейността по попълването и обличането на въоръжението на полка и на 22 септември отделят личния състав за 40-и пехотен полк. На 23 септември в бойния състав на 27-и пехотен Чепински полк са привлечени петима щабни офицери, 44 оберофицери, 3800 подофицери и войници, петима лекари и четирима чиновници. И за командир на 27-и Чепински полк е назначен полк. Недю Русев. А на 29 септември трябва да отбележим тържество край Лъджене, което е днешен квартал на Велинград – на полка е връчено за първи път бойно знаме. 27-и Чепински полк е включен вече в Трета бригада в състава на Родопския отряд с командир ген. Стилиан Ковачев, след което вече 27-и Чепински полк започва своето действие в западна посока – в западна посока казвам: посока Юндола, връх Велийца, Якоруда, Разлог, Благоевград и надолу вече към Беломорска Тракия. Тук искам да се отделя и да подчертая един много сериозен факт – връх Велийца, един изключително интересен и важен с това, че тук, на връх Велийца пуква първата пушка и първите оръжейни изстрели и започва Балканската война. Тук падат първите 42 жертви, тъй като тук тогава е била границата между България и Турция. Оттатък вече, Якоруда, всичко надолу в Пиринска Македония е под турски ботуш. 35 години това наше население след освобождението страда под турско робство. И тук, на връх Велийца, фактически пада и първият офицер – Маринов, който е в състава на 27-и Чепински полк. Всички останали са войници и са погребани на място на връх Велийца. Това е много интересен факт, който в малко военни доклади се споменава.

Водещ: И точно на финала да ви попитам – почитаме ли достойно и по какъв начин паметта на тези велики българи, които паднаха, но нивга не умряха?

Костадин Златев: На запасното войнство една от основните ни задачи  е това да поддържаме в добър вид и да опресняваме всичките паметници на нашите паднали герои във войните. В град Пазарджик имаме такива мероприятия. На мястото на бившата автогара в град Пазарджик има издигнат голям паметник на 27-и Чепински полк. По време на Първа световна война в окопите умират измръзнали войници от тежката зимна обстановка – такъв героизъм. Въпреки всичко, въпреки тежката зимна обстановка, в която водят боя, те не предават позициите и които умират в боя, останалите замръзват и остават там, на място. Именно поради този подвиг благодарственото население издига този паметник и ние всяка година традиционно провеждаме там мероприятия в градски мащаб –  градско мероприятие и се отдава почит на нашите герои. Тук 1934 г. във Велинград, в село Лъджене имаме прекрасен паметник, който е изграден от населението на доброволни начала, със собствени средства. В Чепино също имаме издигнат паметник в памет на нашите храбри войници. Казахме, на Велийца също 1934 г. е направен паметник и там. В Каменица също имаме паметник. И на всички тези паметници в определени дати – ето тук примерно на 5 октомври пак ще честваме с грандиозно тържество, на връх Велийца ще почетем паметта на нашите храбри войници. Ето един паметник на Кара тепе, който се намира на 35 километра от Велинград. Тук целият район е осеян с паметни плочи и съответно на съответните дати се чества по най-тържествен начин. Така че по този начин ние сега, в момента, отдаваме почитта си към нашите славни войни.

Водещ: Благодаря за отделеното време, майор Златев. Пожелавам Ви хубав и лек ден от нас и нашия екип.

Винсент ТАНОВСКИ