Майор Николай Николов: Всяко действие в посока намаляване на бойните ни способности би било грешка

О.р майор Николай Николов, член на Управителния съвет на Асоциацията на артилеристите и ракетчиците от запаса „Олимпий Панов“, по повод Първия национален събор на асоциацията и 103 години от Тутраканската епопея

Водещ: Предстои през следващия месец на 5-ти и 6-ти септември да се проведе Първият национален събор на Асоциацията на артилеристите и ракетчиците от запаса. Поводът е навършването на 103 години от победата при Тутракан. Тя поставя началото на Освобождението на цяла Южна Добруджа. Тази епопея се развива в хода на Първата световна война. А сега още детайли около първия национален събор около тази славна победа очакваме от майор от резерва Николай Николов – член на УС на Асоциацията на артилеристите и ракетчиците от запаса „Олимпий Панов“. Здравейте, г-н майор.

Николай Николов: Здравейте, приятно ми е, че ще бъде в ефира на вашето радио.

Водещ: На нас също, особено по такъв повод, който ни кара да се чувстваме горди, че сме българи, особено с нашата артилерия.  Кажете ни какво послание се опитвате да отправите към младите?

Николай Николов: Основната цел на посланието, което дай Боже и младите да възприемат като собствено верую е, че само обединени и само заедно бихме могли да работим и да постигнем добруването на нашата родина. За мен това е и основен смисъл на участието ми в този съюз и как да кажа – време е да се събуждаме, дано да успеем да събудим и младите и да ги отклоним от мисълта за добра реализация навън.

Водещ: Може би е време и да започнем да разказваме историята си, тъй като знаете ли, много от младите хора наистина не знаят, че Българската армия е извоювала толкова много победи.

Николай Николов: Напротив, аз съм убеден, че истински мислещите млади хора се интересуват от историята, в тях се заражда духа, търсят смисъла в нещо и според мен го намират в историята. Но наистина трябва повече информация и по-широко представяне на тази велика история.

Водещ: Вие сте напуснал редиците на армията преди доста време, но ставате член на Асоциацията на артилеристите и ракетчиците, какво ви накара да не прекъсвате връзката с военното дело, с патриотизма и с българщината?

Николай Николов: Вижте, военните хора сме възпитавани в дух на патриотизъм, в дух на чест, на гордост в нашата история и от нашите възможности. Войната по принцип е математика, сбор от вероятности, които трябва да се реализират чрез определени сили и средства. А съжаление в днешно време остана само едно понятие, вече и позабравено. Истината е и че смисълът на подобен тип обединявания и споделяне на цели, мисли за реализация на някакво по-добро бъдеще, това е начинът, няма друг начин.

Водещ: Знаете, че към този момент е много модерно да се говори за превъоръжаване, за закупуване на оръжия. В  близкото минало без артилерия няма как да бъде спечелена една битка, тъй като крепостите са се превземали предимно с артилерийски огън, какво е бъдещето сега на този род войски, после ще ви попитам и за ракетните войски?

Николай Николов: Ами те са свързани, значи артилерията поразява цели на по-близо разстояние, ракетите на по-голямо разстояние. Има една сентенция, която важи и ще важи докато свят светува, общо взето „Не е минал войнишки крак, няма победа“, това което стана модерно напоследък – основно авиация е по-скоро може да се възприеме като наказателна мярка. Истински се превзема територия, когато влезе войник, а за да влезе войник, трябва артилерия категорично. Та артилерията има бъдеще, но това е свързано с националната ни концепция за отбрана, а в тази позиция сме доста слабички, да не кажа че няма такава концепция. Нищо не обосновава закупуване на няколко самолета, при положение, че армията ни е сведена до това нищожно число, като брой хора, които истински да защитават отечеството.

Водещ: Преди България да бъде приета като член на НАТО, знаете може би и нашите слушатели знаят, че имахме едно такова условие, изискване да бъдат нарязани легендарните ракети на SS-23, за които повечето от нас са чували. Вие сте свидетел на това.

Николай Николов: Разбира се. Аз съм ракетчик, така че тази тема ми е много позната.

Водещ: Грешка ли беше това?

Николай Николов: Категорична грешка от гледна точка на това, че загърбихме едно минало, което придаваше мощта на страната ни и силите на страната ни да не си помисля за агресия. Но отделно тези ракети, които вие коментирахте, имахме на въоръжение и достатъчно дивизионни, тактически ракети. Балканите са един врящ котел и винаги ще бъдат такива, докато не станем една общност, което цели европейската ни интеграция, интеграцията ни в НАТО, която предхождаше. Но дори и тогава вътрешните междуособици, предвид ред, ред причини, говоря за балкански, ще ги има. И риск ще съществува. Всяко действие в тази посока е грешка, но тази грешка беше обособена от договора за ограничаване на обикновените въоръжени сили, от който виждаме че след 40 години излязоха и Америка, излязоха и Русия.

Водещ: А поправима ли е тази грешка? Сякаш виждаме у нашите управляващи, че започнаха да мислят в посока на това, че България има нужда от силна армия и модерно въоръжение.

Николай Николов: Вижте, нашите държавници са длъжни да са в тон с геополитиката, тъй като играчите се преоформят. Ние не знаем какво е бъдещето на Турция с Ердоган, дали ще остане в НАТО. Дай боже да имаме и тези добросъседски отношения, които имаме в момента, но рискът си е риск. Една Сърбия, която също иска да се интегрира в Европа, но аз съм почти убеден, че няма да влезе в НАТО. Един риск, колкото и да са ни братя и ние да ги възприемаме такива, за тях ние не сме братя. По същия начин имаме някаква степен на риск от Румъния, с минали териториални претенции, не че е възможно да се променя, но това е риск, и този риск трябва да се отчита. А геополитиката, не съм аз човекът, който да я коментира. Има кой да го мисли това.

Водещ: И накрая да завършим разговорът ни така – как да опазим ценностите си във времето, тъй като минало и настояще се преплитат. Вие сте човек, който продължава да поддържа българщината и патриотизма, така че дайте ни съвет.

Николай Николов: Труден въпрос е това и труден съвет, но мога да ви кажа само няколко неща, които нека да не звучат като изводи. Настъпи безвремие, загуби се българският дух. Видно е за всички – обществото ни влезе в някаква форма на зависимост и формулата, единствената формула, е подобен род мероприятия, които да възкресяват славното ни минало, да повдигат духа и да върнат вярата в българина, не само на младия човек, че може да бъде по-добро. И трябва да сме заедно, да сме обединени. Тогава ще се роди този дух – когато имаме обща цел. Обща цел не може да бъде битуването. Да, има нужда, категорично всеки се бори за по-добър живот, по-добър доход, по-добра реализация, но това не е духът. Българинът е индивидуалист  трябва да сме промени, да родим. Това е смисълът на подобно мероприятие и за мен това е основното.

Евелина БРАНИМИРОВА