Малинка Бондаренко, Съюз на българските автомобилисти: Необходимо е пълно осъвременяване на обучението на водачите

Малинка Бондаренко, координатор на националния протест на автоинструкторите от страна на Съюза на българските автомобилисти, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ 

 Водещ: Автоинструктори от цялата страна ще вземат участие в национален протест в София. Той е организиран от Националния автоинструкторски съюз, Българския автоинструкторски съюз и Съюза на българските автомобилисти – СБА. Недоволството е поредна стъпка срещу въвеждането на допълнителна тежест спрямо автоинструкторите и обучаващите се шофьори, след като през месец декември бяха събрани близо 1000 подписа на автоинструктори срещу промените. Към изпита или към шофьорския курс трябва да бъдат насочени усилията на държавата за намаляване на пътнотранспортните произшествия, питаме Малинка Бондаренко – координатор на протеста от страна на Съюза на българските автомобилисти, добро утро!

Малинка Бондаренко: Добро утро. Дано да е добро това утро, в което ние излизаме гласно да изразим нашето недоволство от отношението на държавата към този бранш. Независимо че няма закон за бранша, ние сме една голяма част от нашето общество, която също като всички български граждани не приема тежките пътнотранспортни произшествия и многото човешки жертви, които даваме. И искаме да кажем, че ние знаем как това да бъде постигнато и то не е като дадем на една частна фирма, в която ние определено виждаме някакъв корупционен механизъм, да следи това как ние обучаваме водачите на превозни средства.

Водещ: Това ли ви обедини с Националния автоинструкторски съюз и Българския автоинструкторски съюз? Защо всъщност се стигна до протестни действия днес?

Малинка Бондаренко: Защото никой от двете министерство – Министерството на образованието и Министерството на транспорта, при участието ни в работни групи не поиска да чуе нашите аргументи. Защото ние заявихме ясно, че чисто методическото увеличаване на броя на часовете няма да доведе до тези резултати. Ние можем да ги направим и 50, и 100, и 200, и пак да не се стигне до това, което целим – по-малко жертви на пътя. Контролът, за който се говореше, че няма да бъде насочен към обучението, ще бъде към изпита, веднъж го видяхме в една заповед на министъра на образованието, с което той увеличи часовете от 31 на 42 моточаса. Само че ние казахме следното – без значение колко ще бъдат часовете за обучение, важно е как ще бъде обучен кандидатът и представен на изпит той ще може да защити уменията и опита, които е получил при това обучение. Тоест това, което и вие в началото казахте – усилията на държавата трябва да бъдат изцяло насочени към изпита. Нека да го кажем с простички думи – щом изпитът може да бъде пробит, тоест разбирайте да бъде купен, да си купите книжката, и щом има хора, които предпочитат да дадат пари да си купят книжката, а не с тези пари да се обучат, без значение колко ще бъде броят на часовете. Това, че се коментираше, че увеличаването на часовете ще бъде с насоченост при особени движения, при намалена видимост, на автомагистрала, искам ясно да заявя – в момента това е възможно, в момента това го има в нашата учебна документация. Но само си представете при наличието само на три и то непълни автомагистрали, къде ще излизат от някои населени места и колко километра ще трябва да пропътуват, за да отидат до автомагистрала. Да, ние сме съгласни, че е от значение, когато вече със свидетелство за управление ти сядаш зад волана и караш с една по-висока скорост, носи риск. Но човек трябва да кара така, както собствените му умения го ръководят, а не по начина, по който вижда, че карат всички останали. И това от години наслагване на обществено мнение, че вие лошо ги учите, значи ние сега ще контролираме процеса, защото лошите инструктори ги учат лошо. И всъщност една добре изглеждаща такава форма за пред обществото, един контрол, е един чисто и просто корупционен механизъм, в който ние трябва да даваме на една частна фирма – така, както от тази фирма го заявиха, за да бъдем контролирани. Друг е въпросът как ще се осъществи този контрол на хилядите учебни автомобили едновременно. Чисто и просто едни снимки, един запис, както и да го кажем това техническо средство за контрол, то няма да осъществи идеята си по смисъл, а просто ще бъде събиране на едни пари. Има една такава максима – пътят за ада е постлан с добри намерения. Ето това ние виждаме в тези промени и затова казваме – ако искате наистина да има качествено обучение, качествен изпит, резултатът – по-малко жертви на пътя, дайте да направим една нова учебна документация, дайте да променим механизма на самия изпит, който е критерий. Вие знаете, че каквото и да учите, в крайна сметка изпитът е този, който ви оценява като качества и умения. Значи цялото усилие трябва да бъде насочено към изпита. Не както сега на принципа – проба-грешка и винаги някой, който не е успял да бъде научен както трябва, да успее да се промуши. Или пък вариантът да си плати оценката „да“.

Водещ: До какво би довело евентуално увеличаване на броя на часовете по кормуване от 31 на 42?

Малинка Бондаренко: До нищо, освен една частна фирма да я направим богата. Защото в заповедта на министъра на образованието увеличаването на тези часове е пряко обвързано с тази система за контрол. И за нас тук прозира точно това – едни пари да отиват в една фирма. В момента също има възможност за контрол, държавата е преценила в Закона за движение по пътищата и е определила, че Министерството на транспорта е контролиращият орган. В същия момент тази наредба, по която ние обучаваме курсистите, дава възможност при кандидат, който не е достатъчно подготвен, на който е необходимо допълнително обучение, да му бъдат предписани и той да бъде дообучен преди да бъде явен на изпит. Защо е необходимо всичките тези часове да се увеличават и за хора, на които те ще бъдат излишни, защото по данни на Автомобилна администрация над 68% изкарват при първото си явяване, след това 20% изкарват при второто си явяване, след като са взели 4 допълнителни часа. За нас това е един висок процент. Спорен е въпросът, пак ще ви обърна внимание, на изпита – доколко този изпит се оценява правилно и е обективен. Но аз ще ви дам такъв пример – една Холандия, която всички сочим като отличника на Европейския съюз, където има най-малко ПТП и жертви на глава от населението, има 19 часа, дори 18 часа за обучение по практика. Значи не часовете като бройка са необходими, за да имаме добре подготвени водачи, владеещи автомобила в сложна пътна обстановка. Ние можем да ги увеличим до безкрайност тези часове, можем да включваме още като теми какво ли не, но знаете ли, ние никога няма да предвидим такава ситуация, каквато животът ще представи на един водач на превозно средство, за да бъде той обучен за тази ситуация. Ние просто трябва да ги научим разумно да управляват, да няма агресия на пътя, да има прилагане на правилата и закона. И да се разсъждава във всяка една ситуация преди да се действа, а не след това. Това е целта на едно обучение.

Водещ: Обърнахте внимание няколко пъти на това, че усилията на държавата трябва да бъдат насочени точно към изпита, а не към самия шофьорски курс. Какви са вашите виждания по отношение на промяна на самия изпит? Остаряла ли е вече методиката за провеждането му? Какво трябва да се промени според вас?

Малинка Бондаренко: Знаете, че един изпит се държи, така да го кажем лесно разбираемо, на това, на което е  обучаван даден курсист. Което означава, че трябва да променим учебната документация. Ако искаме да не броим и да не водим статистика за многото жертви на пътя, цялата философия на обучение трябва да бъде променена. Ако искате, ще използвам следния израз – да бъде обърната с хастара навън. Така да бъде тя променена, че при съвременните условия, това са млади, интелигентни хора, които идват сега да записват курсовете и ние да ги учим защо не трябва да си доливат електролит в акумулаторната батерия при положение, че от няколко години това въобще не се прави и тя е капсулирана, е просто смешно. Освен това, когато се говори за жертви на пътя, не може да се нагнетява в обществото мнението – лошите инструктори не ги обучават добре, а трябва да видим дали само ние сме виновни. Кой направи точен и пълен анализ на пътнотранспортните произшествия? В КАТ може да видите една статистика – самокатастрофирал, блъснал се в дърво, излязъл от пътя, челен удар – това е статистиката. Но да се види защо се е случило това ПТП, а не само превишена скорост – той е превишил скоростта, затова е самокатастрофирал. Че кой преди да самокатастрофира засече с уред и видя, че той се е движел със скорост над означената? Не може така. Трябва да се прави анализ и да се види дали пък някъде организацията на движението не е виновна. Вие знаете ли колко сме затруднени да обучаваме нашите курсисти, когато има една абсурдна организация за движение по пътя и как трябва да им обясним какво значи „зелена мигаща“, когато в закона и в правилника това отсъства, но ние в реалния живот го имаме. Или пък когато са поставени 10 знака, които са абсолютно изключващи се. Тогава, когато се направи един пълен и точен анализ на произшествието – такъв, какъвто трябва да бъде, и се посочи виновникът, ако наистина ние лошо сме го научили, ние ще си понесем отговорността, щом вината е наша. Но аз искам да ви попитам – ако ние ги учим на неправилно изпреварване, ако ние ги учим да не спират на знак „Стоп“, ако ние ги учим да минават на жълт и червен сигнал на светофара, ако ние на всеки втори му казваме „няма проблем, пиете, дрогирате се и си карате, никакъв проблем нямате“, тогава те как биха взели свидетелство за управление? И толкова ли ни мислят нас наистина за лоши и за непрофесионалисти, че бихме казали и бихме ги учили по подобаващ начин? Няма как ти да научиш курсиста си да прави неща, които са против закона и против етиката и морала в обществото, защото най-добрият критерий знаете ли кой е за нас – нашите курсисти.

Водещ: Какво очаквате да се случи днес на протеста, каква е организацията и докъде ще стигнете в исканията си?

Малинка Бондаренко: Ние нашите искания вече сме ги изразили в тази подписка, за която говорите. И предполагам тя ще бъде изчетена на самия протест, който ще бъде в 12.00 часа на площад „Ал. Батенберг“, като за него ще тръгнат три лъча от входовете на София – от „Цариградско шосе“, „Люлин“, където свършва магистралата, и „Ботевградско шосе“. В 12.00 часа ще започне този протестен митинг. След което ще отидем пред прозорците на министъра на образованието, защото той има пряко отношение към обучението и учебната документация – това му е дадено от Закона за движение по пътищата като ангажимент. Но, забележете, там няма нито един човек, да не говорим за отдел, който да се занимава с обучението на водачите. Периодично те си наемат някой на граждански договор, както беше сега 2019-та, когато беше работната група на един господин, но те нямат отдел. Истината е тази – те нямат хора, които да работят. И това им е малко встрани и въобще не ги интересува, те си гледат училищата и висшите учебни заведения. Ние сме като доведеното дете и те са като мащехата, която трябва да ги отглежда – ами дали са ни ги, ние много не ги искаме, но какво да ги правим. И след това, разбира се, пред Министерството на транспорта, защото министърът на образованието пред наши колеги каза, че след като на последната работна среща 90% заявиха, че не искаме увеличаване на часовете чисто механично, той каза, че министърът на транспорта го е посъветвал да увеличи часовете, така че ще протестираме и пред Министерството на транспорта, защото пък те трябва да правят изпита, а ние имаме претенции и към изпита, както вече разбрахте. Така че нашите основни искания са този опит за налагане на промени, с който прикриват корупционна схема, да падне. Това безхаберие на държавата за условията, при които работят инструкторите, да се промени. И това нежелание на държавната администрация да пристъпи към пълно осъвременяване на обучението на водачите. Ако наистина те като държавни органи искат да спре това самоубийство на нацията по пътищата, да вземат сериозни мерки и наистина да се работи сериозно по това обучение, а не само когато станат тежки жертви да ни сочат нас с пръст и да казват – те са виновни, те лошо ги учат.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА