Манол Ружинов: В 21 век има модерни технологии за комуникация и други незасягани досега интереси в читалищната дейност, заради което младите хора странят от читалища и библиотеки

Манол Ружинов – председател на Сдружение „Родопски хайдути“ – Смолян, в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян.

 „Фокус”: Г-н Ружинов, коментира се, че от читалище „Кирил Маджаров” в Устово са ви предложили председателското място на институцията, след трагичния инцидент и смъртта на доц. Христо Гиневски, вярно ли е това и бихте ли приел да бъдете и председател на читалището и на Сдружение „Родопски хайдути”?

Манол Ружинов: Да, преди няколко седмици с мен се свързаха хора от Комитета, който ръководи читалищната институция и за мен беше голяма изненада, защото, лека му пръст на доц. Гиневски, беше една толкова ярка фигура, която много трудно може да бъде заместена от който и да е след него на този пост. Аз първо не съм очаквал и второ- много дълго разсъждавах над това предложение. По всяка вероятност ще има и други кандидати, но лично за мен това е едно признание и едно послание, което хората отправят към нашето сдружение. В този ред на мисли аз имах едно притеснение евентуално при избирането ми за председател и на тази читалищна институция, на най-старото читалище в Родопите, лично аз дали ще мога да отговоря на изискванията и предизвикателствата, които се откриват пред моя хоризонт на развитие. В крайна сметка, когато обсъдихме създалата се ситуация с другите членове на Сдружението решихме, че ние имаме капацитет, имаме волята, имаме и връзката с обществеността, връзката с общината и с много други неправителствени организации, каквато е и читалищната организация. Мислим, че ако ни се предостави възможност колективът на Сдружението да участва, може и ще се опитва да развие още повече и още по-добре тази институция, която както и в миналото, така и в бъдещето,  трябва да остане един бастион на българщината, един обединител във всяко едно отношение. За нас най-важно е привличането на младите хора в тези читалища, в музеите, във всички тези институции, които са дълготрайни в бъдещето и допринасят за развитието на нашето общество. Има много неща, които могат да се променят, но единствено мисленето и трудът на младите хора могат да внесат промени и да се работи за развитието и просперитета на тези институции. На 7 ноември е заседанието по избирането на председател на читалището. Членовете на Сдружението ще присъстват на самото заседание. Мисля, че младите хора от квартала и от града трябва да бъдат ангажирани с тази читалищна дейност, независимо от това кой ще стане председател на читалище „Кирил Маджаров”.

„Фокус”: Може да се каже и друго, освен че Хаджичоневата къща в Устово, в която се помещавате се намира близо до читалището, вие съвместно участвате и в много масови инициативи, по повод национални или регионални празници

Манол Ружинов: Мога да твърдя, че 99% от дейността, която изпълнява Сдружение „Родопски хайдути” е читалищна. Ние можем да намираме и да привличаме средства, може да намираме и да привличаме съмишленици за обща кауза. В моя план за развитие на читалището, който ще представя на събранието точно тези връзки, които ние сме създали и точно този модел, който ние използваме и се вижда, че е работещ, аз и моят колектив ще го предложим като бъдеща работа на читалището. Нека да бъде ясно, че без една стройна организация и без младежи, които постоянно да дават иновативни идеи, с които ние да можем да контактуваме и да изслушваме и тяхното мнение, няма как да стане. Вие знаете, че нашата насока в сдружението е строго профилирана към историческите събития, към чествания на празниците, но има и други съсловия от общността, които някак си остават неразбрани и ние ще се обърнем към тях, защото това е целостта на една нация – всички хора, които имат някакъв талант и искат да пеят, рисуват, да играят в куклени театри, имат интерес към определен вид музика, без така наречената чалга, те ще бъдат приети и би трябвало да бъдат изслушвани. Също така да им се дава поле за изява и по всякакъв начин ние да се опитваме да ги стимулираме за това. Този модел, който ще предложа е моделът на комуникацията с младите, но тази комуникация би трябвало да се извършва по определен начин и по определена методология, защото с оказва, че голяма част от нашите младежи от Смолян живеят в Пловдив, София, аз също живея в Пловдив, оттук ще използваме това, че на нас ни трябват хора, които в големите градове да работят с младежите и по някакъв начин да ги накарат да се връщат по родните си места и да допринасят със знания и умения за развитието на тези места. Тази нишка е много важна, защото човек, който няма да има права и обратна връзка с младежите и човек, който не е комуникативен и работи по старата методология на читалището, това може да се окаже пагубно, защото в 21 век вече имаме много модерни технологии за комуникация, имаме много други интереси, които не са за засягани досега в читалищната дейност, които ние по някакъв начин изпускаме и именно заради това младите хора странят от читалищата, от библиотеките, не влизат често в музеите. Ние ще предложим един алтернативен начин, един алтернативен подход към младежите, защото виждате, че явно има ефект от това, което правим повече от 8 години. Виждате как 3 март се превърна като един истински родолюбив празник, от който се породиха вече много инициативи, свързани с обличането на родопската носия, виждате сега и този конкурс, който областна администрация организира „Аз раста патриот” и бъдете сигурни, че това, което ние сме направили по някакъв начин е повлияло, за да може хората да доразвият тази идея, която ние един път сме подели. Точно затова искам да обърна внимание, че младите хора излизат на 3 март именно защото млади хора го организират. За хващането на кръста на Йордановден допреди няколко години конкретно в квартал Устово участваха не повече от 4-5 човека, а сега бройката на младите хора надхвърля 30 човека. Има методология, има и вариант, по който може да се работи младежите да се върнат и да осъзнаят, че читалищната институция е тяхна и да работи за тях, а в бъдеще и за тяхното поколение, за да се запази това, което е постигнато до момента. За Хаджичоневата къща, която е на всички смолянчани, искам да кажа, че ако ние съумеем да вържем читалищната дейност с музея в квартал Устово, ние ще си бъдем взаимополезни. Точно това е едно от нещата, които аз мисля като председател на сдружението да направя за в бъдеще, ако това ми бъде позволено, защото всички тези родолюбиви българи, които се намират в Смолян и в Устово и целия този кръг от хора, ще си комуникираме помежду си – читалище, музей, работи се в момента по кръста, който се намира на Кървава стена с помощта на общински съветници, тъй че комуникацията е много важна за всички институции, за да се види крайният резултат, който ние показваме в Хаджичоневата къща музей.

„Фокус”: Докъде стигнахте с музейната експозиция в Хаджичоневата къща, какво още правите по нея и има ли посетителски интерес?

Манол Ружинов: Интересът към нея до момента не е на голямо ниво, защото липсва рекламата, на която ние ще наблегнем следващата година, но за да има реклама ние трябва първо да я обособим и да предложим нещо интересно, което да видят посетителите. Догодина мислим да наблегнем точно на това. В момента тече дарителска кампания, която има за цел самият музей да се снабди с витрини, на които ще бъде инсталирано специално осветление, което ще допринесе за това къщата да изглежда по нов интересен начин, а също така в момента закупуваме телевизори за всяка една от стаите и чрез тях ще се показва как се е работило с определени инструменти, които сме изложили. Очакваме догодина самата къща да има една по-добра визия, вътре интериора. Започваме да подреждаме самите експозиции и започваме фактически да показваме, това което досега не е могло да се види в къщата, която е паметник на културата с местно значение.

„Фокус”: Вие сте пазители на историческото наследство, завещано от дедите ни и на българския фолклор, нормално ли е според вас това децата в България да празнуват Хелуин, а да не знаят кои са нашите народни будители?

Манол Ружинов: Ненормално е това родителите да карат децата да празнуват Хелуин, а още по ненормално е това учителите да го карат да го правят. Ние сме против това защото виждаме, че това първо е един измислен празник, който на всичко отгоре няма нищо общо и с българската култура. Ако искат децата, родителите и учителите, които ги карат, виждаме  в интернет колко добре се приема има кукери, които в различните краища на страната се назовават по различен начин, които не призовават злото, а напротив – те го гонят злото, така че нека поне за малко тези, които не са патриоти поне за малко да се замислят, защо трябва да приемаме чужди култури, а да загърбваме нашата. Затова ние сме излезли с един слоган, който сме публикували на нашата страница, казваме „Не на Хелуин” не като лош празник, но нека да си го празнуват там където са си го измислили. Ние си имаме празници, които трябва да си ги тачим. По-лесно е да сложиш шапка на една вещица, отколкото да си направиш една маска от истинска кожа, с която да танцуваш с часове.

Даниела БОЙКОВА