Манол Тодоров, Сдружение „Странджански манов мед“: Странджа ще стане индустриална зона за производство на странджански манов мед

За развитието на пчеларския сектор в Бургаски и Странджанския региони Радио „Фокус“ – Бургас разговаря с Манол Тодоров, председател на пчеларско сдружение „Странджански манов мед“

Фокус: Г-н Тодоров, какво е пазарното състояние на известния за Странджа планина манов мед?

Манол Тодоров: Мановият мед до края на 2017 ще бъде регистриран като защитено наименование за произход. Вече преминаха успешно преговорите относно регистрацията на мановия мед, приключи и националната процедура, и сега се изготвят документите за Брюксел. Това ще бъде първият продукт в България, който ще бъде защитено наименование за произход, тъй като другите защитени продукти са защитени георгафски указания. Разликата е там, че при защитения манов мед всички етапи на производство ще бъдат извършвани в очертания географски район, а това е територията на цяла Странджа – общините Средец, Созопол, Приморско, Царево и Малко Търново. Това е бъдещето за Странджа и пчеларският сектор тук е гарантиран. Няма предпоставки това да не се случи, всичко до момента се движи по план и без проблеми по процедурата. Националната регистрация на продукта приключи и от 10 ноември 2016 година е публикувана продуктовата спецификация. Тъй като няма нито едно възражение, очакваме отделът по европейските схеми за качество да излезе с доклад, който да бъде предложен на министъра на земеделието и храните за подпис. Финалът е издаването на Регламент на ЕК и публикуването му в официалния вестник на ЕС. Странджа ще стане индустриална зона за производство на странджански манов мед, вече от страната има пренасочени пчелари, които ще работят в региона. Бъдещите управляващи ще имат фонд, който ще подпомага точно такива райони като Странджа, Северозападна България и Родопите. Както знаем, плътността на населението в Странджанския регион  е 5-6 човека на квадратен километър, докато за страната е 75. Селата в Странджа отмират и се обезлюдяват, а възстановяването на пчеларството в района ще бъде възродителен процес за региона. Затова ние сме оптимисти, ще създадем едно устойчиво развитие на пчеларския сектор в Странджа, защото целта е да се произвежда нещо истинско и качествено, за да се продава. Това е устойчивото развитие – печеливш бизнес.

Фокус: Ще повлияе ли на развитието на пчеларския сектор в Странджа високата смъртност на пчелите, която отчитаме за зимния период?

Манол Тодоров: Смъртността на пчелите в Бургаско е 40-43%, а в Странджа много повече. Тази година не само в Странджа, но и за цялата страна смъртността е изключително висока. От скорошна среща с пчелари от цялата страна в Бургас стана ясно, че смъртността на пчелите в Бургаска област е около 40-43%. Това е много висока смъртност, като в Странджа положението не е по-добро. Качеството на меда не зависи от високата смъртност, но ще се отрази на количеството произведен мед. Експертите сочат, че смъртността при пчелите зависи най-много от нозема апис, нозема церана и вароатоза –  три коварни заболявания, които нанасят големи поражения при пчелните семейства. Стигна се до там, че не можем да възпроизведем пчелните семейства, които са загинали и поради тази причина е необходима намеса на Държавен фонд „Земеделие“ и на Министерството на земеделието и храните. Това, което Държавата би могла да направи е законосъобразното отваряне на ДП de minimis – това са държавни субсидии при бедствени положения. Студената и тежка зима попречи на възможността на пчелите да извършват полети, а когато пчелите летят през зимата Манолов уточни, че почистват стомасите си – т.нар“облитане“. Тази зима пчелите не минаха през този процес и това нанесе големи поражения. Създаде се предпоставка за развитие на различни заболявания, но има решение – Държавата дава финансово обезщетение на онези пчелари, които докажат, че имат загинали или унищожени пчелни семейства. От сдружението предлагаме Държавната профилактична програма, освен аметиканския гнилец, да включи поне още едно заболяване като нозематозата, което е изключително често и коварно заболяване. Възможно лекуването с антибиотик, но той е забранен в сектор пчеларство в България. Всичко това е предпоставка за намаляване на количеството, но не и на качеството и няма да се отрази на медопроизводството в Странджа.

Фокус: Къде се крие проблемът при овладяването на нивата на смъртност при пчелите?

Манол Тодоров: Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ не отразява реално високата смъртност на пчелните семейства, защото пчеларите не я обявяват. В регистъра на БАБХ не са отразени смъртните случаи на пчелни семейства и унищожените такива не влизат в него. Истината е, че пчеларите се страхуват да ги обявят, защото при стартиране на Държавна програма /ДП/ de minimis пчеларят няма да получи субсидия дори и при 100% загинали пчелни семейства –  това е парадоксът. По програмата се подпомагат живите пчелни семейства и при необявени загинали пчели, пчеларят ще получи субсидия от около 12 лева на пчелно семейство за „проверени и изкарали зимата“. Местните държавни ветеринарни специалисти, които обслужват пчелните семейства, ще подпишат това, което е останало живо. Това са и причините пчеларите да не обявяват реалната смъртност и това е най-големият проблем, защото БАБХ не са наясно каква е реалната смъртност, която средно за страната е 30-40%.

Фокус: До каква степен този проблем засяга Странджанския регион?

Манол Тодоров: Например през 2015 година в Странджа бяха загинали над 2000 пчелни семейства, които бяха обявени от наша страна и възстановени. Реално високата смъртност и липсата на субсидия биха предизвикали кражби, но в Странджа кражбите на пчелни семейства не са характерни. В страната обаче има случаи на големи кражби с цел да компенсират загубите и тази порочна практика се случва поради необходимостта от компенсация на загубите. През 2016 година за същия период смъртността при пчелите беше по-малка. Сега статистиката е сходна на тази през 2014-2015 година – зимен период. В Централна България, в Родопите, в Дунавската равнина – навсякъде смъртността е висока, като на места тя е в застрашителни размери. При 70-80% смъртност на пчелно семейство, то няма как да се възстанови. От едно пчелно семейство може да се създаде още едно, но не и повече.

Силвия ДОНЧЕВА