Маргарита Недкова, Ансамбъл „Гоце Делчев“: Любка Рондова държеше изключително много на съхранението на истинския текст на песните

Снимка: Радио "Фокус"

Маргарита Недкова, ръководител на Ансамбъл „Гоце Делчев“ в интервю за Радио „Фокус“-Пирин

 

Фокус: Г-жо Недкова, нека припомним с няколко думи от къде започва житейският път на Любка Рондова и как тя стига до Ансамбъл „Гоце Делчев“?

Маргарита Недкова: Тя е родена в село Шестево, Северна Гърция или старите краища на България, сега му казват Егейска Македония. През 1948 година има Гражданска война, когато за да спасят децата от тези краища, тъй като са подложени на терор и на избиване, те ги взимат във влакове и ги разпръскват из цяла Европа. По тази причина цялото семейство на Любка Рондова е пръснато навсякъде – кой в Полша, кой в Чехия, брат й е в Азербайджан, някои са в България, но в началото на 60-те години успяват по някакъв начин да съберат семейството в България. Те имат право да избират къде да живеят и така решават това да бъде България. Тя пее от малка и доколкото знам веднъж я чува една жена, която я пита „Защо не отидеш да пееш в Македонския дом, където има един ансамбъл?“, и след това всъщност Димитър Динев започва да работи с нея. Тя става солистка на ансамбъла още през 1962-1963 година и до смъртта си тя пееше в концертите. Тя имаше много добър творчески път – направи много записи и много филми се създадоха за нея. Според мен един от най-хубавите й проекти беше този, в който записа седем 200-годишни песни заедно с нашия оркестър. За съжаление при нас много от старите музиканти вече ги няма и няма кой да ги замести, но все пак успяваме да поддържаме един репертоар, който е пяла и тя самата.

Фокус: Любка Рондова приживе казваше, че като дете е искала да стане учителка и години след това наистина преподаваше народно пеене. Днес, макар да я няма, нейните завети продължават ли да учат младите изпълнители?

Маргарита Недкова: Това, което аз следвам през годините, тъй като тя беше методист, е съхранение на истинския текст на песните, които са дошли от годините при нас, защото в днешно време за съжаление трябва да слушаме песни с толкова променени текстове и просто е много грозно, а пък аз продължавам да следвам това ние да съхраним езика на Братя Миладинови, който и тя следваше. Тя единствена пееше песните на Братя Миладинови, макар и толкова малко, които са се съхранили до днес като нотен запас. Нашата работа в ансамбъла е точно това – да съхраним езика на древните наши македонски българи от тези найхубави краища на България, с толкова звучен, красив и мелодичен език. За съжаление чалгата в мисленето ни вече е толкова силна, че е много трудно да се борим срещу това.

Фокус: Друго нещо, което казваше Любка Рондова е, че песните са нейните деца. Днес можем ли отново да затвърдим това твърдение?

Маргарита Недкова: Разбира се, тя така и почина – с песента. Ние дори и изпратихме с нейната най-известна песен, която тя изпълняваше – „Смиляна“. Тя живя цял живот пеейки. Тя нямаше свои деца, но през годините така се случи, че трябваше да работи с много деца и отгледа своята внучка. Който не го е преживял, няма как да го разбере, но наистина песните бяха нейните деца. Филмите за нея показват нейната душа. Това всъщност беше нейният живот – песента.

Фокус: Казвате „нейната душа“…Като близък човек на Любка Рондова, каква наистина бе нейната душа?

Маргарита Недкова: Тъй като беше много трудна реализацията на проектите, които правеше през годините, тъй като преди 90-та година имаше голяма цензура срещу Македонския въпрос като цяло и изкривяване на истината, не мога да Ви опиша с какви хора трябваше да се бори, за да може да постигне нещо, и това не беше само тя, а всички хора, които по онова време се занимавахме с този вид музика и изкуство, както и с историческата действителност. Сега в днешно време имаме тази възможност, но въпреки това годините, в които е имало затъмнение, много голяма част от хората не знаят каква е истинската история, а Любка Рондова много се бореше за това. Всъщност първият й албум е с гръцки песни, но след това не спря да се бори хората да разберат истината за онова време. Точно това беше нейната борба, а и медиите са много виновни за това неразбиране от хората. Може би Радио „Фокус“ беше единственото, което казваше истината и даваше възможност тя да се чуе.

Фокус: Смятаме да продължим така и занапред. В тази връзка искам да Ви попитам и какво актуално се случва при Вас в Ансамбъл „Гоце Делчев“? Какво Ви предстои?

Маргарита Недкова: В момента имаме голяма нужда да попълним танцовия ни състав, тъй като напоследък с нароилите се клубове за хора и формации, където чалгизираме и танцовото изкуство, губим нашето истинско танцово изкуство. Нямам нищо против чалгията, но имам против чалгата. Има толкова много работа, но няма кой да я работи. Затова казвам, че в България безработни няма, стига човек да иска да работи. При нас също имаме работа – организираме и концерти, но за съжаление се сблъскваме с един проблем с младите хора, тъй като не им се занимава с такова нещо, защото в семейството не се възпитава това. В стремежа си да печелят пари за насъщния, се загубват едни невероятни ценности, които ни съхраниха като народ 1 300 години. През настоящия момент все пак успяваме да съхраним нещо и да направим нашата концертна дейност. В Дом за стари хора „Надежда“ в София направихме много голям празник, заедно и с Гуна Иванова. Между другото аз за първи път чух, че песента „Ранила мома“ е авторска и е била създадена от самата Гуна Иванова. Тук вече възниква един огромен проблем – кой създава песните. Ние специално сме научени, че песните остават във фолклора от годините, и в един момент излизат едни хора и казват, че те са направили дадени песни. Въобще вече не можем да хванем дирята и тук идва т.нар. работа на терен. В днешно време нямаме такива хора, които да издирват изкуството от едно време. Това е една много тежка кауза, с която ние се заемаме, за да можем да съхраним не само хората, но и песните и текстовете. Това са все пропуските на образователната ни система. Това, което ни предстои, е нашият традиционен концерт на 4 май. Както знаете Любка Рондова пееше една песен за Гоце Делчев „Църна се чума зададе“ и ние продължаваме да я съхраняваме в нашия репертоар. Подготвяме и концерт за нашата 75-годишнина, но все още не е известна точната дата. Възстановяваме един стар репертоар, който е оцелял през годините. Имам една мечта – да направим юбилеен концерт „Сите българи заедно“, тъй като се навършват 20 години. Дано да успеем да осъществим тази моя идея.