Маргарита Недкова, ансамбъл „Гоце Делчев“: Любка Рондова направи известни за българското общество песни, които са над 200-годишни и са с много силен патриотичен елемент

Маргарита Недкова, директор на ансамбъл „Гоце Делчев“ в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 2-годишнина от смъртта на Любка Рондова, родена през 1936 година в костурското село Шестово, Егейска Македония. Тя е една от най-известните български народни певици, направила достояние на българското общество песни, които са над 200-годишни. Любка Рондова умира на 15 март 2016 година след тежко и дълго боледуване.

Фокус: Да започнем нашият разговор г-жо Недкова, с едно напомняне от Ваша страна за живота на голямата българска народна певица Любка Рондова, която си отиде от този свят преди 2 години.

Маргарита Недкова: Докато все още беше жива Любка Рондова ни разказваше, че е родена в костурското село Шестово, Егейска Македония през 1936 година. Тя е била от децата – бежанци през 1948 година. Рондова е била част от спасените деца. Тя живее в Полша и тогавашната Чехословакия. Завършила е Пражкият университет. В България идва в началото на 60-те години, когато успява да се събере и със семейството ѝ. Любка Рондова още тогава имала ангелски гласи и поради тази причина и било препоръчано да дойде и да пее в ансамбъл „Гоце Делчев“. От 1961 – 1962 година, тя става член на нашият ансамбъл, а много малко по-късно става и негов солист. Така до последния си дъх Любка Рондова беше емблема и лице на нашият ансамбъл.

Фокус: Благодарение на Любка Рондова всички любители на българският фолклор имат възможността да се докоснат до богатството на песенното творчество. Тя дава живот на десетки песни от сборниците на братя Миладинови, на Кузман Шапкарев и много други възрожденци. Казвала ли Ви е всъщност е успяла да направи тези песни толкова известни и какво ѝ е коствало?

Маргарита Недкова: В интерес на истината тези песни много трудно тя успя да направи известни, защото винаги е имало затъмнение около тях или така наречената цензора. Така например в годините дори имаше тотална забрана за някои песни. С настъпването на демокрацията обаче тя успя да се пребори и да направи известни дори песни, които са 200-годишни. Въпросните песни бяха наистина много стари в аранжимент на Никола Въклинов. По този повод дори националната телевизия направи филм, който по спомени бе озаглавен „Песните в моето сърце“. Важно е да отбележим, че Любка Рондова направи и много авторски песни, в които описа съдбата на българският народ в гоненията. В песните си тя разказа за пътят на бежанците и за мъката, която е изпитвала, когато е била далеч от своя роден край и семейство. Връщам се в началото на отговора си, за да кажа, че по времето на т.н социализъм много трудно успявахме да издадем по някоя нейна песен.  Все пак от този период има записани нейни песни, които са в „Златния фонд“ на националното радио, което е чест за нас. Те са в съпровод с нашият тамбурашки оркестър, който също беше емблема на ансамбъла. За съжаление голяма част от днешните българи са свикнали да слушат друг вид музика и такива песни, които са на по 200 години и разказват за съдбата на българите с много силен патриотичен елемент, малко се слушат, което е много тъжно.

Фокус: Миналата година, отново през месец март, с Вас говорихме, че би било хубаво родната къща на Любка Рондова да бъде превърната в музей. За съжаление към днешна дата това все още не се е случило. Защо мислите, че това се случва и смятате ли, че в близко бъдеще всички ще имаме възможността да се „докоснем“ до нея, посредством дома ѝ?

Маргарита Недкова: Да, наистина миналата година говорихме по този въпрос. Лично аз съм била в родната къща на Любка Рондова, която е на 2 етажа. За съжаление нейното състояние не е много добро, но за момента все още има някакви стени, които са останали. В домът си, Любка Рондова ни е показвала къде е била стаята ѝ, как се е живяло там и какво е било. Къщата има много хубав двор, който обаче е запустял. За съжаление законодателството в Гърция едва ли ще ни позволи да направим там каквото ѝ да е било. До колкото знам самата къща има някакви наследници, тъй като братът на Любка Рондова е все още жив. Тъжното е, че се сблъскваме с една бюрокрация, която малко трудно ще ни позволи да направим нещо. Въпреки това споменът за Любка Рондова е много силен и ще се опитаме да направим нещо тук, в България. Приживе тя живееше в близост до стадион „Герена“, в един блок. Разбира се, този апартамент малко трудно може да стане музей, но бихме могли в ансамбъла, където ние се намираме да обособим един кът на името на Любка Рондова. Мисля, че това ще помогне за съхраняването на нейната памет.

Фокус: Любка Рондова приживе казваше, че песните са изключително важни за нея, че те са нейните деца. Дори така се казва вторият ѝ албум „Песните са моите деца“.

Маргарита Недкова: Да, точно така.

Фокус: Защо тя толкова обичаше песните, какво ѝ даваха те, което хората не можеха?

Маргарита Недкова: Само човек, който пее всеки ден може да разбере нейните думи. Човек, който не е специалист и не може да пее, трудно ще разбере значението и смисъла на това, което тя казваше. Всъщност Любка Рондова почти цял живот е била на сцена и сред нейните деца – песните. Просто така се е стекъл животът ѝ. Първо, като дете-бежанец, а после като част от ансамбъл „Гоце Делчев“. Въпреки че Любка Рондова няма собствени деца, тя отгледа като свое едно дете, което към днешна дата вече е голяма жена. Важно е да кажем, че до последния си дъх Любка Рондова беше на сцената, затова ѝ песните станаха нейните деца. Тя живееше с мисълта да пее всяка секунда, всяка минута. Не е имало път, когато да отидем някъде, например на кафе, и тя да не се е сетила за някоя песен, която веднага запяваше, припомняйки си и разказвайки моменти и истории от живота си. Любка Рондова беше неизчерпаем източник на информация, от който за съжаление не успяхме да запишем всичко.

Фокус: Вие бяхте до Любка Рондова и в последните дни от нейния живот. Слушайки Ви как говорите, разбирам, че тя Ви е предала голяма любов към българският фолклор. Само личният ѝ пример ли Ви послужи затова или наблюдавайки я и в лесните, и в трудните моменти, успяхте да вземете частица от нейното сърце и към вашето?

Маргарита Недкова: За радост аз попаднах в този ансамбъл, когато бях много малка и бях възпитана от така наречените „стари македонци“, които тогава бяха все още живи. Това бяха истински, живи бежанци от войните, от събитията в началото на века. От тях поучих много уроци, свързани с това да бъде силна, да се боря и винаги да отстоявам и постигам целите, които съм си поставила. Любка Рондова беше именно такъв човек, който винаги се бореше. Разбира се, тя също имаше своите плюсове и минуси, но винаги се бореше и бе един оцеляващ човек. Въпреки болките, въпреки влошеното си здравословно състояние, тя не се спираше да работи, да твори. Винаги ходеше на концерти или на конкурси, на които бе жури, защото според нея това бе нещото, с което може да съхрани българщината. Любка Рондова непрекъснато се бореше да покажа, че дори извън България има български народ, който трябва да помни историята си и да се бори за нея.

Фокус: Лично на Вас коя Ви е любимата песен, изпята от Любка Рондова и мислите ли, че днес има изпълнители, които ще могат да пеят като нея?

Маргарита Недкова: За мен два са най-хубавите песни на Любка Рондова – „Велико дульбер бугарко“, която е от сборника на братя Миладинови. Ще отворя една скоба и ще кажа, че те имат много малък музикален запас, макар че имат много текстове на песни. Затова и много малко от тях могат и са изпети в днешно време. Другата песен, която ми е любима е „Беломорие“. Тя е от по-ново време, може би от преди 20 години. На тази песен кръстихме и нашият младежки клуб за хора. Между впрочем, ние, създадохме първият клуб за хора и младежите сами избраха да го кръстят на тази песен. Тази песен, всъщност е любима на всички в ансамбъла затова и откривахме и закривахме всички мероприятия именно с нея. Това е просто една невероятна песен, която разказва за бежанският живот извън родното място.

Ливия НИНОВА