Маргарита Пеева, природозащитник: През зимния сезон се увеличават случаите на животни, изпаднали в беда

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Природозащитникът Маргарита Пеева в интервю за Радио „Фокус“ – Бургас

 Фокус: Госпожо Пеева, увеличиха ли се случаите на бедстващи животни, вследствие понижаването на температурите в последните дни?

Маргарита Пеева: През зимния сезон се увеличават случаите на животни, изпаднали в беда. В този период са най-чести прегазванията на улични животни от автомобили, като причините за това са няколко. Основната са хлъзгавите пътища, дългият спирачен път и трудността при спиране. Когато на пътя излезе улично животно в тези обстоятелства, водачът трудно би могъл да спре автомобила, без да нанесе щети. Изводът е, че е необходимо внимателното шофиране през зимните дни, за да не се достига до подобни неприятности. Друга причина за инцидентите с уличните животни е свързана с голямата продължителност на тъмната част на денонощието през зимата, която животните използват, за да търсят храна. Тогава те излизат внезапно на платното, което увеличава риска от инциденти. Другата причина е специфична за котките и е свързана с техния размножителен период, който протича през месеците февруари и март. През това време те са водени от нагона си за размножаване и са абсолютно слепи за случващото се наоколо – за приближаващ се автомобил или пресичащи хора, например. Пресичат платното директно и лесно биха могли да станат жертви на пътя. Други потърпевши биха могли да станат майките котки, тъй като те стават по-активни на улицата, търсейки прехраната си и тази на малките си. Освен това, в зимните месеци са чести случаите на пренощуващи котки между калника и гумата на автомобила. Шофьорите трябва да бъдат много внимателни преди потегляне. Топлотата на автомобила провокира котките да се крият там. Това е опасно за малките котенца, които от страх или неразбиране, въпреки запалването на двигателя, все пак остават там.

Фокус: Много от животните са отглеждани в дворове. Какви са задължителните условия, които стопаните трябва да им осигурят, за да могат да преживеят студените зимни дни?

Маргарита Пеева: Тази тема е тежка. Както ние през зимния сезон увеличаваме приема на храна, за да можем да компенсираме студа, така и животните имат нужда от силна храна, за да се справят с неблагоприятните метеорологични условия. Относно студа, уличните животни все пак имат възможността да намерят подслон – под стълби, в кашон или под балкон, например, където да избегнат „бръснещия“ студ. Ситуацията е по-трагична при животните, които са отглеждани в дворове и държани на верига, тъй като те са зависими от своите стопани. Голяма част от собствениците не им осигуряват необходимия подслон, което превръща животните в роби и жертви на човешкото безсърдечие. Необходимо е да бъде построена колиба с едно-две одеяла в нея, за да има животното поне някакъв заслон. Това е изискуемо от закона, друг е въпросът кой го спазва и как се контролира той. Ние сме длъжници на тези „роби на вериги“, които пазят дворовете или фирмите ни, и трябва да можем да им осигурим необходимите условия за нормален живот.

Фокус: Как трябва да реагираме, ако станем свидетели на страдащо животно на пътя?

Маргарита Пеева: От жизнено важно значение е първата реакция, когато попаднем на бедстващо животно. Реакцията на човек трябва да зависи от големината на животното – дали е дребно или едро. Действията на човека също така са свързани с опита на всеки. Когато срещнем малко животнинче, което не представлява опасност за нас, е необходимо да го завием в одеяло и да го откараме до най-близката клиника. Разбира се, денонощни такива няма във всеки град, затова е добре да бъде заведено на топло, за да пренощува. Ако е възможно, е добре да му се окаже необходимата помощ – при кръвотечение, например. Ако бъде оставено на улицата, това би могло да доведе до най-лошите последствия – сблъсък с друга кола, агонизиращи болки или смърт от хипотермия. За съжаление, това, което се прави масово е друго – хората виждат страдащо животно на пътя, снимат го, прибират се вкъщи на топло и пишат за помощ в социалните мрежи. Това е нечовешко, неморално и аз обвинявам всички тези хора, защото това не е спасение. Решението е  – взимаме животното, отнасяме го на топло и тогава мислим как да подобрим ситуацията му. Това е спасение. Всичко останало е изграждане на фалшиво самочувствие на спасител в социалната мрежа. Най-важно е всеки от нас да поеме моралната отговорност на ситуациите, в които е бил поставен, независимо дали са свързани със спасяването на хора или животни, и по този начин ще се достигне до повече добри примери.

Мария ПОПЧЕВА