Мариана Кръстева, Военноморски музей – Варна: Отбелязваме 100 години от началото на Българската морска авиация

Мариана Кръстева, директор на Военноморски музей – Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Г-жо Кръстева, на 1 май отбелязваме 100 години от началото на Българската морска авиация. Как се развива тя през годините?

Мариана Кръстева: Отбелязваме 100 години от началото на този специфичен вид въоръжени сили въобще за съвременните държави. Началото му е поставено в годините на Първата световна война, но трябва да отбележим, че за това и за възможността България да има хидроплани, тоест самолети, които могат да кацат и да излитат от вода  и да са като бойна единица надеждна за отбраната на държавата, се говори и се търсят начини още преди да избухне Първата световна война. Това е само идея, докато началникът на флота не започва една по-целенасочена дейност за включване в рамките на флота и на въздухоплаването, за което той казва, че е много и твърде важен фактор за отбраната на държавата. Тогава всъщност е поставено началото на въздухоплаването и в света. В общи линии България малко преди Първата световна война вече има своя бойна авиация, а във флота тя навлиза решително пред 1916 година и през 1917 година, когато вече е назначен първият български началник на въздухоплавателната станция. Тогава за водосамолетите са се използвали различни понятия, тъй като това е било нещо ново. За самолет и летателно средство се е използвала думата хвърчило, а като се свърже с вода, става водохвърчило. Тогава се е използвала и думата хидроплан. Затова първата организационна единица е водохвърчилна станция и първият началник е капитан лейтенант Иван Михайлов, който е сред първите групи, обучаващи се в Германия за морски летци. Там са се обучавали също за авиомеханици, обучение преминават и ученици от Морското училище и морските специални школи. В края на 1915 година, през 1916 и 1917 година се води активна организационна дейност за създаване на ядрото на българската морска авиация. Започват с немските водосамолети като собственост и като производство, с немските екипажи, които обучават при летене. Интересното е, че едновременно с обучението започва и бойната дейност на първите български екипажи и морски летци. Те воюват на северните български фронтове към морското крайбрежие при Добруджа, устието на река Дунав и са в постоянно взаимодействие със сухопътните сили. През Първата световна война българските морски летци отбелязват и първите си успехи с нападение над противникови обекти. В следващите години морската авиация следва пътя на успехите и неуспехите, в известен смисъл на българските въоръжени сили като цяло. След Ньойския договор българските хидроплани са унищожени от съюзниците от Междусъюзническата комисия, тъй като на България не е позволено да има боен флот и бойна авиация. Едва през 20-те години се доставят нови водосамолети. Те са само няколко на брой, от нов тип, запазен и летателния състав, макар че повечето от тях отиват в гражданското въздухоплаване на България. Интересното за този период е, че за първи път имаме конструиран и създаден български водосамолет от български авиоконструктор – Атанас Григоров. Той получава своето обучение в Германия, но връщайки се в България предлага и е прието неговото предложение за изграждане на български хидроплан. Въведен е в състава на водохвърчилна станция във Варна, на брега на езерото. За съжаление кратко съществува, защото хангарът и самолетът са унищожени при буря. През Втората световна война в България се създава водосамолетно ято и в него вече има доста по-голям брой водосамолети тип Хайнкел  и Арадо 196. Задачата на водосамолетната авиация е изключително свързана със задачите и на флота по отбрана на българските брегове, откриване на противникови кораби, насочване на ударната авиация, която да може да реагира срещу противниците. Още от Първата световна война, особено през Втората световна война нашите пилоти са обучени и да снимат със съответната за времето си фототехника. В разузнаването от въздуха това е ползвано успешно. В края на войната положението се променя и специално за морската авиация има известен застой. Но това е до края на 50-те години, когато вече наново с качествено ниво се гледа на този тип оръжие. В края на десетилетието –  през 1959 година, се сформира българската вертолетна авиация. Самолетите са заменени от вертолети. В този период нашите въоръжени сили, включително и флота, са в синхрон с действията на съюзниците на Варшавския договор. Въоръжението и във вертолетната  авиация е съветско производство.  Съвместните учения,  които се провеждат, са на  високо за времето си равнище.  При изпълнение на своите задачи българските пилоти показват едно много високо ниво на подготовка. Това се доказва и го виждат и нашите цивилни граждани, когато при изключително трудни, най-често зимни условия, именно вертолетите от авиобазата са мобилизирани и спасяват хора от откъснати селища, осигуряват им се продукти или се транспортират болни до лечебните заведения. Българската морска авиация в своето вековно съществуване е напълно в крак с изискванията и съответните военни доктрини, които е имала страната ни в различните периоди. Флотът разчита на тях, взаимните и общите учения и изяви са една непрекъсната поредица. През този период страната ни е дала и жертви. Лейтенант Преслав Ляпчев, определен за командир на морската ни авиация, е загинал по време на учебен полет в Германия през 1916 година. Той става един от примерите на своите следовници и не случайно на негово име е кръстен и един от първите български водосамолети.

Фокус: По повод юбилея във Военноморския музей ще бъде представена изложбата„Българската морска авиация в полет между две стихии“. Какво включва тя?

 Мариана Кръстева: Във връзка с този юбилей откликнахме на поканата на вертолетна авиобаза „Чайка” инициативите, които готвим, да бъдат паралелни. На 29 април ще открием изложбата, която сме нарекли неслучайно „Българската морска авиация в полет между две стихии“, тъй като и небето, и морето крият своите клопки за неподготвените. Ще покажем, проследявайки цялата история на водосамолетната авиация, че справянето с тези предизвикателства е въпрос и на подготовка, професионализъм и отдаденост. Благодарение на снимков и документален материал, основно от нашия фонд, ще могат да бъдат видени портретите, лицата на първите български авиатори, как изглеждат първите хидроплани и съвременните вертолети, отделни моменти от военновременната биография на водосамолетната авиация. Летателната книжка на първия командир на вертолетната авиобаза Димитър Георгиев също ще бъде представена в изложбата. Посетителите ще могат да видят документи на лейтенант Иван Михайлов – първият началник на Българската водохвърчилна станция, както и сабята на Преслав Ляпчев – първият загинал български авиатор. Летателната книжка на първия командир на вертолетната авиобаза Димитър Георгиев ни бе любезно предоставена от един от ветераните на вертолетната станция подполковник  Яковски. Благодаря на ветераните и на действащите морски авиатори, които ни консултираха и ни помогнаха за изложбата. Интересен макет на водосамолет ще покажем. Както разбрахме, няма друг модел на водосамолет от този тип, който да е изработен. Макетът е собственост на Историческия музей в Балчик и ни е предоставен за времето на изложбата. Изработен е от един от доайените  на авиомоделизма в България Спас Спасов. В изложбата са включени също въоръжение, оборудване от водосамолет. Могат да бъдат видени елементи от екипировката от различните епохи – спасителна жилетка на авиатор от Втората световна война, която да бъде сравнена със спасителната екипировка на съвременните български морски авиатори, която също е изложена. След откриването на изложбата на 29 април от 12.15 часа в зала „Морски сговор“ на Военноморския музей във Варна ще бъде валидирана и и пощенска марка, посветена на юбилея.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА