Мариана Кукушева, НБСХС: България има традиции в производството на качествен козунак и с него производителите ни присъстват на европейските пазари  

Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“

Водещ: Седмица преди Великден нужно е да се ориентираме какво да търсим на пазара. Как да изберем качествен козунак. Въпроси, които ще зададем сега на нашия гост Мариана Кукушева – председател на УС на Браншовия съюз на хлебарите и сладкарите. Г-жо Кукушева, за какво да внимаваме когато купуваме козунак за Великденската трапеза?

Мариана Кукушева: Козунакът е божественият хляб, който се споделя, раздава, дарява и подготвя в празничните дни пред Великден, пред Възкресение Христово, както и около Гергьовден. Тази традиция всъщност продължава до Спасовден, до Възнесение Христово. Много е важно да подчертаем, че козунакът е вид хлебно изделие, което има много богат състав. Той се произвежда традиционният български козунак с бяло пшенично брашно тип 500, съдържа яйца или яйчен меланж, което са сухи яйца, съдържа сухо мляко или прясно мляко, животинско масло, растителна мазнина, захар в големи количества. Има двуфазен, труден и много дълъг метод на замесване. Има голям обем при изпичане и много леко тегло. Това са относително лесно различимите белези на един козунак. Имайки предвид богатата на състав рецептура, сами разбирате че няма как този козунак да бъде на цена по-ниска и от цената на хляба. Т.е. обръщам се към българските потребители с препоръката, имайки предвид, че българинът няма най-високите доходи в ЕС, когато решат да вкусят от божествения хляб, празничен хляб, да изберат този козунак, който отговаря на изброените изисквания. Той в никакъв случай не се намира в най-ниския ценови клас. В същото време много е важно, ако потребителят е избрал своя производител на козунак, да му се довери. Защото козунак е храна, която се предлага в точно определен момент на годината. И лоялният производител никога не би си позволил да подведе своите потребители. Българският козунак, за разлика от италианските такива, няма тежките консерванти, защото неговият срок на годност е в рамките на около месец.

Водещ: Точно това исках да ви попитам – виждали сме козунаци, на които трайността им е цяла година. Какво означава, това?

Мариана Кукушева: Това означава, че имат в състава си букет от консерванти. Но бих казала и още нещо – уважавам производителите, които коректно са изписали на етикета си състава на козунака, включително и групата на Е-тата от консервантите. Повече ме притесняват производители, които в повечето случаи пекат и продават на място и подвеждат потребителя относно състава на продукта, който те създават. Българският потребител е образован. Знае как да избира храната си и в случая е важно да се довери на българското производство. Защото българският козунак всъщност се продава през търговските вериги в търговската мрежа на Европа. За да стигнем дотам, ние сме се отличили с качество.

Водещ: Значи неговата трайност е не повече от 1 месец?

Мариана Кукушева: Да. Препоръчителната трайност е в рамките на около месец.

Водещ: Обаче на пазара се появиха най-различни вариации на козунаци, както и вие обяснихте. Приготвянето на козунака е много трудоемко. За това знаете повечето български домакини отказват да приготвят домашен козунак и се доверяват на магазините обикновено. Изчезна ли вече традиционният козунак? Вие казахте, че се слага яйчен меланж вместо яйца. Можем ли да срещнем козунак, който се прави с истински яйца или неговата трайност няма да бъде дълга?

Мариана Кукушева: С оглед обезопасяването на работния процес и при производството на козунаци в промишлени количества, не е възможно да се ползват живи яйца. Те трябва да бъдат сертифицирани, после да бъдат потопени в специални вани, после трябва да бъдат счукани, да няма попаднала черупка от яйцето. Яйчният меланж представлява изсушени на високи градуси при специален технологичен процес яйца. Т.е. говорим за едно и също нещо в различно състояние. Една и съща храна. Т.е. в никакъв случай под яйчен меланж българските потребители не бива да разбират нещо друго, освен сухи яйца. Що се отнася до избора на българските домакини, изцяло ги разбирам. Приготвянето на два-три килограма козунак е свързано със специални условия в кухнята на домакинята, с повишена влажност на въздуха, с температура не по-ниска от 23-24 градуса и отделяне на един цял ден. Явно съвременният свят нямаме възможност за това. Но тук е мястото да кажа – моля ви, не се доверявайте на интернет поръчки, доставки и оферти. Това е най-големият риск за вас, защото не знаете кой при какви условия е приготвил празничния хляб. Какво е вложено в него, какво е съдържанието му. Да не говорим, че цената обикновено е в пъти по-висока. Още един мит днес искам да развенчая и той е свързан с това, че няма биокозунаци. Няма регистрирани биокозунаци. Така че, уважаеми български потребители, не вярвайте на търговска подвеждаща реклама. Козунакът е изделие, което се приготвя, както казах, при бавен производствен процес, двуфазно или трифазно замесване. Обикновено този дълъг период има цена. Доверете се на производителя, който познавате. Повтарям, България има традиции в производството на козунак и с този си свой козунак българските хлебопроизводители присъстват в европейската търговска мрежа. Това е факт, който никой не може да оспори. А там се присъства единствено с качество.

Водещ: Да, така е. И самата, както вие казахте, биокозунак едва ли би могъл да съществува, освен при баба на село, според мен.

Мариана Кукушева: И при баба на село трудно бихме поискали нещото да е био, защото ако трябва да следим сертифицирането на био суровините, това е много дълъг процес, започва още от нивата, трябва да има сертифициране на пшеницата, трябва да има сертифицирана мелница за производство на био брашно и т.н., да не изреждам всичко това. При баба на село са био яйцата, защото тя отглежда кокошки. При баба на село може да е био млякото, защото тя има крава или взима мляко от съседката си. При баба на село нищо друго не остава да е био. Кое друго? Маслото, може би, ако тя избива масло от домашно мляко. Но всичко останало е купено от магазина, под каквато и да е форма. И био сертификатът за сега не присъства  в суровините, които ние ползваме за производство на козунак. Лесно е различим козунакът, който има вложена макар и безвредна боя. Той обикновено е в ниския ценови клас и потребителят много лесно се ориентира за него. Има тежко тегло, а малък обем. Така че за празничната трапеза, за аромата, който издава и който се носи от истинския козунак, за вкусването на козунака, който се разтапя в устата на потребителя като захарен памук, всъщност много са признаците и ясно е, че няма потребител, който това да не го е опитал. И да не разпознае истинския козунак. Да не забравяме, че в тези светли дни предстои и за нас Страстната седмица е много важна нагласата, с която споделяме козунака и трапезата си, нагласата си с която споделяме отношението си към храната, към живота и към близките си. Нека да бъде благодарствена нагласа, нека бъде положителна. Защото има неща, които не зависят от нас. А тези неща винаги са свързани с любовта към живота.

Водещ: Да, така е, наистина трапезата в този празничен ден трябва да бъде свята. Аз оставих обаче един въпрос за края на нашия разговор, който не е никак маловажен. И това е въвеждането на тол таксите. Ще доведе ли това въвеждане до увеличение на цените на стоките и услугите и конкретно до цената на насъщния?

Мариана Кукушева: Тол таксите ще се отразят върху целия ни стандарт на живот. Насъщният има нужда от тежката логистика, той има голям обем и малко тегло. Не може да бъде един хляб нареден в едно превозно средство, по начина по който се редят плътно тухли, примерно. Или определени блокчета, или определени стекове. Освен това при насъщния има един много дълъг процес назад по веригата за транспортиране на неговата суровина – първо на брашното, а преди това на житото – откъде идва, до коя мелница. При насъщния много зависи къде оперира съответният производител, какви производствени мощности има, каква е себестойността на неговия хляб. Към момента ние не знаем каква ще бъде стойността на основната за нас, първичната суровина. И това е пшеницата. Знае се, че през зима 2019 г. коментираме една невиждан суша на българските поля. В този смисъл не малка част от зърнената реколта на България се очаква да бъде компрометирана, т.е. да бъде намалена житната реколта на България. Същите са известията, които идват от ЕС. И там поради суша или наводнения има компрометирани масиви, засети с житни култури. С оглед на това няма нищо, очакването ни е, че цената на реколта 2019 г. пшеница ще бъде висока. Цената на пшеницата също е един фактор, който ние не можем да гадаем, говорим за борсова цена. Виждате, че цената на енергията, на тока се качва. Предложенията, които са направени, колкото и да бъдат поддържани е ясно, че ще дойде ден, в който ще се случат. Цената на тока неминуемо ще се повиши и тогава  ще говорим за покачване на газа. Цената на човешкия труд при нас продължава да се покачва, макар че ние направихме най-голямото повишение в заплащането в нашия бранш – над 2,5 пъти качихме заплащането на нашите специалисти, за да останат да работят тук в България, за да виждат пистата на своята реализация, за да имат отговорност при производството на българския хляб. Не искам да влизам в подробности, разбирам че нямаме време. Но това, което ще кажа – в Държавен бюджет 2019 г. е заложено около 4% инфлация. В превод, в ефир това означава оскъпяване на живота ни. Мисля че е нормално да разберем, че животът ни ще става по-скъп. Истината е в това, че ние трябва да работим много в политиката за покачване на доходи, производителност, за да го направим този същия наш живот по-достоен.

Водещ: Дано да се случи така. И в края на нашия разговор нека да ви пожелая хубави Великденски празници от името на целия екип на „Фокус“.

Мариана Кукушева: Благодаря ви за коректното партньорство и нека всички имат светли мисли, светли дни. И нека Бог благослови труда ни на всички.

Евелина БРАНИМИРОВА