Мариана Николова: Артефактите на Музея на Възраждането разказват за желанието на хората да бъдат свободни

снимка: pixabay.com

Уредникът на Музея на Възраждането Мариана Николова в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“

 Фокус: Музеят на Възраждането във Варна навърши 60 години. Юбилеят бе отбелязан с богата програма. Мой гост е уредникът на Музея на Възраждането Мариана Николова. Добър ден, госпожо Николова.

Мариана Николова: Здравейте.

Фокус: Нека да започнем с това кога и как е поставено началото на Музея на Възраждането във Варна?

Мариана Николова: Началото на Музея на Възраждането във Варна във вида, в който варненци го познават, датира отпреди 60 години, когато е оформена първата експозиция. Но всъщност можем да кажем, че материали за Възраждането започват да събират още братя Шкорпил. Едва след отделянето на Музея на Възраждането тези материали реално стават достъпни за по-широка публика. През 1959 година проф. Велко Тонев успява да реализира една своя идея – всичко, което засяга Възраждането във Варна и региона, да бъде достъпно за по-широк кръг публика. И в сградата на първото българско училище, построено през 1860 година, той успява да пресъздаде стаята на първото българско училище във Варна. За първи път в България се прави такава възстановка на стая от взаимното училище. В отделна зала успява да пресъздаде революционните борби на българите, просветното, църковното движение, въобще всички етапи от националното осъзнаване на българите през периода на Възраждането.

Фокус: Споменахте една от залите, всъщност остава и до днес една от най-атрактивните в музея, а именно пресъздадената учебна стая с пособия за учене през Възраждането. Как изглежда тя и има ли нещо специфично при настъпването на Възраждането във Варна, на този период от време?

Мариана Николова: Всъщност, Възраждането във Варна се развива с малко по-забавени темпове, отколкото в останалите градове в България, селища по принцип в България. И причините за това са общоизвестни. От една страна Варна е силна турска крепост, с много силен турски гарнизон, от друга страна 0 това е един многонационален град, в който има много общности, като гръцка, арменска, еврейска общност. И тук българската общност е част от всички тези общности, не е толкова консолидирана. И затова на по-късен етап започва тази консолидация на българите тук. Именно това създаване на българското училище през 1860 година някак поставя етапите на българското Възраждане във Варна – много по-късно, отколкото например в другите подбалкански градове или другите части на България. Но варненци са много организирани и за срок само от десетина години успяват да създадат тук своя българска църква, свое българско читалище. Въобще активността впоследствие е доста по-голяма. И само за един период от 10 години много бързо се развиват българските инициативи тук в града.

Фокус: Бих искала да ви помоля за една виртуална разходка в учебната стая. Разкажете ни какво представлява тя.

Мариана Николова: Както казах, всъщност проф. Велко Тонев е първият, на когото хрумва идеята, че музеят трябва да бъде достъпен и да не е едно статично пространство. Трябва да бъде пространство, в което хората да запомнят, да се забавляват и да се чувстват добре. Именно това го подтиква да създаде тази стая на училището от Възраждането. Влизайки в стаята, ние ще видим различните чинове. Първият чин, на който седят начинаещите деца и се учат да пишат с клечици върху пясъка. На следващите чинове седят малко по-големи дечица, които вече могат да пишат и се учат на елементарна граматика и аритметика, пишейки върху специални дървени дъсчици, които от едната страна са разчертани с тесни и широки редове за граматика, а от другата страна са разчертани с квадратчета за занятията по математика. Върху тези дъсчици децата пишат с калеми или тебеширчета. На последните чинове седят по-големите деца, които пишат с мастило и изучават доста по-сложни предмети. Естествено във всеки етап от обучението на тези деца учителят присъства и има съответните помощници, които той назначава в началото на всеки учебен ден. За да се отличават тези помощници, те носят съответни табелки – главен показател по писане, главен показател по четене, главен показател по смятане. Тези табелки и до ден днешен имаме запазени подобни копия при нас и посетителите могат да ги видят. Друг атрактивен предмет са т.нар. кавалерии или награди, които децата са получавали в края на учебната година и е било особена гордост детето да носи тази кавалерия. За по-невнимателните, непослушните деца е имало черни таблици и за всяко дете е било унижение, ако го видят, носейки тази черна таблица през целия град. Доста по-строги са били нормите на тогавашното общество и в училището въобще, отколкото познаваме днес методите в преподаването и наградите на учениците.

Фокус: Богат е фондът на музея. Разказва историята на образователното и църковното дело през Възраждането във Варна. Какви обаче редки ръкописи и важни за българската възрожденска история книги пази музеят?

Мариана Николова: Искам да подчертая, че Музеят на Възраждането наистина притежава един огромен и разнообразен фонд. Този фонд, както споменах, е започнат още по времето на братя Шкорпил, които се стараят по всякакъв начин да съхранят българщината, да не се изхвърлят материали, които на този етап хората в началото на 20 век са считали за непотребни. И всеки един предмет се е съхранявал със съответното уважение и желание да бъде запазен за бъдещите поколения. Така че фондът на Музея на Възраждането наистина е богат и съдържа много разнообразни материали. Във фонда за ръкописни и старопечатни книги музеят притежава изключително редки и ценни екземпляри. Сред старопечатните книги можем да видим първото издание на Рибния буквар от 1824 година, първото издание на „Неделника“ на Софроний Врачански от 1806 година, стематографията на Христофор Жефарович от 1741 година, много учебници, които са уникални от периода на българското Възраждане с информацията, която поднасят. Освен това музеят разполага наистина с една прекрасна колекция от ръкописни книги. Един от най-красивите и ценни екземпляри е Данаиловото евангелие от 1625 година. Тук при нас се пази и първата подвързия, която изработва Софроний Врачански за ръкопис на негов съгражданин, котленец, едно молдовско евангелие, също от 17 век. Наистина една прекрасна колекция с ръкописни книги, които благодарение на Центъра за славяно-византийски проучвания и проф. Иван Дуйчев към Софийския университет, вече са дигитализирани и могат да бъдат видени в интернет в тяхната зографска стая. Тоест те не са вече само част от нашия фонд и не стоят скрити само в нашия фонд, но са достъпни за по-широката публика. Отделно мога да кажа, че във фонда на музея има изключително атрактивни материали, свързани с националноосвободителните борби на българите. Тук при нас се пази сабята с револвер на Хаджи Димитър, която е един от експонатите, най-често включван в изложби в други музеи. Също така, благодарение на една инициатива на Музея на Възраждането през 2017 година на нашия музей беше подарено едно от знамената на Джузепе Гарибалди. Много документи, оригинални вещи на дейци, свързани с националноосвободителното ни движение, с Руско-турската освободителна война, се пазят в музея и всеки посетител може да ги види във витрините на залата ни за революционно движение.

Фокус: Музеят е автор и на много изложби, някои от които и до днес се представят в други музеи. Например сабите на войводите, Гарибалди и българите – нещо, което споменахте, с този безценен предмет, получен като дарение през 2017 година. В предварителния ни разговор казахте, че сега също подреждате интересна изложба.

Мариана Николова: Така е. Нашият музей се старае през годината именно чрез такива временни изложби да представи пред посетителите интересни личности, интересни моменти от българската история. Тъй като именно тези временни изложби дават възможност на хората да се запознаят с материали, които са по-труднодостъпни, защото са част от фондовете на музеите, или пък съответно представяйки дадено събитие, хората по-лесно придобиват идея за мащабността на събитието или на съответната личност. Сега в края на годината ни се искаше да наблегнем именно на тази годишнина на музея, която за нас е важна, тъй като музеят за своя 60-годишен път е преминал през доста трудности. Неговата експозиция е била преместена от първоначалната сграда, в която той е създаден, в друга сграда, впоследствие в трета сграда, в която и до ден днешен се помещава. Но въпреки всичко, нито за миг нито един от музейните работници и дейци не се е отказвал от идеята този музей да продължи да съществува, да бъде и да доказва своята значимост за варненци и за Варна. Тази изложба, която нарекохме неслучайно „Духовност и музей“, представи тези етапи, първите идеи за Музея на Възраждането, с експозиционните планове на проф. Велко Тонев, това, което първоначално той е мислел и впоследствие какво е реализирано. След това експозицията тук, какви са били идеите на авторите на експозицията на улицата, където понастоящем е Музеят на Възраждането, по какъв начин са виждали залите, какви са били първоначалните експозиционни планове, как впоследствие са се променили. Именно с такова леко намигване към тази част от историята на музея е идеята да направим и тази изложба. По повод на тези изложби, които ние реализираме, само за следващата година например отново имаме покани от колеги от страната. Едната е от колегите от Разград да гостуваме с нашата изложба за Гарибалди и българите. И също при колегите от Панагюрище пак с изложбата за Гарибалди и българите. Наистина артефактите, които съхраняваме, се оказват от голямо значение не само за нашата местна история, но и значение за българите и българските земи в периода на османското владичество, желанието на хората да видят себе си свободни и етапите на това освобождение.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА