Мариана Тодорова, ВМЗ – Сопот: Военно-промишленото производство е съвкупност от наука, висока производствена култура, ред и дисциплина

Мариана Тодорова, уредник в музея на ВМЗ – Сопот в интервю за предаването „Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За честта на България“ по Радио „Фокус” Пловдив за българските оръжейни конструктори и изследователска дейност във ВМЗ, за квалификацията на тези кадри и резултатите от техния труд.

Фокус: Г-жо Тодорова, какво се знае за българските оръжейни конструктори и изследователска дейност във ВМЗ? Може ли да изброим имена на някои от тях? Разкажете ни повече!
Мариана Тодорова: Значимостта и развитието си военното производство дължи на своите оръжейни конструктори и изследователската дейност, независимо че началото му, веднага след Освобождението, са ремонтните работилници, в които се извършват поправки на стрелковото и артилерийско въоръжение, на патроните и снарядите за тях. Тогава се заражда и първата ни индустриална интелигенция. Кадри за нея се обучават главно в Руската стрелкова артилерийска школа в Царское село и в Михайловската артилерийска академия в Петербург.
В годините на Първата и Втората световна война в България започват да постъпват от внос нови системи оръжия, които поставят  по-високи изисквания към работата на ремонтните работилници и арсенали. На България  е необходима по-сериозна военна промишленост, която да се занимава не само с ремонт на вносна военна техника, но и да започне опити да произвежда цялостни военни изделия. Поради наличието на добре обучени специалисти, главно в Русия, това се оказва възможно, но българските правителства не намират средства за построяване на заводи, с което практически поставят въоръжените сили на страната в пълна зависимост от доставките от чужбина.
Фокус: Кога у нас се създават първите държавни военни фабрики?
Мариана Тодорова: С Царски указ в годините след Първата световна война у нас се създават първите държавни военни фабрики, една от които е Държавна военна фабрика Сопот. Създаването на собствена военна промишленост, която да осигурява армията с материално-техническо оборудване- това е един от важните въпроси за бъдещето на България. Една народност, за да се съхрани и предпази в съвременния свят от завладяване и асимилация, трябва да има държава. За да се опази държавата, трябва да има армия, армията – оръжие.
Техническата документация, чертежи и помагала за усвояване на някои изделия, които получава България през тези години е крайно оскъдна, а разработване и създаване на  собствени лицензионни документации изисква предварително влагане за проектно-конструкторска работа, уреди, апарати, материали, оборудване, изпитания и кадри милиарди, което тогава не е по силите на България, въпреки, че разполага с обучени и квалифицирани кадри.
Едва след Втората световна война, след правителствени спогодби  България получава от СССР лицензионна техническа документация за над 250 военни изделия, боеприпаси,  усвоява ги  много бързо и организира производството им. По-късно България започва производството на руска военна техника- стъпка към превъоръжаване с най-ново съветско оръжие. Отделни документации са получавани и от други членки на СИВ. Това е глътка въздух за военните ни фабрики, чието развитие бележи бърз възход.
Започнало през далечната 1940 г., с усвояване и производство на осколочно – фугасни изстрели, взриватели, изстрели за оръдие “Райнметал”, изстрели и снаряди за изделие “Круп”, минохвъргачни мини и др., днес ВМЗ Сопот е едно модерно, бързоразвиващо се предприятие, което не само усвоява, а и предлага свои нови разработки и изделия, благодарение и на своите кадри.
Фокус: Как са се развивали оръжейните специалисти във времето, откъде са черпели познания, къде са се обучавали?
Мариана Тодорова: Условия за развитие на оръжейни си специалисти, за обединяване на професионален им опит и идеи, „ВМЗ“ ЕАД осигурява още 1948-49 година чрез  създадените бюро „Рационализации“ и първото Научно-техническо дру­жество. А техническата документация, с която разполага предприятието е предпоставка за нововъведения, нови разработки, нови технологии и нови конструкторски решения.
С всяка изминала година във военните ни заводи, включително и във ВМЗ, се създават  нови продукти и технологии, както в традиционните оръжейни направления, така и в съвременни области. С всяка изминала година във военните заводи израства мощна научна база и специалисти, технически кадри и стопански ръководители.
Фокус: Колко време е необходимо за подготовката на такива кадри?
Мариана Тодорова: Това е дълъг процес, не ден, два, а години са нужни. Инвестиции за обучение на кадрите са от решаващо значение. Далновидно се оказва решението  на ръководителите на всеки комбинат в системата на ДСО Металхим-откриване на училища /промишлено-техническо училище или техникум/ в близост до тях, в които да подготвят свои кадри /работници и средни техници/,  в сферата на военната промишленост.
Във ВМЗ, още 1947 г., се създава се ВТУ (Военнотехническо училище).по-късно СПТУМ „Н. Й. Вапцаров”, в което се приемат 14 – 17-годишни момчета, които едновременно отбиват и военната си служба. Помещавало се в сградата на бившата казарма на Западния портал  /на територията на завода/.
През септември 1950 г. към завод 11 Сопот /тогава/ се открива Сменен техникум като филиал на техникума по механоелектротехника – Карлово, по-късно Образцов техникум „Ген. Вл.Заимов“. В него завършват средно-тех­ническо образование изявени в годините специалисти от ВМЗ.
Специалисти със висше образование се подготвят чрез стипендии в българските висши училища и във Факултета за обучение на специалисти по военно производство и военна техника в Пловдив и София, в Ленинград, Москва, Тула, Харков, Киев, ГДР, ЧССР.
Един от освоноположниците на воената индустрия в България е генерал Георги Ямаков, ген. Директор на ДСО „Металхим“ 1962-1973 г. Негова е идеята за създаване във ВМЗ на отдел „Нови разработки“. Под негово ръководство  екип от изявени наши конструктори и технолози  разработва и внедрява взривател О-4М.
През 1984 години във ВМЗ се открива Инженерен корпус/ Техническа дирекция/, в който  научно- техническите кадри на  предприятието и специалистите със средно-техническо и висше образование,  които през годините не само усвояват, но и разработват и внедряват в производството нови изделия, осъществяват модернизация на съществуващите, проучват, експериментират и внедряват нови технологии и материали в производството.
Фокус: Може ли да посочите имената на водещи конструктори през годините!
Мариана Тодорова: В годините израства поколение от водещи конструктори, имената на които трябва да се знаят. Това са Иван Гецов, нашият изпълнителен директор, Стефан Балабанов, Сава Петков, Христо Рачев, Страхил Гушлев  и Главните ни конструктори Стойно Стойнов,  Станислав Зарев, Петър Петров, Калин Готов.
Под тяхно ръководство и с тяхно участие са разработени и внедрени взриватели, ракетните изстрели за гранатомети/ към гранатомети РПГ-7 и СПГ-9, боеприпаси с готови поразяващи елементи, сачми, ролки и др., осветителни снаряди за 122 мм и 152 мм оръдия, боеприпаси  за оръдие 2А28,  авиационни  неуправляйми ракети, противотанкови управляеми ракетни системи (ПТУРС), неуправляеми ракетни системи /НУРС/.
И днес нашите конструктори и технолози, работят по усъвършенстване на съществуващите изделия, извършват опитно-конструкторски работи по проектиране и разработване на нови изделия, както и по усъвършенстване на съществуващите технологични процеси и разработване технологични процеси за новоразработени продукти.
Благодарение на интелектуалните възможности  и високата квалификация на своите кадри Дружеството успешно търгува с редица изделия, собствена разработка. Военно-промишленото производство не е обикновено. То, както е видно от изложеното, е съвкупност от наука, нови технологии, висока производствена култура, ред и дисциплина, затова и успехите му през годините са ярък показател за нивото на националния ни индустриален интелект.
Цветана ТОНЧЕВА