Мариета Филчева, Исторически музей „Проф. Александър Фол“, гр. Малко Търново: За повечето светци в Странджа има изградено аязмо, а традициите са свързани с лечебната вода

Снимка: Радио "Фокус"

Радио „Фокус“ – Бургас разговаря с Мариета Филчева, директор на Исторически музей „Проф. Александър Фол“ в град Малко Търново, за по-малко известните богатства на мистичната Странджа

Фокус: Г-жо Филчева, какво бихте могли да ни разкажете за по-малко известните свети места край Малко Търново в полите на тайнствената Странджа?
Мариета Филчева: Доста неща могат да се кажат за светилищата или за тайнството на Странджа, тъй като тя е една доста мистична планина. Може би днес ще наблегнем на едно от местата, които са най-характерни за нас – това е пещерата или светилището на света Марина. Тя се намира в местността Ликуди в близост до село Сливарово. Смята се, че самата пещера и светицата, която се почита, помагат на жените, които не могат да се сдобият със свои рожби. Денят на света Марина се чества на 17 юли. Тогава на мястото се прави шествие, по врене на което се занася икона на светицата в самата местност, до аязмото. След това иконата се измива на течащата там вода, след това се правят курбани, раздават се питки. Всичко това се прави в чест на света Марина. Странджанци пазят тези свои традиции и ги предават на поколенията след тях. За повечето светци в Странджа има изградено аязмо, а традициите са свързани с лечебната вода. Във водата, която се стича от малката пещера, където се почита света Марина, се образуват камъчета, за които също се вярва, че са лековити. Водата е доста варовитата и когато се калцира, се образуват песъчинки и малки камъчета, които човек може да вземе в дома си. Има случаи, при които жени, след посещението си на 17 юли, се сдобиват с рожба. До ден днешен това съществува като предание.
Фокус: Кои други светци са също толкова почитани в околността?
Мариета Филчева: Не само света Марина се почита в Странджа, също и свети Пантелеймон и света Петка. Параклисът, където се почита свети Пантелеймон и който се намира в близост до село Бръшлян, е също едно интересно място. Той се намира на няколко километра южно от селото, покрай приток на река Катун. Параклисът е изцяло възстановен през 1996 г. и аязмото към него е много известно, тъй като се вярва, че има лечебни свойства. Също така, доброжелатели са направили там и заслон, където човек може да седне, да си почине и да се полюбува на Странджа. Интересен е и другият параклис, който отново е в посока Бръшлян – този на света Петка. Той се намира на около два километра източно от селото. Той е изграден малко по-рано – през 1865 – 1870 г. В сегашния му вид е възстановен през 2006 г. До него се стига чрез маркировка, която преминава през туристическа пътека, която започва в началото на село Бръшлян към местността Въжиево. Известен е с това, че е построен в близост до находище на червена лековита кал, която лекува кожни болести, затова се посещава от доста хора, които почитат света Петка. Друго известно светилище или тракийско оброчище се намира в местността Индипасха. Името му е свързано с поклонение, изричане, даване на курбани, което се случва седмицата след Великден или Пасха. Намира се отново в посока Малко Търново – Царево в близост до пещерата на света Марина, а районът тук Долчина. От незапомнени времена се посещава за лечение, като мястото е обвито с много легенди и предания от местните хора. Тук се спазва една от най-древните традиции за закачане дрехите на болните. Когато човек се измие с лековитата вода и се пречисти, дрехите му се закачат – по този начин се вярва, че болестта се предава нито на земята, нито на небето, а в едно неутрално пространство, където всъщност изчезва. Доста интересни места и много мистика има в Странджа, като цяло. Има също така много интересни археологически обекти в околностите на Малко Търново и на общината.
Фокус: А към днешна дата, тези прекрасни български места, може ли да се каже, че са оценени подобаващо – било от туристите, било от жителите в околността?
Мариета Филчева: Хората, които ни посещават не са малко – както туристите, така и местното население. Има посещаемост, но не може да се каже, че има набези на тези свещени места. Даже по-скоро има подобрение и откъм инфраструктура. Както казахме, построени са заслончета и други места, където може да се отседне. Прави впечатление, че местата се поддържат – и от местното население, и от турстите, които посещават Странджа.
Мария ПОПЧЕВА