Марин Никодимов, директор на 9 ОУ – Перник: Всичко, което инициираме, среща подкрепата на кмета на Перник

Гостуваме на 9 Обединено училище в Перник, което е с 80-годишна история. То е едно от първите в града, като през всички тези години претърпява множество промени. За настоящето на училището разговаряме с директора Марин Никодимов в предаването „Перничани – потомците на Кракра“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Г-н Никодимов,  колко деца се обучават в 9 Обединено училище днес, в какви специалности, каква е неговата специфика?

Марин Никодимов: 426 деца се обучават в цялото училище, като ние сме обединено училище. Имаме подготвителни групи – 5-6 и 6-7-годишни. Съответно 8-и,  9-и и 10-и клас учениците учат при нас. Специалностите, по които реализираме прием след 7-и клас, са шивачество и шлосерство. Спецификата на училището е такава, че при нас се обучават предимно деца от ромски произход и заради това ние сме изградили такава структура, която считаме за много успешна. Първо, в подготвителните групи, когато дойдат при нас, децата свикват с училищната среда, много работят колегите по отношение на тяхната социализация и всякакъв вид навици, като се започне хигиенни, работа в групи и всички останали неща, свързани със сегрегирани общности. А пък когато станахме обединено училище, решихме, че заедно с десети клас, който вече по новия закон е първата степен на средно образование, учениците ни ще завършат и професионална квалификация по специалности, по които работим от години. Имаме оборудвани кабинети и подготвени преподаватели, а и специалностите всъщност са много търсени на  пазара на труда. С оглед на спецификата на нашите ученици и затова, че не продължават много често образованието си, решихме, че това като базово образование и технически компетенции ще им бъде от полза.

Водещ: Държавата среща много трудности с привличането на деца от ромски произход в училище. Има ли го този проблем и при вас?

Марин Никодимов:  Разбира се,  ние много често се шегуваме, че в нашето училище сме измислили механизма, по който се работи от две години и цялата държава е впрегната. Разбира се, важно е повече институции да участват в този процес, но аз съм директор на това училище от 20 години, ние не сме спирали да обикаляме по домовете, по кварталите. Защото не е тайна за никого, че има много безотговорни родители, които си измислят всякакви причини, за да не пускат децата си на училище. Искам дебело да подчертая, че ние работим с два важна принципа в нашето училище. Децата не са виновни за нищо и никой не избира родителите си на този свят.  Така че наистина се опитваме да заместваме много често и родителската грижа, и да търсим таланта и възможностите на всяко дете да се впише в нашата образователна система. Така че на място 97 домашни посещения само от началото на годината до сега, така че нашите учители са може би непрекъснато по ромските квартали. Трудно е, пък ние сме избрали трудния начин, за да можем наистина да се справяме в сегашната действителност.

Водещ: Кога са по-големите проблеми, преди да тръгнат децата на училище – да убедите семействата, че те трябва да посещават училище от ранна детска възраст, или при вече започнали деца, които се отказват?

Марин Никодимов: Много често даже забравят да ги записват. Едва когато разберат, че има помощи за първи клас, тогава се сещат, че предстои училище на техните деца. Така че и това е трудно. Много често ние си знаем адресите да подлежащите ученици за първи клас, обикаляме предварително, за да ги записваме. Специфична е нашата работа. Освен това има най-различни причини: многодетните семейства използват големите деца да гледат малките, някои работят. Но понеже въобще в този етнос ценност образование, родителите измислят всякакви причини понякога, за да оправдаят неприсъствието на децата си. Така че трудностите са навсякъде. Има миграция, вътрешна, по-голяма външна.

Водещ: Държавата предприе законодателни промени, по-сериозни санкции за родители, които не изпращат децата си на училище. Смятате ли, че те ще имат добър ефект, ще постигнат целите си тези санкции?

Марин Никодимов: Лично аз не смятам, че  ще има добър ефект. Ние и досега спирахме детски на родители, които не пуска редовно децата си. Но когато това е месец за месец, по някакъв начин те знаят, че следващия месец, ако сега им спрем, могат да компенсират и ги изпратят, да си ги получат отново. А сега не знам каква ще бъде мотивацията,  при положение, че за направените отсъствия те ще се спрат така или иначе за цялата година. И не виждам чисто практически как могат да се върнат, защото няма да имат мотивация пък въобще да ги изпратят на училище. Така че ми се струва малко недообмислено това.

Водещ: Да насочим вниманието си сега към конкретните занимания в училището. Имате великденска благотворителна инициатива, или може би не само една, разкажете ни за това?

Марин Никодимов:  Това, което ние сме видели по време на обучението на нашите ученици, е, че единствено когато успеем да ги привлечем с нещо в училище, чак тогава става нещо, което търси държавата като ефект –  редовно посещение и посещение с желание.

И ние сме решили, че това са извънкласните занимания, с които търсим таланта и възможностите на всяко дете да се представи и себе си, и училището. Миналата година имаше 24 клуба, които действаха като извънкласни занимания. Тази година са 12 поради приключването на проекта „Твоят час“. Но всичко, което работи, ние го пазим през годините. Така че имаме грънчарско ателие, единственото по рода си в Област Перник, с колело грънчарско, с пещ модерна, в която печем глинените си неща, които изработвам. Работим целогодишно, общината ни е поставила задачата да изработваме сувенири за чуждите гости по време на фестивал. Правим изложби. И в Народното събрание сме излагали нашите неща. Грънчарите са ни вече поколения наред, има и приемственост в работилницата. И мога да кажа, че е нещо, с което привличаме наистина учениците и те с желание идват.

Водещ: Но това е извънучилищна форма на обучение?

Марин Никодимов: Да, да, това са форми на някогашните кръжоци, сега са извънкласни форми. Слава Богу, не само това, разбира се,  имаме театрална трупа, танцов състав, музикална група с много инструменти.

Водещ: Има ли сцена, на която да се изявяват децата, след като са били във всички тези клубове.

Марин Никодимов: Основно сцените на Перник. Това са Обединен детски комплекс, Дворец на културата, там се изявяват нашите ученици и считам, че го правят добре. Тоест народът е казал насила хубост не става. Дори и да накараме някой насила, дори и полицай да го докара в училище, той или прави зулуми, или бяга на следващия час. Истината е, че трябва да привличат учениците с нещо, което наистина им харесва да правят. И ние сме избрали този път.

Водещ: След завършване каква квалификация получават децата? Ясно е, че това са допълнителни кръжоци и клубове и това не е професията, с която могат да се реализират?

Марин Никодимов: Професиите са шлосер за момчетата и шивач за момичета. Първа квалификационна степен с десетия клас получават, така че това са професиите, в които ние реално ги обучаваме. Имаме добра материална база, закупихме нови шевни машини, имаме стругове и всички инструменти за металообработване. Така че това, което ние можем да подадем като перспектива, а и с тези професии, които винаги се търсят на  пазара на труда.

Водещ: Това образование им гарантира и добра реализация след завършването.

Марин Никодимов: Да, поне в Перник се търсят. Има цехове шивашки, има цехове с маталообработка.

Водещ: Какво е финансирането, г-н Никодимов, на училището и имате ли трудности по отношение на този въпрос?

Марин Никодимов: Едва от миналата година, чест прави на министър Вълчев, че пипна делегираните бюджети така, че да има и  други компоненти освен брой на ученици. Ние миналата година за първи път получихме допълнително финансиране заради образованието на родителите. Беше включен такъв компонент и това даде възможност да възнаградим и много трудната работа на учителите в училището. Две допълнителни възнаграждения платихме, купихме учебници за осми и девети клас и помагала от първи до девети за всички ученици. Защото по разбираеми причини те досега не купуваха такива неща. Друга важна част е храненето. При целодневната организация, която ние сме организирали, се налага по два пъти да ги храним при нас, и сутрин, и на обяд. Така че дофинансирано от бюджета на училището е и храненето на нашите ученици. Има много социално слаби, бедни деца, които се нуждаят при цял ден училище и от този вид подкрепа.

Водещ: Казахте, че Община Перник ви и е поръчала сувенири за гостите на Кукерския фестивал. Това е сериозна и отговорна поръчка, имайки предвид мащаба на този фестивал. Успявате ли да съвместявате интересите си с Община Перник?

Марин Никодимов: Успяваме. Нямаме нещо, което сме подели като инициатива, и то да бъде отказано от госпожа Церовска, от кметския екип. Така че всичките ни общи начинания са ползотворни и успешни и наистина това, което правим, прави значими и нашите ученици. Те много често са на етажа на кмета, където излагат своите неща. Правим базари. Специално последния фестивал изложихме нашите неща във фоайето на хотел „Струма“, там, където са настанени чуждите групи. Нещата ни се продават. Всъщност ние се самофинансираме. Общината също помага за закупуване на материали, така че не сме спирали да действаме с финансиране и без проекти, това, което работи, никога не сме спирали да го правим.

Водещ: Тоест освен финансовата подкрепа, това е и начин децата да се почувстват оценени и да бъдат социализирани, макар че училището е сегрегирано?

Марин Никодимов: Да, когато те видят, че са направили нещо повече от другите, когато наистина усетят, че са майстори в нещо, това действа на самочувствието им. Така че ние работим в тази посока. Спрели сме да участваме на олимпийския принцип – навсякъде, особено там, където може допълнително самочувствието им да бъде понижено, не участваме. Само там, където си струва, където сме добри, участваме само там.

Росица АНГЕЛОВА