Марияна Кръстева: Военноморските сили са един от стълбовете на държавността

За ролята и значимостта на Военноморските сили на Р. България във военната ни история Радио „Фокус” – Варна  разговаря с Марияна Кръстева, директор на Военноморски музей – Варна

Фокус:  Г-жо Кръстева, разкажете ни накратко историята на българските Военноморски сили?

Мариана Кръстева:  Историята на Военноморските сили започва сравнително скоро за България. В целия период до Освобождението, не можем да говорим за такава военна структура, която да наречем български Военноморски сили или поне не и в съвременния смисъл. Флотът се създава през 1879 година на р. Дунав. Тогава това е било политическото решение, с особено силната роля на Русия. Във Варна командването на флота идва в края на 19 век, когато през 1897-а година се прави преструктуриране. Първоначалното название на флота е „Българска флотилия и морска част”, т.е. дори и съвсем в началото, намеренията не са били да си остане на р. Дунав. Портовото капитанство, което се създава още тогава във Варна показва, че морето и бреговете са основната линия за отбрана, на която ще стъпи флота.

Фокус:  Каква е ролята на Военноморските сили в българската история?

Мариана Кръстева  Въпросът за ролята на българските Военноморски сили в историята може да бъде може да бъде разискван много дълго. Ако обаче трябва да кажа с две думи, Военноморските сили са един от стълбовете на държавността, доколкото осигуряването на отбраната на една държава е в основата на нейното създаване, проспериране и развитие. България, като морска държава е нормално и задължително да има Военноморски сили, чрез които да осигурява отбраната на своите брегове. Различна е и тежестта на Военноморските сили в годините, което зависи от това доколко държавната власт залага на отбраната на бреговете. Имам предвид от процента на хората ангажирани в този процес, а така също и от средствата, които са се отделяли за ВМС. Отделно може да говорим и за престижа. Мога да кажа, че в цялата история на Третата българска държава, от Освобождението досега, Военноморските сили имат своя престиж в обществото. Той разбира се зависи и от други фактори, а най-вече от погледа, който централната държавна власт има върху тяхната роля. Но каквито и задачи да са били възлагани на Военноморските сили можем да кажем, че те са били изпълнявани с чест и достойнство.

Фокус:   А кои са най-впечатляващите битки на Военноморските ни сили в годините?

Мариана Кръстева Във всеки един момент, в който българската държава е била поставена на изпитание във военен аспект, нейните Военноморски сили на р. Дунав или на Черно море са изиграли своята роля. Можем да започнем от Сръбско-българската война, когато и сухопътните ни сили, а така също и морските ни сили са осакатени от гледна точка на ръководство. И все пак, не много силната българска военна сила на р. Дунав оказва важно влияние в отбраната на Видинската крепост и в снабдяването с муниции, т.е. още тогава без никакъв опит, българските моряци се справят повече от добре. В Балканската война е известен случаят, който се открива пред българските моряци да покажат качествата си – това е сблъсъкът с турския крайцер „Хамидие”. Именно по време на този сблъсък се доказват способностите на нашите моряци на Черно море, като командирите на нашите кораби оставят имената си в историята. Тук можем да споменем мичман I ранг Георги Купов, командирът на отряда торпедоносци капитан I ранг Димитър Добрев и още много. Да не забравяме, че и през Първата световна война флотът се развива, като тогава се развива и подводното плаване в България, а освен това в него период имаме и водно-самолетна авиация. Тогава за първи път е извършен  десант, който е по време на войната с Румъния, на добруджанския бряг. В Първата световна война се извоюва и следващата голяма победа за българския флот, а именно моментът, в който руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”  се натъква на българско минно заграждение и се взирява. През Втората световна война задачите на флота са сравнително по-ограничени, но в този период флота изпълнява също всичко, което му е възложено – отбраната на бреговете с миниране и всички други задачи, както на р. Дунав, така и на Черно море. За съжаление тогава се дават жертви, особено при тази изключително опасна дейност, каквато е обезоръжаването  на мини, а дори и на поставянето им.

Фокус:   За финал, разкажете ни повече за създаването и дейността на Военноморския музей във Варна?

Мариана Кръстева Военноморския музей някак естествено следва  своето създаване спрямо историята на флота. Първите стъпки са направени през 1873-а година, като отново ще спомена град Русе, тъй като там е управлението на Дунавската флотилия. Офицерите, които служат в тази флотилия в началото са били предимно руснаци. Именно те подемат инициативата за такива институции, като музеи и библиотека, т.е. обществения живот и погледа към историята се зараждат именно тогава. Първата стъпка е докладът на командващия тогава Дунавската флотилия до военния министър с искане за разрешение да бъде създаден подобен музей. Така, че всичко тръгва от река Дунав, но в началото на 20 век се премества събраната сбирка във Варна, като има някои перипетии. Истинското начало, в смисъл че се придобива публичност е през 1920 година, когато музеят е открит със своя експозиция в помещение на тогавашната девическа гимназия. Музеят тогава се е наричал „Морски музей”, а инициатори и създатели са офицери членуващи в Българския народен морски сговор. Особено полезна е помощта, която оказва видния български археолог от чешки произход Карел Шкорпил. Така че Морския музей стъпва на добра основа с намерението да събира всички свидетелства за българската морска и военноморска история. Още в самото началото музеят предизвиква силен интерес, тогава се правят и интересни дарения от страна на царското семейство. В последствие музеят се развива и разширява, като през 1955 година той е настанен в днешната сграда и официално минава под ведомството на министерството на отбраната. Реално може да се каже, че това е началото му, като държавен музей. Интересна е историята му дотогава, защото неговата дейност е благодарение на обществената организация „Български народен морски сговор”, а така също на обществената подкрепа и на средствата, които идват от дарения. Музеят събира добра сбирка, която е в основата на най-добрите колекции днес. В колекцията има запазени униформи на офицери от първата половина на 20 век, има запазено въоръжение, лични вещи, които са още от периода на Дунавската флотилия. Имаме и доста добра колекция от отличия, с които са били награждавани българските офицери и моряци. Един от експонатите, с които се гордеем е кораб-музей „Дръзки”. Той пристига на територията на музея през 1957-а година, като неговото откриване става в присъствието на мичман I ранг Георги Купов, който успява да доживее този момент, да има такъв исторически паметник. В днешно време Военноморския музей продължава да събира свидетелства от военната история, от историята на Търговския флот и на корабостроенето. Мога да кажа, че всички възможни прояви на българина на море, могат да бъдат проследени в постоянната експозиция – в откритата и закритата. Така че с удоволствие и с гордост, но и с отговорност твърдя, че Военноморския музей продължава да бъде Морския музей на България.

Десислава ВАСИЛЕВА