Мариян Замфиров, Държавен архив-Монтана: Още в периода на Възраждането започва отбелязването на 24 май  в Северозападна България

Мариян Замфиров, специалист в Държавен архив- Монтана, в интервю за Радио „Фокус“ – Видин

Радио „Фокус“: Кога започва отбелязването на празника 24 май в Северозападна България?

Мариян Замфиров: Още в периода на Възраждането започва отбелязването на 24 май  като празник на буквите в Северозапада. В Държавен архив – Монтана е запазено едно много интересно писмо от периода на Възраждането от 1875 г. Писмото е на читалищния деец от Лом Илия Велков и е адресирано до видния български учен и етнограф Димитър Маринов. В писмото изрично се подчертава, че Велков  отговаря по-късно за да може да  извести Маринов как е протекло тържеството в Лом. Имало е литийно шествие до местното училище. След което, както се изразява Илия Велков, са опечени 3-4 агнета и с 2 гайди е протекло тържеството, като всички празнуващи са отишли и са посетили къщата на видния възрожденски деятел Кръстьо Пишурка в Лом. Именно там се образувало огромно хоро, където млади и стари играли докъм 18 часа вечерта. Това е най-старото известие за отбелязването на 24 май в област Монтана.

Радио „Фокус“: Как се отбелязва празникът след Освобождението на България?

Мариян Замфиров: След Освобождението на България на преден план излиза честването на 3 март, което е национален празник и 24 май по-скоро се чества като училищен празник. Отбелязва се с реч на главния учител и декламации на ученици. В някои книги на Ломското управление и на управлението на Фердинанд (сега – Монтана) са запазени сведения и заповеди на местните управи, с които се отпускат определени средства за подпомагане на местните училища за честване на празника. Във Фердинандското общинско управление има протокол от заседание на общинската управа, според който се възстановяват средствата, похарчени от учителите в местните училища за честване на празника. Има още един случай през 1920 година когато се отпускат отново средства. Тези средства не са големи – около 312 лв. за да се украсят училищата с венци и цветя. През 1885 година има 1000-годишен юбилей, посветен на светите братя Кирил и Методий, който се отбелязва през април във връзка със смъртта на св. Методий. В Лом над 90 граждани дават волни пожертвувания за отбелязването на този празник, а местната управа отпуска парични средства и командирова в София определени длъжностни лица, които да вземат участие в честванията. В Държавен архив – Монтана е запазена една много подробна програма за честването на 24 май. Тя е от 1935 година, в нея са изредени мероприятията по случай празника на двамата братя просветители.  Ето какво пише в нея: „Умоляват се шефовете на всички учреждения и чиновниците да посетят черковната служба , умоляват се господа директорите и главните учители службата да се посети поне от един клас ученици. Молебенът в Монтана се извършва в двора на училището „Свети свети Кирил и Методий“ , а службата е в църквата, която също носи името „Свети свети Кирил и Методий“. След молебена се извършва кратка програма с декламации от учениците, като околийският училищен инспектор произнася слово на тържеството и привечер тържеството се пренася на площада пред читалището. Тази заповед е подписана от енорийския свещеник, околийския управител, околийския училищен инспектор, председателите на училищните настоятелства, съдия – следовател, съдия – изпълнител, агентите на БНБ, директорите на гимназиите, главни учители, включително и от началника на ж.п.-гарата, началника на пощата, прокурор, държавен агроном, околийски инженер, околийския ветеринарен лекар, данъчен началник . Всички отговорни администратори и по-известни личности са се включвали в този празник.  Празникът придобива особено голямо значение след периода на Първата световна война, като след 1935 г. българското правителство взима решение за възстановяване на българското национално достойнство , при което започва масово да се чества 24 май, както и годишнини, свързани с бележите български герои. От същия период има запазена заповед в заповедната книга на Берковското общинско управление, която почти повтаря  тази от Монтана. Задължително трябва да присъстват главните учители , началникът на гарнизона с поверените му служители и учениците. През периода на 30-те години на миналия век честванията преминават по един и същ начин.

Радио „Фокус“: Има ли запазен снимков материал от честванията на 24 май в Монтана?

Мариян Замфиров: Точно за този период, за който говорим – нямаме. Най-старите фотографии, които притежаваме са от 24 май 1946 година и то във Враца. Доста мащабно честване, като то вече изглежда като по-късните манифестации, с участие на автомобили, с лозунги, плакати, както и с традиционните венци и цветя.  До 1930 година честването на 24 май  зависи от инициативата на местните власти и от финансовите средства на местните общини, които те биха могли да отделят за училищата. Слез 1935 година честванията се ръководят вече от правителствата, придобиват задължителен характер и стават много по-масови.

Анна ЛОЗАНОВА