Мария Великова: Нека на Гергьовден да се радваме на това, което ни е дала природата и традицията, защото то ни запазва като българи

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Мария Великова, секретар на НЧ „Добри Люцканов-1912“, село Васил Друмев, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-жо Великова каква е организацията тази година за традиционния гергьовденски празник „Заблеяло ми агънце“ в село Васил Друмев?

Мария Великова:Тази година посрещаме Гергьовден по-рано, защото посвещаваме тържествата на 192 години от опожаряването на селището. Още през месец април проведохме духовна среща с фолклорна група „Извор“ от село Илия Блъсков. Ние сме две села с една история. В рамките на духовната среща успяхме да научим малко повече за нашата история, защото гости ни бяха бивши кметове на Васил Друмев и Илия Блъсков. Празникът  „Заблеяло ми е агънце“ си е традиционен за Гергьовден в нашето село, но тази година ще представим възстановка, посветена на годишнината от опожаряването на село Иджик, както се е наричало селището в миналото. В концертната програма  ще се включат детски фолклорен ансамбъл „Веселяче“, ДГ „Братя Грим“, групата за изворен фолклор при нашето читалище „Иджишки напеви“, оркестър Шумен и народната певица Дарина Бошнакова. Празникът ще се проведе на 5 май от 10.30 часа пред читалището. Нека и шуменци да заповядат на този празник.

Фокус:Кои ще бъдат участници във възстановката?

Мария Великова: Ще се включат преди всичко Родолюбив комитет „Крум Страшний“ и наши самодейци. А що се отнася до историята на селото, то е възникнало преди повече от 500 години и едно от най- старите селища в общината. Старото име на село Васил Друмев е Иджик. То си носи името от многото чифлици, които са били собственост на много хора. Наричали ги иджии, т.е. лакоми хора. Това е едното, което откриваме като данни в книгите. Тези чифлици са били разположени в най- близките, най- богати местности. В документите, написани от Ради Златев, който е единственият краевед за селото е видно, че името се носи още от иджии- изедник, на друго място го срещаме като инджик-бисер, маргарит. Склонни сме да приемем, че името на селото идва от бисер, маргарит, тъй като почвата в землището  е много богата и плодородна. Около 1387-1388 година хората от селото посрещнали с бунтове турците, а след потушаване на бунта разярените турци запалват селището и го опожаряват в средната му част и когато град Шумен пада в ръцете на турците, голяма част от селището в този край била унищожена, а хората били безправна рая. Турците опожаряват селото и то се разделя на две села- Горен Иджик, днешното Васил Друмев и  Долен Иджик, днес Илия Блъсков. След пожара семействата, които са изгубили своите домове се изселват. Тръгват с генерал Дибич към Бесарабия, към други села. Няколко години по- късно 9 семейства се завръщат в родното село и започват да строят къщи. Тези жилища са наподобявали юрти, оттам и наименованието на местността  Юртлука, която е в селото. Чифлиците, които били обработвани от Меджид бей около 3 600 дка по- късно, след Освобождението били разпродадени и по- заможните българи са ги изкупили. Това съвсем накратко можем да разкажем за миналото на село Васил Друмев и момента на неговото опожаряване. През 1882 година е построено първото училище в селото, а през 1874 година е построена и църквата. Възстановката, която ще бъде представена се базира всъщност на тези исторически данни. Тя ще бъде в две действия- опожаряването на селото, оставането на по- възрастните хора, което не могат да тръгнат с по- младите и с генерал Дибич, а втората – завръщането на семействата в селото, посрещането им от местния свещеник, от тези, които са останали.

Фокус: Какво от Гергьовденската обредност пазят хората в село Васил Друмев?

Мария Великова: Почитта към Свети Георги, традицията на празника е запазена от местните хора. В района  е било развито скотовъдството, тук са се запазили тези стада. Всяко семейство пази този празник за своята къща, всеки коли курбан и се събира с домашните си. В очакване на празника, жените са подготвяли цялата къща, изпирали са, замазвали са, очаквали са го с радост, свързвали ли са го с надеждата за здраве, за берекет. На този ден на трапезата са слагали прясно сирене, прясно овче мляко, пресен чесън са слагали за първи път на трапезата. Искам да поздравя с празника Гергьовден всички. Да бъдем по- добри, да се събираме, да се радваме на това, което ни е дала природата, което ни е дала традицията, защото това ни запазва като българи, като християни. Честит празник на всички!

Ивелина ИВАНОВА