Мария Гайдева: Учениците са си едни и същи, липсата на дисциплина, както и контрол от страна на родители, учители и общественост доведе до девалвация в образованието

Мария Гайдева – учител пенсионер с 38 години трудов стаж като преподавател по Български език и литература в VІ Основно училище и Езиковата гимназия в Смолян, в интервю за Радио „Фокус” – Смолян.

„Фокус”: Госпожо Гайдева, колко години работихте като учител и в кои училища?

Мария Гайдева: Имам 38 години трудов стаж като учител, работила съм предимно в Езиковата гимназия и VІ Основно училище, по две-три години на различни места преди да отида в VІ Основно училище и Езиковата гимназия. Преподавател съм по български език и литература. Не съм работила друго, освен учител.

„Фокус”: Може ли да направите едно сравнение с времената, когато Вие сте била учител със сегашната обстановка в училищата. Ваши колеги, които сега обучават деца какво споделят и огромна ли е според Вас разликата, ако мога така да я нарека?

Мария Гайдева: Да, има разлика. Не е чак толкова огромна, но има и тя по-скоро започна отпреди 10-15 години. Дотогава училището имаше един облик, сега вече има съвсем друг облик, а причините са много и действителността е съвсем различна от времето, в което аз работих. Не става въпрос за програмите, просто времето е различно, хората се промениха и училището се промени. Цялата тази смяна на системата  в нашата страна се отрази и на училището, както и във всички останали сфери, разбира се.  Има много причини, за да бъде по-различно самото училище, учениците губят мотивацията си за обучение по различни причини и най-вече занижаване на критериите за проверка и оценка на знанията и за прием  в средните елитни училища и във висшите  училища като цяло.  Занижените  изисквания за приема доведе до девалвация  на оценката и до липсата на интерес у самите ученици да овладеят материала. Няма я тази конкуренция, която е имаше в миналото, няма е дисциплината в час. Техниката завладя учениците, тези джиесеми, таблети, лаптопи, които носят в училище. Има забрани разбира се, но никой не ги спазва. Липсата на дисциплина в училище доведе до това нещо, а учителят няма своите способи да въздейства върху ученика. Учителят е унизен, изплашен, страхува се за работната си заплата, за мястото си и неразбирането от страна на обществото, на ръководството, на родителите и това са някои от причините, за които говорим за девалвацията на оценката и за липсата на мотивация  у учениците.

„Фокус”:По време на Прехода ли се усети това най-силно?

Мария Гайдева: Да, но тук при нас в по-малкия град, като че ли дойде много по-късно това нещо. В някои училища се запази  по-дълго време тази атмосфера, която е била – и конкуренцията между учениците и тяхната устременост да овладеят някакви знания, но в последно време не е така. Пример ще ви дам с приема в елитните училища. Преди 15-ина години не можеше да бъде приет ученикът с оценка под 4.50. Дори и тази оценка беше проблемна. Сега вече със средна оценка – 3.00 влизат в елитни училища. Естествено тогава разбирате, че и изискванията на учителите спадат, защото няма такава конкуренция сред учениците и учениците нямат мотивация, за да учат. Те знаят, че така и така ще бъдат приети в елитни училища, което вече не ги прави елитни. Знаете, че в университетите пък почти няма никакъв прием. Аз разбирам, че това е направено от министерството вероятно с цел да се даде възможност на всеки ученик да учи, което не е лошо, но би трябвало след широкия вход изходът да бъде малко по-тесен. Т.е. вътре да има изисквания, които се поставят пред учениците, оценката да е такава, че да ги стимулира към знания и т.н, а не колкото са влезнали толкова и да излизат от училищата и от университетите. Иначе децата са си едни и същи, няма разлика в самите ученици, те си запазват детското и младежкото в себе си, но липсата на контрол от страна и на родители, и на обществеността, и на учители, изисквания от министерството доведе до девалвация в образованието.

„Фокус”: Това, което със съжаление трябва да отбележим е, че ставаме свидетели как млади хора, кандидатствайки за работа представят дипломи за висше образование, а автобиографията, мотивационното писмо са пълни с правописни грешки, казахте за занижените критерии, но не трябва да се примиряваме и с неграмотността, не е ли така?

Мария Гайдева: Да, но неграмотността идва точно от това, което ви казах, защото да вземем пак пример с приема в елитните училища. Тестът, който решават учениците се състои от 100 точки. Не може при 16 верни отговора ученикът да изкара тройка. Би трябвало поне 40% от самия тест да показва успеваемост, тройката не е успеваемост, те допускат груби правописни грешки и влизат в елитни училища, след това в университети. Аз над 20 години когато съм била в училище съм била в тази комисия за оценка и проверка на знанията. Последните години ние брояхме, ако ученикът очертае само „а” отговорите, значи той хваща тези 16 точки или само „б”, или „в”. Много са ниски критериите. Опитвала съм се да ги мотивирам да учат, а те са ми казвали „спокойно, госпожо, всички влизат и ние ще влезнем”. Липсата на конкуренция доведе именно до липсата на интереси.

„Фокус”:Как ще коментирате смяната на едни произведения с други в учебниците по литература например?

Мария Гайдева: Не съм изцяло запозната с новото учебно съдържание, но по принцип съм против това да отпадат български класици и да влиза в учебното съдържание чужда литература за сметка на българската класическа литература. Не е вярно това, че произведенията са трудни за възприемане на българските класици от децата, зависи как ще бъдат поднесени тези произведения, това е вече работа на учителя да разясни самото произведение пред децата, за да бъде прието така, както трябва. Вярно има басни, които бяха в пети клас и бяха трудни за децата и би трябвало да се изтеглят да се учат в по-голяма възрастова група, но да се изключват български автори за сметка на западноевропейски е кощунство спрямо българската класика и не бива да се случва такова нещо. Сега забелязвам и друго. Започва да се изхвърля терминология, която затрудняваше изключително много децата, наблюдавам нови учебници, които са създадени в момента от действащи учители и те са много по-добри.  Трябва да се разбере това, че учебникът трябва да бъде създаден от учители.

„Фокус”:Защо млади хора не проявяват интерес към учителската професия, на какво според Вас се дължи това и само заради заплащането ли е?

Мария Гайдева: Не. Не е само заради заплащането, защото заплащането е сравнително добро в момента и се подобрява непрекъснато. Едва ли заплатата би накарала един млад човек да постъпи в училище и аз пак ще кажа, че причината е най-вече отношението на цялата общественост към този труд, както и отношението на ръководството на самото училище, които не съумяват да посрещнат младите учители както трябва – да ги предразположат и да ги въведат в учителската професия. Пада авторитетът на самия учител, подтиснат е, а родителите държат сметка на учителя за всяко едно нещо. Учителят е унизен, стъпкан, смазан, без самочувствие и настроение и без мотивация за работа.

„Фокус”:Г-жо Гайдева, ако сега можехте да избирате отново професия, бихте ли избрала отново да бъдете учител?

Мария Гайдева: Малко ми е трудно да преценя, но може би пак бих избрала да съм учител, защото винаги съм обичала учителската професия и винаги съм работила с желание и колкото и тривиално да звучи, за да не се откажа толкова години, за мен учителската професия си ми беше призвание и може би пак ще я избера, но ако все пак настане някаква промяна, иначе едва ли  бих  се върнала в училище. И сега получавам покана да замествам някои учители, но не желая да стъпя в училище именно поради тази причина.

Даниела БОЙКОВА