Мария Деанова, Общински исторически музей-Карлово“: Христо Ботев, Васил Левски и останалите възрожденски революционери и личности са в основата на нашата национална идентичност

Снимка: Национален музей "Христо Ботев" гр. Калофер

Интервю на Мария Деанова, директор на Общинския исторически музей в Карлово, за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: В Карлово гостуваме на Мария Деанова, директор на Общинския исторически музей в града, към който принадлежи и Къщата-музей „Даскал Ботьо“. Госпожо Деанова, с всички започвам разговора с този въпрос – Защо е важно да говорим за Ботев през цялата година, а не само в дните на тържествата за неговото рождение и неговата гибел?

Мария Деанова: Важно е да се говори за Ботев, за неговия живот, за делото му, това което той направи за България. Защото той заедно с Апостола на българската свобода, заедно с останалите наши възрожденски революционери и личности, са в основата на нашата национална идентичност. Те са тези постоянни фокуси и величини в народното съзнание. Винаги е било, днес е и за в бъдеще това трябва да остане така. Едни от тези необходими жалони, от които всеки един от нас, и особено тези, които идват след нас, имат нужда да се опрат в своето израстване като личности, като хора и като българи. Затова е важно да говорим за тези хора, да знаем за тях, да познаваме техния живот и това, което те направиха за България и за българите.

Водещ: Вие сте директор на Общинския исторически музей в Карлово, към който принадлежи и Къщата-музей „Даскал Ботьо“. Бихте ли ни я представили, да ни разкажете повече за нея?

Мария Деанова: „Къщата на Даскал Ботьо“ е експозиция към Историческия музей гр. Карлово. Тя е родната къща на великия български просветител, бащата на Христо Ботев, даскал Ботьо Петков и е построена от дядото на революционера, дядо Петко, бащата на Ботьо Петков. Къщата тогава е била в един от българските квартали на града в Табаската махала, близо до реката. Намира се до днешния площад „В. Левски“, там където е паметникът на Васил Левски, в близост до музея, където пък е било старото училище, в което е преподавал Ботьо Петков и в което до 10-та си година е учил самият Христо Ботев. Тази къща е малка, едноетажна. Част от нея в момента е битова възстановка. Тя е възстановена там, където е била кръчмата. Освен с гайтани, той е имал и малка кръчма откъм улицата и хората, които са влизали, са сядали под големия кестен до чешмата, по спомени на съвременници. Днес още има такъв голям, хубав кестен, който е запазен. Чешмата липсва, но тя може да бъде възстановена. А останалата част от другите две помещения представят малка фотодокументална експозиция за живота и делото на даскал Ботьо Петков. Къщата е паметник на културата от местно значение. Построена е около началото на 19 век, около 1800 година. Била е много по-голяма, имала е още няколко дяла. В момента се състои от 3 помещения. Но дворът е хубав, приятен. Типична малка къща от началото на века, от началото на Възрожденската епоха, типична карловска къща на занаятчия.

Водещ: Бихте ли разказали малко повече за даскал Ботьо, за неговия род? Можем да кажем, че майка му е от известния род Нектариеви, от които Мария Нектариева, баба на Христо и Евлоги Георгиеви. Една любопитна подробност. Буден, възрожденски род. Това искам да ви помоля, да разкажете повече за тях.

Мария Деанова: Бащата на Христо Ботев е карловец. Неговият род е стар карловски род, в който има много забележителен свещеник. Освен това по бащина линия той е в роднински отношения с една голяма част от известните родове, известните фамилии в Карлово. Те се родеят и с рода на Васил Левски, с този на Иван Вазов, Найден Геров, със Стоян Заимов, с Иван Богоров, с Евлоги и Христо Георгиеви. С двамата най-известни дарители – Христо и Евлоги Георгиеви, всъщност родовата връзка е Мария Полиева, която е лелята на Ботьо Петков, всъщност е баба на известните дарители на Евлоги и Христо Георгиеви. Тя е майка на майка им, на Евдокия. И всъщност те се явяват втори братовчеди на Христо Ботев. Тези роднински отношения са известни, колкото и доста обтегнати да са били с Христо Ботев, но затова пък Евлоги приема майката на Христо Ботев в своя дом. Там живее Стефан, живее и Кирил след смъртта на Ботьо Петков, тогава когато те търсят закрилата на своя по-голям брат Христо Ботев в Букурещ. По бащина линия той се родее, вече споменах и с рода на Иван Вазов, а връзката с рода на Васил Левски се осъществява от една правнучка. Всъщност се явява тя на Дода Никова, която, майката на Коста, който се женил за нея, майката е Ана,  е първа братовчедка на Васил Левски.

Водещ: Възрожденските родове очевидно имат своето преплитане в България. На какво се дължи просветеността на този регион, Подбалкана и специално на Карловския район? Това е Карлово, Калофер, Сопот. Изключително просветени селища за времето си, рязко се открояват от останалите в страната.

Мария Деанова: Огнища на просвета, на култура, на пробуда. Едни от най-ранните възрожденски и културни просветни центрове, които се оформят в българските земи тогава, точно тези градчета в южните склонове на Балкана, в южните котловини, както и от другата страна на него в северните склонове. Това са български градове, предимно с преобладаващ етнически елемент българско население, което е производителното население в Османската империя. И цялата тази инициатива, тази предприемчивост, с която се характеризират българите, довежда до този небивал икономически разцвет, който предизвиква тази жажда, нужда, необходимост от просвета, от познание, от култура, за да бъдат всички тези последователи и приемници на занаятите и на търговията, на ниво на своите европейски партньори. Всичко това предизвиква един небивал разцвет на просветата и нуждата от светско образование, от светски училища, от модерни учители, които да създадат всъщност тези училища. И това е да дадат нужното образование, необходимо на тогавашния етап на развитие на всички тези отношения. Неслучайно наистина Карлово е един от тези центрове, както вие сама отбелязахте, който ярко се откроява в развитието на целия просветен подем, цялото просветно развитие на българите, на българското общество тогава през периода на Възраждането – както Сопот, разбира се, както Карлово – тези малки, златни български градчета, които допринесоха толкова много, дадоха толкова много на България и на нашия народ.

Водещ: За пробуждането и за Възраждането,  на практика са огнищата на Възраждането.

Мария Деанова: Да, на практика те са тези, които поставиха началото и на създаването на българското училище, защитата, утвърждаването на българския език. Те поведоха, въстанаха, едни от тези градчета и техните първенци, техните обществени личности са тези, които застанаха начело на борбата за независима българска църква, което е било изключително важно и необходимо в този момент. И всъщност, която отдели българите от другите народности в империята и им показа, че това е пътят за тяхната следваща стъпка за политическото освобождение на нашия народ.

Водещ: Да, църковният въпрос е въпрос политически и той не бива да се пренебрегва, но да ни кажете нещо повече за делото на даскал Ботьо? Той е бил преводач и писател. Малко е известно, остава в сянката на своя именит син.

Мария Деанова: Даскал Ботьо е известен като един от най-заслужилите възрожденски учители. И много от нашите посетители го свързват предимно с Калофер, защото той живее там 25 г., там създава светското класно елитно училище, там се ражда неговият син Христо Ботев. Но всъщност по-малко се знае, в сянка остава цялата му тази книжовна и преводаческа дейност, която през целия му живот е много съзнателна, целенасочена дейност за утвърждаването на българския език, за утвърждаването на българската история. Той много последователно следва целия този път на своето развитие. Освен това има и много интересни речи, посветени на единната българска реч, които са филологически статии в тогавашните възрожденски вестници. И е известен със своите слова, речи, със своята остра, полемична публицистика, с която застава начело против всички тези чуждестранни пропаганди, които се водят тогава сред българския народ. От една страна, тези които са привърженици на гръцката патриаршия или така наречените фанариоти. И от друга страна, от домогванията на католическата пропаганда да спечели една част от българите и те завинаги да загубят своята българска национална идентичност, сменяйки всъщност своята вяра. Той е един от тези, които много твърдо, остро, критично отстоява българските позиции и допринася всъщност българщината или този български дух да не бъде загубен. И много от изследователите, всъщност на живота, на делото, на писменото слово на Христо Ботев, са категорични, че голяма част от своя сатиричен, полемичен, ораторски талант, Ботев всъщност наследява от своя баща. Това, което той възпитава и дава на своя син, самият Христо Ботев пише за него, има едно известно писмо, което той пише до Христо Георгиев, мисля че беше 1868 г., колко много е задължен той на своите родители, особено на своя баща – „на баща ми, който за мен е по-горен от баща, тъй като ми е дал първоначалното образование“. Точно в тези ранни години, когато се формира и младият Ботев, когато се насочва неговият остър, наблюдателен и чувствителен ум, към всичко това, което го заобикаля, Ботьо Петков е първият човек, който дава примерът на своя син. Неговият живот, дело, неговата книжовна, просветителска, преводаческа дейност, книгите, които той превежда, са първите книги, от които Ботев учи българска история, от които той учи българската реч, от които той учи историята на българския език – това, което Ботьо Петков като един блестящ филолог много добре е знаел. И това са нещата, които всъщност Ботев наследява – и живият пример, и тази висока образованост, честност, почтеност и непримиримост към враговете на народа, които той наследява от своя баща.

Цоня СЪБЧЕВА