Мария Деянова: На 8-и януари 1878 г. руските войски и българските опълченци влизат в едно изтерзано, ограбено, но иначе ликуващо Карлово

Снимка: Община Карлово

Мария Деянова, директор на Историческия музей в Карлово, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Аз, Васил Лъвский в Карлово роден“

Водещ: На 8-и януари акцент на предаването е 140-годишнината от Освобождението на Карлово. На 19-ти, стар стил, или 31-ви декември нов, през 1877 г. Троянският отряд с командир генерал лейтенант Павел Карцов получава заповед да премине Стара планина през Троянския проход. В състава му са включени и български доброволчески чети с над 1000 опълченци. Преминаването на Троянския проход привлича вниманието на турското командване от направлението всъщност на главния удар. Тогава, това е на 28-и декември стар или на 9-ти януари нов стил Южният отряд в Шейновската битка обкръжава и пленява централната турска армия с командир Вейсел паша. На турските въоръжени сили са нанесени непоправими загуби, но генерал Карцов продължава своя ход и започва да освобождава градовете, населените места в Подбалканската долина. Какви са действията на руските войски и на българските  опълченци през 1878-а година при Освобождението на Карлово? Казвам добър ден и честит празник на директора на Историческия музей Мария Деянова. Добър ден, госпожо Деянова.

Мария Деянова:  Добър ден, добър ден и на вашите радиослушатели. Вие много добре разказахте общата картина на бойните военни действия в прегледа, който предложихте на вашите слушатели. Наистина освобождението на Карлово и на Стремската долина е част от тези забележителни победни боеве на руската армия, които започват още от декември 1877 г. с Плевенската епопея и завършват своето окончателно увенчаване на 3-ти март 1878 г., когато е освободена България. Паметните битки, които води, и победите на руското оръжие, този героичен подвиг, който извършва Ловченско-севлиевския отряд, става благодарение на това решение на главното командване, което вие споменахте, по предложението на военния пълководец и стратег генерал Гурко за решително настъпление към Одрин и Цариград, въпреки тежката зима. Което всъщност дава възможност на Ловченско-севлиевския отряд, командван от генерал Павел Петрович Карцов, да освободи изтерзаната от грабежи, от пожари и издевателства Стремска долина и по този начин да ускори победния край на Освободителната война. Наистина едни паметни и величави събития, един героичен подвиг, който е извършен при щурмуването на страховития зимен Троянски проход от руските войници и подпомогнати от българските доброволци – от четата на Цеко Петков, лично от игумена на Троянския манастир Макарий, който преди това пък е член на революционния комитет, основан от Васил Левски в Троянския манастир. Едни паметни боеве, които се водят, които завинаги ще останат в аналите на военната история, но които за историята на нашия град и на нашия регион са много важни, защото в резултат на победата на това оръжие и на българите участвали, подпомагайки руската армия, се полагат основите на новия, свободен и обновен живот в освободената част на Подбалкана.

Водещ: Какви факти, какви документи, какви свидетелства от онези месеци пази вашият музей?

Мария Деянова: В нашия музей за нас е радост, че една голяма част от тях са в експозицията, в музейната експозиция на музея. Съхраняваме оригинални оръжия от времето на Руско-турската освободителна война, такива, които са принадлежали на опълченци от град Карлово. В редовете на Българското опълчение се записват над 100 карловци, които взимат участие в боевете при Нова Загора и при Шипка, въобще до края на съществуването на Българското опълчение.  Съхраняваме и част от документите, които са принадлежали на тези опълченци, те са униформи, не са много нещата всъщност, които имаме, но тези, които имаме, са оригинални и една голяма част са изложени в експозицията на музея. Имаме и фотоси на участниците в опълчението – Поборническото опълченско дружество, оригинална снимка, по-голям формат от нея е изложена в експозицията. Дружеството е основано към Освобождението на България и продължава своето съществуване до 20-те години на миналия век. Това са оригиналните предмети и документи, с които разполага музеят, които могат да бъдат видени от всички гости на града и от гражданите на град Карлово.

Водещ:  А как населението в Стремската долина участва в своето освобождение?

Мария Деянова:  Населението на Стремската долина участва с голяма радост и с голяма надежда навлизането на руските войски. Защото в навечерието на Руско-турската освободителна война се разиграват много драматични, много кървави и трагични събития за нашия град и за целия регион. Това е т.нар. период „Страшното“, в който голяма част от жителите на Стремската долина и на града намират своята смърт. И изтерзани останалите живи в този разграбен град наистина очакват своите избавители – руските войски. И това, което те организират като посрещане, още с превземането на Троянския проход, което по стар стил всъщност е станало на 27-и декември и тогава всъщност е освободен градът, но по нов стил ние го честваме днес, на 8-и януари, така е честването още от началото на миналия век. С влизането на основните руски части те са тържествено посрещнати още на западния вход на града, при Сопотската порта тържествен молебен извършват свещениците в църквата „Св. Николай“ и войниците, офицерите от този Ловчанско-севлиевски отряд, който не случайно после е наречен Троянски, са разквартирувани в знакови къщи в Карлово, като една от тях е Пулевата къща, пред която ние всяка година признателните карловци полагаме цветя в знак на почит и признателност пред подвига на нашите освободители.

Водещ:  Госпожо Деянова, споменахте за зловещите събития, известни в историята на Карлово като „Страшното“. Бихте ли ни разказали за тях?

Мария Деянова: Тези кървави събития се разиграват в навечерието на Руско-турската освободителна война. Те продължават около 6 месеца. Тогава, когато предният отряд на генерал Гурко се оттегля от освободената преди това територия. Това е първото преминаване на Балкана, но не може да се осъществи по-нататъшният поход на руската армия и те трябва да се оттеглят, за да бранят проходите на Стара планина. И тогава в града и в Стремската долина са прехвърлени войските на Сюлейман паша, които идват от Албания, през Беломорието са прехвърлени, за да помогнат, за да преминат, той е избрал всъщност прохода Шипка, за да помогнат на сваления Осман паша при Плевен. И знаете какви кървави боеве започват да се водят при Нова Загора. Тогава е първият сблъсък на българските опълченци с войските на Сюлейман паша и след това на Шипченския проход. Но точно част от тази войска, 10-хилядна редовна турска армия, предвождана от Кемил паша от Пловдив, придружена с около 2 хиляди черкези и башибузуци от родопските села, от Пазарджишко нахлуват в Карлово и започват издевателства над мирното население. Като преди това оръжието, което е било у българите в Сопот, в Калофер, в Карлово и други селища е било иззето, за да се предотврати евентуална отбрана на населението или някакво въстание, което да защити мирното население. Карловци не са имали възможност да се оттеглят, да правят опити да се спасяват. Те са подложени на такива издевателства, на погроми, на грабеж. Единственото, което спасява града от пожар, е това, че тук по тези красиви възрожденски къщи, в някои от тях са резидирали европейски консули и само това е спасило града от жестоко опожаряване. Но както пишат съвременници на епохата, посетили града малко след извършването на този кървав погром, градът е бил разграбен до шушка, осквернени са зданията на Карловската гимназия, на двете църкви. Всичкото злато, сребро, всичката църковна утвар са били разграбени и отнесени от башибозука. Над 800 карловски мъже намират своята смърт, карловските мъченици. Една част от тях са откарани в Пловдив, там са хвърлени в затвора, една част от тях са избесени на Пловдивската чаршия, други са обесени в Карлово пред конака до местната Куршум джамия. Този много трагичен удар унищожава елита на града, неговите първенци, свещениците, учителите, първите хора, просветените хора, водачите на обществеността, на общността. Едно наистина кърваво поражение, от което градът десетилетия след това трудно се съвзема.

Водещ: За това какви факти се пазят във вашия музей?

Мария Деянова: За периода на „Страшното“ ли? За периода на „Страшното“ са писали руските кореспонденти, които са придружавали руската войска. Знаете, че тази война е много подробно отразена в руските архиви. Не случайно към тях са пътували кореспонденти, които са описвали всяко военно действие, което се е извършвало, както и много художници, които са отразили бойните действия, влизането в много от тези селища. Имаме и спомени на свидетели, запазени спомени на свидетели. Това, което са предали всъщност техните потомци, това, което те са чули от разкази на своите предци, на своите баби, на своите дядовци. За това свидетелстват и чуждестранните кореспонденти в пресата тогава, които също са посетили Карлово и Стремската долина и след потушаването на Априлското въстание, и тези, които са отразявали събитията от Руско-турската освободителна война.

Цоня Събчева