Мария Иванова: Хубаво е да уважим хората, които сеят лозя и правят домашно вино

Мария Иванова, почетен председател на клуб «Преславер» във Велики Преслав, дългогодишен читалищен секретар, пред Радио «Фокус»- Шумен

Фокус: Г-жо Иванова, като читалищен секретар сте в основата на общоградското честване на Трифон Зарезан във Велики Преслав. Как се роди идеята и какви бяха първите години на този празник?

Мария Иванова:  Като читалищен секретар постъпих през месец юни 1994 година и на следващата година поставихме началото на честването на Трифон Зарезан – първият конкурс за домашни вина «Баш винар», за червено и бяло вино. Преслав е лозарски край, основен поминък е лозарството и винарството, тук се намира и винзавод и беше удачно да организираме общоградско тържество. И по-рано имаше празник, идваха партийни и държавни величия, но смятам, че най- хубаво е когато самите ние си организираме празника, сами си уважим хората, които сеят тези лозя, даващи хубаво грозде и правят още по- хубавите домашни вина. Обсъдихме идеята с читалищното настоятелство, с хора, които се занимават с винопроизводство, особено много ни помогна и тогавашният директор на Винпром- много известен лозар, той създаде и «Музей на лозата» в Преслав. Свекър и свекърва ми също бяха много известни лозари и производители на грозде, пипиниери хора, които отглеждаха пръчки, облагородяваха ги за нови лозови насаждения и така се роди идеята на 14 февруари 1995 година да обявим по местния вестник, по местното радио, че ще празнуваме такъв празник и да поканим жителите на града да донесат от домашните си бели и червени вина. В първия конкурс участваха 50 проби, спомням си и сега. Председател на оценителната комисия беше Христо Гочев, член беше Начо Вичев, дългогодишен технолог във Винпром- Преслав и председателят на читалището Калчо Вълев. Тази комисия оцени и награди вината, които бяха най- добри. Така беше поставено началото. Ръководителят на театралния ни колектив Румен Райков подстави кратка постановка, разказ препратка към времето, когато хан Крум издава закон за изсичане на лозята. Тогава една майка в мазето си отгледала димятова пръчка и хранила своя син Димятчо с попара от вино и станал той голям, пораснал.  Театралните самодейци пресъздадоха тази сцена. Бяха много хубави емоции, след това отидохме на лозовия масив да зарежем лозята и всичко това стана традиция в града. През 2011 година се пенсионирах, но ето традицията продължава и днес. Читалището за това е народно, да поддържа традициите, обичаите, да поддържа контактите с хората, с жителите на града.

Фокус: Какво още си спомняте за празника през годините?

Мария Иванова:  Основното е дегустацията на домашните вина, в последствие започнаха да се включват активно и винзавода, и общината, с осигуряване на грамоти, на награди. В първите годините връчвахме по една лента «Баш винар» на отличените на първо място бяло и червено вино. С годините и програмата на общоградското тържество се обогати с изпълнения на гостуващи ансамбли, с изпълнители на народна музика, оркестри.

Фокус: Кои са задължителните елементи на празника Трифон Зарезан?

Мария Иванова:  Ако говорим за поддържане на традицията това е конкурсът за домашно бяло  и червено вино. Цялото гражданство трябва да излезе на площада, да се обявят наградите, оттам организирано да се отиде на лозето да се зареже, да се полеят лозовите насаждения за берекет, да има благословията на свещениците. Винпромът изнася бъчва с вино да почерпи и след това народното веселие продължава. Това е празникът, който е съхранен от отколешно време. И то не само в райони, които се славят с винопроизводство, а дори и в двора на една къща, където има лоза хората  си правят празник. Въпросът е, там където е имало традиция, тя да се запази, да се предаде и за следващите поколения.

Фокус: Споменахте «Музей на лозата».

Мария Иванова:  Да. Имаше засяти насаждения с няколко сорта лозя в района, но минаха много години и може би специалисти агрономи трябва да кажат дали това се поддържа. Години наред ние ходихме и зарязвахме лозя на Свети Трифон на терена на Музея на лозата, в местността «Камбурка». Става дума за местни сортове, които да се запазят като насаждения.

Фокус: Какво още като наследство от работата ви като читалищен секретар оставихте на преславяни?

Мария Иванова:  Това е спазването на всички традиции от празничната обредност в народния календар. От Бабинден до Коледа ние пресъздавахме всички празници. Местният фолклорист Богомил Момов описа и издаде в четиритомен сборник, всички обичаи, които се пазят и пресъздават при нас.

Ивелина ИВАНОВА