Мария Николаева, археолог: Поставяме обещаващо начало на тазгодишното арехологическо лято на ранносредновековното селище в местността „Петрова нива“ в „Сборяново“

 Мария Николаева, археолог, заместник- директор на Исторически музей- Исперих, съръководител на разкопките на обект в местността „Петрова нива“, в резервата „Сборяново“, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Г- жо Николаева, вече няколко дни сте на терен. Какво да очакваме тази година от археологическия сезон на вашия обект?

Мария Николаева: Продължават редовните археологически проучвания на ранносредновековното селище, което се намира в местността „Петрова нива“ в археологически резерват „Сборяново“ край Исперих. Традиционно учебната си практика при нас реализират студентите специалност „археология“ от СУ „Св. Кл. Охридски“. Ръководител на проучванията е ст.н.с. Елена Пенчева от СУ, а част от екипа са археолозите от Исторически музей- Исперих Мария Николаева, Теодора Василева, консерватор- реставратор Юлияна Събева. Неговото начало е през 2005 година с редовни проучвания. В последните години разкопките са съсредоточени в проучването на домакинство, оградено пространство с не много високи каменни стени, във вътрешността на което се проучват землянки, полуземлянки, наземни съоръжения, стопански съоръжения. Тази година целта на екипа е допроучването на частично изследвани жилища, тип землянки- №8 и №9, както и допроучването на няколко ями, които са в други жилища- №4 и №5. Смятаме да влезем и в дълбочина в някои от квадратите, които сме проучили частично и се намират в западната част на това затворено дворно пространство. Предвиждаме и  палеоботанично изследване на структури от жилища. Имам предвид ями, запълнители на жилища, от античното жилище, което сме проучили и е от 4 век също имаме няколко ями, за да научим малко повече за бита на населението, което е живяло на това място. По-малко от седмица сме на терен, но имаме вече няколко находки- две монетки. Едната от античното жилище, а втората е в пласт, в квадрат, който проучваме в момента. Имаме костено шило, малка халкичка, предполагам бронзова, която е част от обица, но за съжаление висулката я няма. Мисля, че поставяме обещаващо начало на тазгодишното арехологическо лято.

Фокус:Кажете за откритите монети

Мария Николаева: Това са монети от 4 век, много често се намират при нас в пластовете. Те са преизползвани, а тъй като имаме и пластове от античността, съвсем нормално е да ги намираме и в средновековните структури. Античният пласт ние от 4 век, след това лежат тези землянки и полуземлянки и по- късни структури, които са от 9 и 10 век, Първо българско царство.

Фокус:Какво точно представлява палеоботаничното изследване, за което споменахте?

Мария Николаева: Ще бъдат взети почвени проби от ями и запълнителите на землянките и полуземлянките. Този почвен материал ще бъде обработен и изследван. За първи път прилагаме такъв тип изследване в нашите поучвания и очакваме да научим повече за живота и за това в какво се състоят запълнителите и ямите, дали са от типа зърнохранилища или, може би в тях са съхранявани кореноплодни или някакви други неща.

Фокус:Колко време ще продължат разкопките?

Мария Николаева: Предвидено е археологическите проучвания да продължат да края на яли, след това пристиги екипът, който проучва Тракийския укрепен център „Хелис“ в резервата „Сборяново“, с ръководител проф. Тотко Стоянов.

Фокус: Да припомним миналата година какви бяха резултатите от проучванията на вашия обект

Мария Николаева:На този етап на проучвания в средновековната археология има малко такъв тип селища и затова нашият обект е изключително интересен. Имаме прекрасни столици и големи градове- укрепени и крепости, но това са обикновените селища, с по- бедно население и те са интересни от гледна точка на това как обикновеният средновековен човек създава и организира своят живот, ежедневие, стопанство, земеделие и т.н. Ние се съсредоточихме само в един от дворовете. Влизайки в дълбочина установихме, че има жилища, които са от един първи строителен период, върху някои от тях частично са застъпени жилища, които са изградени малко по- късно. Не можем да кажем точно каква е разликата между тях, но вероятно старите жилища са се виждали на повърхността, защото те много грижливо са били засипани, подравнени, почистени и след това е изградено второто жилище, което частично застъпва първото. Опитваме се да хванем и други такива строителни периоди, да открием, разбира се и тези антични пластове, за да видим какви са били жилищата от античността. Доколко тези средновековни струпвания, ями и жилища, наземни структури всъщност са попадали и са разрушавали тези антични помещения, сгради или жилища и стопански помещения, и всичко, което имаме. Обектът е многослоен и ние бавно и постепенно се опитваме да хванем тези граници на застрояване, на развитие и на изграждане. Обикновено знаем, че тези оградни стени са именно последният етап от създаване на поселението. Те са най- късните, с едно жилище, което сме номерирали с 1, и което лежи точно в центъра. Една наземна сграда, която също е ориентирана така по оградните стени, разкрихме и плочник, но това са най- късните всъщност етапи на застрояване на това място, което в момента приключваме.

Ивелина ИВАНОВА