Мария Николаева, ИМ- Исперих: Изключително важни са стратиграфските ни проучвания на терена на ранно средновековното селище в местността „Петрова нива“

Радио "Фокус" - Варна, археологически находки по ул. "Цар Симеон "

Мария Николаева, заместник- директор на ИМ- Исперих, съръководител на разкопките на ранно средновековното селище в местността „Петрова нива“ в резервата „Сборяново“, пред Радио „Фокус“- Шумен

 Фокус: Г-жо Николаева, завършихте работа на терен. Какви са резултатите от тазгодишното проучване на ранно средновековното селище в местността „Петрова нива“?

Мария Николаева: Проучванията преминаха изключително спокойно, с добри резултати. Бяхме заложили приключването на няколко жилища, частично разкрити в предходните сезони. Вече имаме проучено жилище №9, жилище №4, №5, както и късно антично жилище, от 4 век, заедно с прилежащите ями зърнохранилища, които всъщност са нарушени от по- късните средновековни обитания. В югозападна посока, част от квадратите, които бяха проучвани на нивото на наземните съоръжения там, са разкрити петна, негативни форми, за които може да се предполага, че или са отново средновековни жилища- землянки и полуземлянки, или може би иде реч за различни вкопавания. Интересни бяха и резултатите, свързани с пещта за керамика, която разкрихме през сезон 2018 година. На този етап ние сме сигурни, че иде реч за еднокамерна пещ, с диаметър около 1,20 м., без скара. Вече сме сигурни, че тя предхожда жилище №9, което е успяло да пререже част от предпещната конструкция на пещта. Имахме проучване, което трябваше да довършим на яма, разположена зад Гинина могила. С геофизика бяха засечени многобройни негативни структури. Предположенията ни бяха, че ямата, която проучваме е тип зърнохранилище и е от античния период, заради материала, който откривахме в нея- макар и малко на брой фрагменти керамика и част от амфора, която можем да датираме точно в късната античност, около 4 век- края на 4 век. Изчерпвайки и документирайки тази яма, установихме, че  тя е прерязана от друго такова вкопано съроъжение- подобно траншея, което дори слиза на около 3 метра в дълбочина от нивото на орницата. Но, понеже това е само периферия, на този етап материалите, които излизат са по скоро от античния период отново и не сме сигурни за какво иде реч- дали друга такава голяма яма, тип зърнохранилище.

Фокус:На какво попаднахте като движими находки?

Мария Николаева: Традиционно находките ни са свързани с бита на обитателите, и тази година беше така. Открихме шила, прешлени за вретено, ножчета. За първи път намираме железен инструмент, предназначен за украса на керамика. В мократа глина гърнетата са били украсявани с вълнообразна врязана линия. Имаме инструменти с различни други приложения, пирони от дървените конструкции, ашик с дупчица за нанизване, желязна хлопка. Намерили сме 9 късноантични монети, като те са от 4 до началото на 5 век. Някои от тях са силно изтрити. Предстои проучването и изследването им. Монети излизат винаги при нас. При разкопките на селището достигаме до пластове, които са наситени с материал, и както вече споменах имаме късноантично жилище до този момент. От 2018 година нашите монети са 57 на брой, като прибавим и тези 9 виждаме, че имаме добра бройка на намерения монетен материал. Предстои представяне на този косвен материал, който е от запълнителите, за да научим повече за хранителните навици на обитателите. С нетърпение очакваме резултатите от палеоботаниката. Проби бяха взети от огнищата на всички разкрити досега жилища, а те са 8- 9 на брой, от запълнителите на самите жилища, от част от наземните ни структури, от дупките, които са за подпорните дървени колове, от ямите зърнохранилища, Имаме добър материал, и се надяваме до края на годината да получим интересни резултати, за да научим малко повече за дърветата,  които са използвани за облицовка, за подпорни греди, какво са изпичали в пещта, следи от какъв вид зърно има и т.н. Самото обитаване на обекта е от 100 – 100 и няколко години, тъй като материалите на този етап, поне от мястото, което проучваме е от средата на 9 век,  просъществувало е до 70-те годии на 10 век. Виждаме, че е доста плътно застроено. Стратиграфските ни проучвания са изключително важни, наред с подемния материал, керамика и други датиращи находки, които намираме. Виждаме жилища, които се застъпват, които са преустройвани във времето. Както вече споменах, сме сигурни, че пещта за керамика е предхождала вкопаното жилище, което ние намираме,  в същото време тя е предхождала и съответно тези късни структури, които намираме на терен. Интересни са ни резултатите и в стратиграфско отношение, защото ние важно да разплетем цялата плетеница от вкопавания в пространството, което проучваме в момента.

Фокус: Има ли още непроучени структури на терена, на който работите?

Мария Николаева: Да, продължаваме в посока запад. Там само сме констатирали наличието на негативни структури, но още не сме започнали да ги проучваме в дълбочина, така че бъдещите ни проучвания ще бъдат в тази западна и югозападна посока с демонтиране на част от тези високи структури на наземните сгради. Те са фотографирани, технически документирани  и проучвани, след което ще демонтираме и ще влезем в дълбочини.

Фокус: Организацията на стопанството продължава да провокира интереса към обекта

Мария Николаева: На този етап, понеже нямаме достатъчно възможност да проследим как се случват нещата в друго такова организирано стопанство, защото в „Петрова нива“ има множество такива, а ние сме документирали засега  хващайки го като граници още едно такова, което лежи в западна посока от това, което проучваме, не сме много сигурни как стоят при него нещата и как е организирано. Така че, на този етап сме все още в позиция проучване и допроучване, доизясняване на тези по- късни застроявания и ограждения, които имаме, с наземните структури. Точно в кой момент са се появили, кой точно ги е създал и дали това наистина е население, което е пътувало и се е установило на това място. Хипотезата е заради организацията, която е малко по- характерна за  северните народи, тези комплекси от дълги къщи, които са характерни за германското население.

Ивелина ИВАНОВА