Мария Николаева, ИМ- Исперих: С тазгодишния сезон общият брой разкрити жилища при проучванията на ранносредновековното селище в местността „Петрова нива“ край „Сборяново“ е вече 11

Мария Николаева от Исторически музей- Исперих, заместник- ръководител на проучването на ранносредновековното селище в местността „Петрова нива“ край „Сборяново“, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Завърши археологическо лято 2017 на ранносредновековното селище в местността „Петрова нива“ край „Сборяново“. Г-жо Николаева, разкажете по- подробно за резултатите от разкопките?

Мария Николаева: Усилията ни  през настоящия археологически сезон бяха съсредоточени върху едно от многото стопанства, разположени на запад от тракийска Царска гробница с кариатиди в местността „Петрова нива“ в археологически резерват „Сборяново“. Тази година заложихме най- вече на стратиграфските наблюдения, които да ни помогнат да изясним организацията на жилищата и стопанските постройки, които са с вкопан или наземен характер именно в тази заградена с каменна ограда площ. Има нови регистрирани жилища, както знаете от ръководителя на обекта гл. ас Елена Пенчева. Ще припомня, че през последните години установихме едно по- плътно застрояване в източната половина на това дворно стопанство като имаме землянки и полуземлянки, някои от които със стени облицовани с камък и частично запазени печки. С тази година общият брой разкрити жилища- землянки и полуземлянки е вече 11, като всъщност тази година имаме две нови засечени на терена, които все още не се проучват. При четири от тях установихме различни периоди на обитаване. Може би един от важните резултати е наблюдението, което направихме на оградния зид. При демонтирането на част от камъните, които лежаха в периферията на някои от вкопаните жилища се установи, че те не са свлечени, както си мислехме досега, а лежат върху запълнителя на жилищата. Това, от своя страна говори за един по- късен етап на изграждане на тази каменна оградна стена, но за съжаление на този етап не може да сме сигурни дали тя е синхронна на тези жилища, които откриваме в центъра с облицоване на стените или по принцип е най- последен етап и е синхронна на първото открито от нас жилище- №1, за което смятаме, че е било с вкопана част и полуетаж. Едно от новите ни жилища, засечено тази година дори лежи на север извън границите на тази оградна стена. Работихме по разчистването на жилище №4 и №5, които проучваме вече трета година. Имаме успешно проучване в едно късноантично жилище- №1, което бяхме засякли със сондажи, сега успяхме да хванем неговите граници.

Фокус: Какво сочи анализът на находките от сезона?

Мария Николаева: Анализът на находките, които са от допълнителя на жилищата, ни навеждат на мисълта, че семействата, обитавали проучваното от нас стопанство, вероятно след катаклизъм- нападение или пожар, са успели да съберат най- ценното, което имат- най- вече земеделски сечива, накити, по- ценни съдове, напуснали са своето обиталище и са се преселили някъде другаде- на този етап не сме сигурни къде. Тази година освен обичайно разкриваните предмети като костени шила, с които се пробиват дупки върху кожата, точила, прешлени за вретено, железни обкови, които са свързани с дървените конструкции, врати, етажерки, които е имало в жилищата, пирони, кукички, игли, открихме един ашик. Странното е, че той е използван не за игра, а по- скоро като амулет, но предстои неговото по- детайлно изследване с микроскоп. То ще бъде извършено от директора на Историческия музей Боряна Матева, която е специалист в областта на  детайлните изследвания. В жилище №4 намерихме стрела, която затвърждава датировката за самото селище- в средата на 9-10 век. Интересни находки имаме от късноантичната вкопана структура или жилище, които са от втората половина на 4 век. Открихме ремъчен език- това е накрайникът на ремъка, който е с листовидна форма, изработен е от медна сплав, много добре е запазен. Имаме дамско пръстенче, което също е от медна сплав, с врязана украса- кръгла плочица и точка в средата, също характерни за 4 век, което отново заедно с керамиката потвърждава времето на изграждане на това полувкопано жилище. Имаме фрагмент от стъклена гривна синя паста, излязоха и монети- 7 на брой антични монети,  медни, бронзови, някои от тях са намерени в късноантичното жилище. Императорите са Констанции Втори, Грациан, Валент, те с нищо не се отличават от другите, откривани през предходните години, така че отново времево затваряме комплекса във втората половина на 4 век.

Фокус: Споменахте, че засичате няколко периода на обитаване на селището

Мария Николаева: Да, те са във времето на ранното средновековие, но имаме и едно късноантично жилище, което е нарушено и върху, което лежи  наземна ранносредновековна постройка. Освен това при проучванията в четири от жилищата забелязваме, че е имало такива, които са от ранното средновековие, които по някаква причина са разрушени и вече семействата не са могли да ги обитават, подравнили са тези свои жилища и върху тях са изградили следващото си и така забелязваме натрупване на жилища едно върху друго, но всички те са от периода на ранното средновековие. Въпросът е колко дълго е бил животът на тази землянка или полуземлянка, дали в рамките на 10 години или повече, защото тя е вкопана в материковата скала, в льоса или в кафявите горски почви. Вероятно в по- късен етап обитателите са взели решение да направят тези облицовки с камъни, за да бъде малко по- здрава конструкцията на полувкопаното им жилище и да може то да бъде използвано за по- дълъг период от време.

Фокус: А относно засечените нови две жилища тази година

Мария Николаева: Засякохме ги по време на археологическото проучване, след отнемането на пластове и демонтирането на част от тази оградната стена, която пресякохме. Вдигайки камъните, при престъргването просто се появяват петна, които се различават от основната пръст, която е около тях, и която е канеленокафява горска пръст и всъщност виждаме петна, които са с сивкавочерен, жълтеникав цвят и така се очертават контурите на вкопаването в един по- здрав терен. Предполагаме, че не са ями, защото имат правоъгълна или почти квадратна форма, за разлика от ямите, които са кръгли, затова и допускаче, че иде реч за поредни жилища, които се разкриват на този етап на проучването ни в двора, а едното се оказва че е извън оградната стена.

Фокус:Което би означавало какво?

Мария Николаева:Възможно е да сме в съседния двор. Забелязваме, че ъглите на тези оградни стени продължават всяка в своя посока, а това може да означава, че заграждат съседен двор и просто имат една обща стена, така че има вероятност новозасеченото ни петно от жилище да бъде част от съседно дворно пространство на някое друго домакинство, което е обитавало тук. На терен сме засякли доста оградни стени, което предполага, че има доста на брой жилища, но все още не можем да кажем колко. Самото ранносредновековно селище се намира на територията на паркова гора, която е била засадена през 50-те години. Самите дървета повдигат и разместват камъните, така че конфигурациите не са много точни, във времето горските пътеки също са ги поразместили, но ние предполагаме, че тук има голям брой такива оградени дворове на предполагаме средновековни селища, защото сондажите, които са правени 1983 година  са открити материали, които са от ранното средновековие и влизайки в дълбочин доста материал, най- вече керамика, който е свързан с античната епоха, отново говорим за 4 век.

Фокус:В голяма дълбочина ли влизате при разкопките?

Мария Николаева:По принцип засичането на каменните натрупвания са почти на нивото на сегашния терен, когато свалим около 30 см пласт вече започваме да разкриваме и структурите, които са от средновековието. Всъщност не е много голяма дълбочината, в която ние намираме на повърхността средновековните структури.

Ивелина ИВАНОВА