Мария Новакова, Държавен архив Видин: Димитър Цухлев оставя след себе си богато публицистично наследство, включващо над 55 материала

Снимка: Държавен архив - Видин

Мария Новакова, главен експерт в Държавен архив Видин, в интервю за предаването „Чудесата на Северозапада“

 

Радио „Фокус“:  През тази година се навършват 155 години от рождението на Димитър Цухлев. Какво знаем за него?

 

Мария Новакова: Ако потърсим името на Димитър Цухлев в наличните справочници, ще бъдем затруднени. То липсва в Кратка българска енциклопедия, не го открих в Енциклопедия “България”. Съвременната библия на онлайн-потребителя – Уикипедия също не разполага със запис за него. Сведения ни предоставят няколко регионални сайта и електронни източници, свързани с Българската православна църква. В същото време на негови съчинения се позовават няколко статии в същата тази Уикипедия, а рядко можем да попаднем на историографско или краеведско съчинение за Северозапада, в което да не използвана и цитирана отпечатаната след смъртта му “История на града Видин и неговата област (Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Оряховско, Вратчанско, Фердинандско, Берковско и Крайна)”.

Причините за забравата, обгърнала така плътно личността на видинския историограф можем да потърсим в особеностите на характера и нелеката му житейската съдба. Но независимо от изпитанията, многократните местения, съпътствали живота му, както и напускането на Видин от семейството на единственото от петте му деца, което го е надживяло – синът Александър, документалните следи от неговото дело са богати и добре запазени. Най-значителната част от архива му се пази в Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий” – Български исторически архив, но документи, свързани с живота му откриваме и във Видинския архив, в Централен държавен архив и Научния архив на БАН.

 

Радио „Фокус“: Димитър Цухлев издава своята автобиография „Моят живот“, кои са фактите свързани със семейството му и неговото обучение?

 

Мария Новакова: В своята автобиография, наречена “Моят живот” той се спира много подробно на семейството и детските си години. Роден в Лясковец на 25 декември 1864 г., той е отгледан от родители земеделци. Обучава се в Петропавловската духовна семинария, която описва като отлично учебно и духовно заведение, зареждащо питомците си със солидни познания и високи идеали; следва в Санкт Петербургската духовна академия, която завършва през 1889 г. През периода 1884–1900 г. работи като учител, инспектор и директор в Солунската гимназия, също в Сливен, Самоков, Велико Търново, Русе и българското училище в Браила. Като учител той е произнесъл десетки речи по различни поводи, сътрудничил е на списание “Извор” в Русе и е редактирал в. “Сливен”. Особено известна става речта, посветена на значението на делото на Кирил и Методий, която произнася на 11 май 1891 г. пред учениците и учителите на Търновската мъжка гимназия. Речта излиза в самостоятелна брошура, отпечатана в Русе през следващата 1892 г.

През 1900 г. се установява във Видин, където прекарва по-голяма част от творческия си живот. Тук преподава закон божи и история във двете гимназии, като работи в различни комисии, чете сказки и беседи, участва в обсъждането на учебните програми. Следите от неговата активност могат да се откроят в протоколните книги и други документи на Видинската мъжка гимназия “Цар Симеон” и на Девическата гимназия “Екзарх Антим І”. Учителят Цухлев създава впечатление за строг наставник с установени и твърди възгледи за обучението и поведението на учениците, с подчертани пристрастия към религиозното възпитание. В своите изказвания пред учителския съвет и реферати на учителски конференции той застъпва идеята за ангажираност на подрастващите с полезни занимания и приема за наложителен контрола от страна на учители, родители и общество върху подготовката на ученика и нравственото му формиране, като предлага въвеждането на индивидуални контролни книжки, в които ще се отбелязват зададените уроци и поведението на гимназистите.

 

Радио „Фокус“: Димитър Цухлев се включва и в обществения живот на Видин по това време. Какви документи се съхраняват във Видинския архив, свързани с неговата обществена дейност?

 

Мария Новакова: Димитър Цухлев далеч не ограничава изявите си между училищните стени, той се включва активно в обществения живот на Видин и Видинска епархия. В нашия архив се пази негова снимка сред епархийските представители, участвали в избора на епископ Неофит за Видински митрополит през 1914 г., а запазена преписка на църквата “Св. Димитър” свидетелства за участието му, заедно с видни граждани, в организацията по освещаване на новата църква през 1926 г.

Цухлев не е бил чужд и на политическите борби на своето време, като в автобиографията си е особено рязък по отношение на дружбашкото управление. Конфликт през 1922 г. между него и министър Омарчевски довежда до уволнението му от Видинската девическа гимназия и назначаването му в с. Брегово, като събитията могат да се проследят в служебната преписка с Министерството на народното просвещение.

В своята незавършена автобиография, Димитър Цухлев малко суховато, но изчерпателно излага и основните събития от личния си живот – венчавката си за капитанската дъщеря Евгения Степанова от Одеса, годините на раждане на петте си деца, имената на кръстниците им, образованието, което са получили. Първородният син Никола проплаква в София през 1890 г., последван през 1892 г. от Марин, Елисавета – през 1895 г. в Сливен, София – 1898 г. в Браила и последният – Александър, роден през 1900 г. във Видин. Гимназиалният учител, който често споменава в кореспонденцията си за лишенията, на които е подложено семейството му, осигурява добро образование за децата си – момичетата учат във Видинската девическа гимназия, Никола завършва зъболекарство в Киев, в същия град Марин следва инженерни науки, Александър учи в кадетско училище в Русия, а по-късно завършва Агрономическия факултет в София.

Димитър Цухлев казва по няколко думи за особеностите на децата си. За Никола – “той се отличаваше със своя кротък и мирен характер”, за дъщерите – София е с “необикновена красота и благ характер”, а Елисавета притежава “почтеност, скромност и добродушие”. Марин е обрисуван като буен и подвижен младеж, а най-малкият, Александър има “нервозен характер и упорито своеволие, което е било причина на много неприятности с него”.  Като гимназист Марин Цухлев се запалва от социалистическите идеи и участва в Гражданската война в Русия, където намира смъртта си. В течение на по-малко от пет години Димитър Цухлев погребва двама сина и две дъщери: през 1914 г. коремен тиф отнася 16-годишната София, на 13 септ. 1916 г. в с. Горна Камила край Сяр от английска граната загива Никола, последван през 1918 от Елисавета. На 2 дек. 1919 г. край Киев загива Марин Цухлев.

 

Радио „Фокус“: Какво е публицистичното наследство на Димитър Цухлев?

 

Мария Новакова: Димитър Цухлев оставя след себе си богато публицистично наследство, включващо над 55 материала. В научно-справочната библиотека на Видинския архив се съхраняват “Християнството между славяните и българите на Балканския полуостров до княз Бориса-Михаила”, издадено от Видинското свещеническо братство през 1910 г.; “Из външния живот на Българската църква при Бориса ІІІ (1207–1218)” от 1908 г. – и двете със собственоръчно посвещение от автора, както и “Кирилица или глаголица в старата българска книжнина?”, издадена през 1923 г. от Видинското духовно братство “Антим І”. Той пише “Исторически преглед на Видинската епархия”, статиите “Делата на безбожниците”, “Канонически послания против католическата пропаганда”, “Църковните библиотеки”, “История на Реформацията в западната църква”, “Римската епоха и готите”, издава брошурата “България продължава да увековечава паметта на героите, паднали в Освободителната война”.

През 1906 г. Димитър Цухлев започва да работи върху мащабен труд за историята на българската църква, чиято първа част издава със собствени средства през 1910 г. Независимо от упоритите усилия на автора втората част остава само в ръкопис.

През 1924 г. Димитър Цухлев се разделя с училището – пенсиониран е поради съкращение на персонала във Видинската мъжка гимназия. Втората половина на 20-те години е особено плодотворна в творческо отношение – той пише и публикува в “Църковен вестник”, “Духовна култура”, “Бдински вести”, “Мир” и др. многобройни статии с историческо, религиозно-етично и обществено-политическо съдържание. От този период датира и най-значимото от неговото книжовно наследство – “История на града Видин и неговата област”.

Всъщност идеята за създаването на подобно историческо съчинение е вълнувала видинското общество по това време. В началото на 1929 г. в местния вестник “Просвета” излиза едно отворено писмо на адвоката Георги Добринович с призив към видинските граждани да “издигнат своя настойчив глас пред всички учени от тоя край, където и да се намират, да вземат живо участие в най-кратко време да издадат Историята на Видин и неговата област …”. Добринович обещава със скромните си сили да подпомогне родолюбивото дело и скоро след това учредява фонд за написването на Видинската история, като дарява 80 000 лв.

На 28 май 1929 г. кметът Евгений Тоушек свиква съвместно заседание по темата с участието на Комитета за културно повдигане на Видинския край и публициста Димитър Мишев, на което е поканен и Димитър Цухлев. Какво е казано и решено в кметския кабинет не е ясно, но още в началото на следващата, 1930 г. Цухлев представя пред общинските власти ръкописа на “История на града Видин”, придружен от едно заявление за издаването му. Запазените документи в архива на Димитър Цухлев ни позваляват да проследим перипетиите на книгата по пътя към читателите. На 6 февруари общинските съветници разглеждат въпроса с издаването на труда, като кметът изказва опасения, че  нужните за това средства ще натежат на общинския бюджет и предлага да се обърнат за помощ към фонда на Георги Добринович.

Скоро след 3 март 1930 г. Димитър Цухлев се разболява тежко и пред страха от смъртта бърза да осигури бъдещето на творческото си наследство. На 10 март той уведомява кмета, че дарява книгата си на общината, като прилага и дарителския акт. По волята на Цухлев текстът на дарението е отпечатан в началото на книгата му. Желанието на дарителя е приходите от продажбата на съчинението му да формират фонд “Димитър Цухлев и Евгения Цухлева”, от който да се изплащат стипендии на отлични ученици по история от Видинската мъжка гимназия.

На 11 септември 1931 г. Димитър Цухлев претърпява тежка операция в болницата на руския “Червен кръст” в София, която не донася очакваното избавление от болестта. Той умира по-малко от година по-късно на 13 август 1932 г. В некролога от семейството му, публикуван във вестник “Мир” четем: “… съобщаваме на всички роднини и познати, че ………. Димитър Н. Цухлев на 69-годишна възраст бивш гимназиален учител, църковен историк и общественик, след дълго и мъчително боледуване почина днес в 10 ½ ч. след обед. Посветил целият си живот в служба на обществото и народа ни, ти почина … без да можеш да се порадваш на дългогодишния си труд…”.

На 14 август 1932 г. в четири часа след обед летописецът на Видин е погребан в града, където, по неговите думи, е “видял много добрини, преживял е горчиви и злощастни дни”, недочакал отпечатването на “История на града Видин” и втория том на “История на българската църква”. И докато първата книга излиза около месец след смъртта му – през септември 1932 г., ръкописът на втората към днешна дата се смята за загубен.

 

Радио „Фокус“7 Какво се случва с втория том на “История на българската църква”?

 

Мария Новакова: През 1930 г. Цухлев подарява ръкописа на т. ІІ, заедно с основно преработен и допълнен вариант на т. І на Св. Синод. Единственото му условие е с приходите на книгата да се основе фонд “Димитър и Евгения Цухлеви”, който да финансира стипендии и награди за младежи, работещи на полето на българската църковна история.

След 1944 г. се разпространява слухът, че трудът на Цухлев е изгорял по време на бомбардировките над София, когато е засегната и сградата на Синода. Десетилетия след това излизат нови факти, които разкриват съвсем различна картина.

През 1998 г. излезе статия на Митко Лачев, който на базата на личните си контакти с Александър Ал. Цухлев – внук на Димитър Цухлев, излага по-обоснована и достоверна версия на историята с изчезналия ръкопис. Като свидетел на събитията Александър Цухлев разказва, че през 1946 г. семейството му получава сведения, че ръкописът е запазен и предприема действия да си го върне. С известен натиск отвън Св. Синод открива “изчезналия” ръкопис и го предава на семейството. Но още същата година синът на Димитър Цухлев отново го предава в Синодално издателство срещу обещанието, че ще бъде отпечатан. Тук този обемист труд (над 1000 стр.) отново потъва и вече повече от седем десетилетия няма следа от него.

В края на това повествование искам да си послужа с един цитат, заимстван от основния му герой. През декември 1931 г., вече тежко болен, Димитър Цухлев е посетен в дома си от представители на двете видински гимназии, културния комитет и местното читалище “Цвят”, които го поздравяват с 45-годишния му юбилей като книжовник, учител и общественик. В очакване на предстоящото отпечатване на “Историята на града Видин” Цухлев споделя за книгата “ … трябва да призная, че поради своите недостатъци, ще са потребни още големи усилия, материални средства, които не съм имал и упорита работа за по-нататъшното нейно усъвършенстване и развитие. Но ще се считам, при все това, щастлив, ако с моята в много отношения непълна работа, съм дал поне подтик към подобно стремление за младите поколения, за да се заловят и напишат по-пълна и по-добра “История на Видин” и ако с този скромен труд съм допринесъл нещо и към градивото на нашата обща българска история”.Тези думи оставят горчив привкус на неизпълнен морален дълг към неговото име. Едно осъвременено издание на книгата, която отдавна е библиографска рядкост ще погаси част от този дълг. Но тук можем да добавим още надграждането на неговия труд, както и събирането на оцелели архивни източници за Димитър Цухлев, каквито възможности Видинският архив проучва още от средата на 90-те години. Наскоро при нас постъпиха като дарения: запазен екземпляр от “История на града Видин”, юбилейната брошура, издадена малко преди смъртта му с негово посвещение и автограф и снимка на сина му Марин от 1901 г. сред съученици от ІІІ мъжко отделение на Видинското училище, както и групова снимка, на която е самият Димитър Цухлев.

А моята надежда е, че настоящият ни разговор в ефира на Радио “Фокус” може да провокира издирването и публикуването на неизвестни до днес документални свидетелства за Димитър Цухлев, както и запазването на паметта за един достоен българин.

 

Анна ЛОЗАНОВА