Мария Новакова, Държавен архив-Видин: Търновската конституция е една от най-свободолюбивите за времето си и поставя законодателни основи за модерно държавно строителство

 

Мария Новакова, главен експерт в Държавен архив Видин, в интервю за предаването „Чудесата на Северозапада“  на Радио „Фокус“

 

Радио „Фокус“: На основата, на какво се свиква Учредителното събрание, приело Търновската конституция?

Мария Новакова: Търновската конституция е приета от Учредителното събрание, свикано на основата на чл. 4 от Берлинския договор, който гласи: “Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството”. Народното представителство е съставено от три категории депутати – по право, по избор и по назначение от Временното руско управление.

Радио „Фокус“: Кои са представителите, участвали в Учредителното събрание?

Мария Новакова: От Видин са определени да заминат за старата българска столица: Антим І – митрополит и бивш български екзарх, Хафуз Сюлейман – мюфтия на Видинската губерния, Илия Цанов – председател на Видинския губернски съд, Петър Дамянов – председател на окръжния съд, Димитър Златарев – председател на окръжния съвет, Ванко Нешов – председател на градския съвет, х. Петко Петков, Ахмед бей Мараф Зааде – по назначение на императорския комисар княз Дондуков–Корсаков; Миленко Попов и Цеко Панов от Белоградчик, даскал Петър Логофетов от Ново село и Цочо Гачев от Кула. За участието си в Народното събрание Антим І е получил писмена покана от Видинския губернатор Иван Кишелски, която се пази в Държавен архив – Видин.

Някои подробности за пътуването на видинските депутатати до Търново достигат до нас благодарение на спомените на Димитър Маринов – депутат по право от Лом. Той разказва: “Видинските и кулските представители тръгнаха от Видин на 1 февруари. Дунава беше чист от ледове, но навигацията не беше още отворена и ние требваше да пътуваме с лодка. От Видин беха наели голема лодка – мауна, която бе приспособена за пътници”.

Радио „Фокус“: Как работи Учредителното събрание?

Мария Новакова: Събранието се открива на 10 февруари в присъствието на всички 231 депутати. Любопитно е да споменем, че в Търново, освен видинските представители, присъстват и други достойни мъже, свързани с нашия град – тук е Петко Каравелов, бивш вицегубернатор на Видинска губерния, д-р Димитър Моллов – първият ни губернски лекар, а представител на Габрово е Сава Илиев, който е сред учредителите на Видинското читалище “Цвят” и негов пръв председател. Видинският митрополит Антим е избран за председател на събранието, а за подпредседатели – Петко Каравелов и Тодор Икономов.

Депутатите, пристигнали от всички краища на Княжеството, се вълнуват и спорят – за разкъсването на българските земи, за Органическия устав, който трябва да приемат, за устройството на държавата. Тяхната работа се следи с интерес, възлагат им се големи надежди и очаквания. В заседанието на 14 март по предложение на Петко Каравелов се изслушват писма и телеграми, изпратени до Народното събрание. Първата прочетена телеграма, отбелязана в протокола от заседанието, е от Видин, адресирана е до председателя Антим І и гласи: “Видинското население, като тържествува днес Императорския Российский празник и Деня на освобождението на целий Българский народ, поздравява чрез Ваше Блаженство всичките български представители, които са събрани днес в Търново, за да турят здрава основа на народното нравствено, умствено и материално подобрение. Съобщете това, Ваше Блаженство, на представителите предварително, като изразите чувствата ни към Негово Сиятелство императорския комисар.”

Радио „Фокус“: Каква е дейността на Учредителното събрание по приемането на Търновската конституция?

Мария Новакова: На 7 март се избира 15-членна комисия за съставяне на конституция по проекта, предоставен от Временното руско управление. В нейния състав, наред с Марко Балабанов, Драган Цанков, Константин Стоилов, Тодор Икономов влиза и нашият съгражданин Илия Цанов, който си е спечелил името на вещ юрист-практик, макар че няма академично образование. На 21 март 1879 г. се изслушва рапорта на комисията върху основните начала на конституцията на Българското княжество, който предизвиква много спорове и засилва поляризацията на силите в българския парламент. Рапортът е отхвърлен и се пристъпва към обсъждане на проекта член по член. Най-после, след дълги препирни и много страсти, на 16 април 1879 г. българската конституция е приета и подписана от присъствалите на заседанието депутати. След като се подписва, председателят на Учредителното събрание Антим І казва: “Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха недоразумения, но те не попречиха на нашето събрание, което с добросъвестност и преданост продължи и довърши делото. …… Ние направихме закони от народа и за народа…”

Оригиналът на Търновската конституция с подписите на депутатите се съхранява в Централен държавен архив и е достъпен в електронен вариант чрез Информационната система на държавните архиви.

Тази първа българска конституция, по всеобщо признание, е една от най-свободолюбивите за времето си основни закони в европейския свят. Тя има ясно изразен либерално-демократичен характер и поставя законодателни основи за модерно държавно строителство, като гарантира основните права на гражданите, равенството пред закона, разделението на властите, свободата на словото и свободата на сдружаване. Приемането й е събитие с непреходно значение в българската историческа памет. Нейната 140-годишнина беше отбелязана от една пътуваща документална изложба, подготвена от Държавна агенция “Архиви” по инициатива на Народното събрание. Заглавието изложбата заимства думите на Левски „Всичко се състои в нашите сдружени сили”. Думи, които не е зле да си припомняме по-често …

„Всичко се състои в нашите сдружени сили, срещу тях не може да противостои и най-силната стихия. Никой не ще противостои срещу стихията на народа ни да живеем свободни, независими и обединени.”

Анна ЛОЗАНОВА