Мария Стоянова: Единението, а не барикадирането по позиции, води в преговорите за ново коалиционно управление на Германия

Мария Стоянова, СЕМ

 

 След проведените парламентарни избори в Германия, започва трудната част, а именно преговорите за съставяне на ново управление. Търси се път към т.нар. коалиция „Ямайка“. 18 октомври е датана, на която канцлера Ангела Меркел ще стартира разговорите с Партията на зелените и Свободните демократи на Кристиан Линдер. Кои ще бъдат важните въпроси, пред които ще се изправят преговарящите и кога ще се нареди пъзелът в германския парламент? Темата коментираме с  Мария Стоянова, която е специализирала в Бундестага и е работила като журналист на БНТ във Федералната република за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Госпожо Стоянова, Християндемократическият съюз на Ангела Меркел и Християнсоциалният на Хорст Зеехофер постигнаха споразумение около темата за бежанците, като се стигна до съгласие за приемането на максимум 200 000 бежанци годишно. Стъпката се определя като изключително важна за по-нататъшната политика, изключително важна и за предстоящите преговори със Зелените. Кое по-точно придава важността на този въпрос?

Мария Стоянова: Две години след бежанската вълна, т.нар. посестрими партии, прекратиха споровете и кавгите по между си по темата бежанци и по този начин успяха да съставят обща позиция за преговорите по съставяне на ново правителство. Това е типичен компромис с лек превес на лидера на християн-демократите, канцлерът Меркел. Критикуваният в собствените редици лидер на баварската партия, Хорст Зеехофер, получи своята горна граница за прием на бежанци. Ангела Меркел наложи своята позиция, никой да не бъде отпращан от германската граница. Цифрата 200 000 се опраделя като цел, към която спадат и изключения. При драстични случаи тази бройка ще може да се увеличи или да се намали, както уточни самата Ангела Меркел след края на разговорите с баварския си партньор. Двете посестрими партии представиха, по собствените им думи, добър компромис. По този начин беше остранено едно препрятствие пред преговорите за съставяне на правителство. След прекратяването на кавгите между двете консервативни партии същинските коалиционни разговори могат вече да започнат.
Водещ: Споменахте Ангела Меркел като добър преговарящ в случая. Как обаче може да приемем тази промяна в мнението, в настроението около темата за бежанците? Знаем, че първоначално тя беше категорично против обявяването на някаква граница.

Мария Стоянова: Компромисите са част от политическото изкуство. Може да се намери най-малкото общо кратно. Не е лесно, а понякога съпроводено от скандали, а понякога, както в този случай, от компромиси. Именно компромисът, да се стигне до цифра – 200 000 на година бежанци, без тази цифра да бъде определяна като горна граница. Единението в случая е водещо, за сметка на окопаването, барикадирането в предварително заявени позиции. Очевидно целта е съвсем скоро Германия да има функциониращ кабинет.

Водещ: Очевидно имаме заявка за готовност за компромиси от страна на Меркел. А каква е готовността на останалите коалиционни партньори и доколко те са склонни да правят отстъпки?

Мария Стоянова: „Зелените“ и Свободните демократи изразиха готовност за начало на преговорите. Те още заявиха, че гледат на постигнатото единомислие като на основа, поне основа за разговори. Въпросът обаче е, какво ще остане от постигнатия компромис между двете консервативни посестрими партии в хода коалиционните преговори. Доколко напълно удовлетворени ще останат всички, ще стане ясно след края на дискусиите. Нещата обаче не изглеждат зле. Тъкмо напротив, един общ резултат, който е необходим за стабилна основа, може да бъде съществена предпоставка за бързо съставяне на правителство, въпреки че пътят до него изглежда дълъг.

Водещ: Знаем, че подобен тип коалиция „Ямайка“ съществува на провинциално ниво. Как обаче тя би се представила на национално такова?

Мария Стоянова: Коалиция от партийни цветове, която наподобява знамето на карибската държава Ямайка, в Германия е известна още и с названието „черен светофар“. Наложи се като понятие от медиите през 2005-та. Първото правителство в тази комбинация беше съставено през 2009-та в провинция Саарланд,  на границата с Франция. Тогава това действително беше нещо необичайно и отчасти изненадващо. В своята дейност тогава трите формации заложиха на силните си страни и бяха успешни. Това окуражи и политиците в най-северната германска провинция Шлезвиг-Холщайн, които тази година се групираха в „ямайска коалиция“. Така прецедентът се превръща вече в нова възможност за съживяване на политическия живот в страната. Сондажите за съставяне на федерално правителство започват на 18 октомври. Първоначално ще се разговаря поотделно. Консерваторите ще се срещнат първо с либералите, а после и със „Зелените“. На следващия ден последните две партии предвиждат да обсъждат по между си. На 20 октомври, след обяд, се очаква всичките формации да се съберат за първи заедно. На 24 октомври ще се събере новоизбрания германския парламент на своето първо заседание.
Водещ: А кои биха били темите, по които не е изключено да има сериозни разминавания между преговарящите при предстоящите обсъждания?

Мария Стоянова: Подходът към бежанците, даването на убежище като че ли е основната такава тема. По време на разговорите между партиите обаче ще се говори за всяка една сфера от живота във Федералната република, за отделните политики, които правителството има намерение да реализира през следващия си 4-годишен мандат. Така че, ако по отношение на бежанците има някакъв дисонанс, има различни мнения, то по други теми те по-лесно биха могли да бъдат сближени.
Важно ми е обаче да се възползвам от възможността, която ми давате, за да обърна вниманието на вашите слушатели върху един избор, който предстои съвсем скоро – на 15 октомври гласуват в Австрия. Алпийската република избира своя нов парламент. Този избор трябва да има значение за България. Става въпрос за държава, която е съизмерима с нашата по територия и население. Това е страна, с която имаме много активни контакти в икономическо и социално измерение. Много българи живеят в Алпийската република, а има и много български студенти там. Изборът, който предстои в Австрия, е много по-интересен, дори може да се каже много по-експлозивен, отколкото този, който се случи в Германия. Вероятно политическата карта на Австрия ще се измени изключително рязко, заради еветуалното влизане в правителството на крайнодясната Свободна партия, която коалиционно е управлявала за първи и единствен път преди 17 г. Тогава Волфганг Шюсел, лидер на консерваторите, съставя правителство под изключителната съпротива на 14-те правителства в тогавашния Европейския съюз, които дори наложиха политически санкции срещу Австрия заради съставената коалиция. Тогава за първи път се промени хода на политическите процеси в страната, която беше доминирана от коалиционни управления между консерватори и социалдемократи. Сега, заради вътрешнополитически афери, заради водената мръсна кампания, социолозите предвиждат социалдемократите да останат твърде назад, трети, нещо което не се е случвало от 17 г. насам. Между другото, жалко е, че не се обръща внимание на това, което се случва в Австрия, защото понякога политическите дебати там много наподобяват дискусиите у нас. Това предоставя възможност за поуки, понякога и от лошия пример на другите.

Водещ: Казвате, възможността за реална промяна на политическата карта в Австрия стои на дневен ред. Как това би се отразило на политиките, водени в Европа, на България конкретно, имайки предвид паралела, който вие направихте между двете страни?

Мария Стоянова: За България този избор наистина е съществено важен, не само заради близостта между двете страни, а дори и заради факта, че след България тъкмо Австрия поема председателството на Европейския съюз. Това означава, че България и Австрия, заедно със следващия след Австрия председател на Общността, ще съставят така наречената  „европейска тройка“. Смяната на политическата карта, на политическото разпределение на силите в алпийската република, означава една доста консервативна, доста твърда политика по отношение на външните граници, по отношение на бежанците, по отношение на Турция. Австрия ще бъде един много категоричен, но и нелесен партньор за една по-центристка Германия, такава каквато е възможно тя са се оформи след и ако се състави правителство в цветовете на ямайското знаме. Освен промяна на настроенията, освен промяна на управляващия персонал, означава предстои австрийската политика стане доста по-консервативна.

Водещ: Има ли промяна обаче в проблемите и предизвикателствата пред Европа, пред Европейския съюз и съответно налага ли се промяна в методите и политиките, водени от страните членки за справянето с тези проблеми?

Мария Стоянова: Вече сме конфронтирани с проблеми не само извън нашата общност, но и вътре в нея. Мислете за Каталуния, за сепаратистките настроения там, за протестите срещу тях. Недоволство има и на други места. С това плюс развода с Великобритания и външните предизвикателства са въпроси, с които нашата общност трябва да се справи, а политиците – да намерят адекватния отговор за тях. Така че предизвикателствата остават големи, но пък ако волята за търсене наистина на най-малкото общо кратно и с това се връщам към началото на нашия разговор за компромиса, който е необходим за съставянето и оформянето на политически позиции, то тогава могат да се намерят и добри решения. Защото, ако нещо прави безспорно впечатление в политическия стил на Ангела Меркел, то това именно е намирането на най-малкото общо кратно. Затварянето на флангове, вместо тяхното отваряне е добра основа за изграждане и развитие.

Водещ: Ако можем да обобщим, необходими ще бъдат на Германия и на другите европейски страни воля за компромиси и воля за промяна и действие?

Мария Стоянова: Избирателите в Европейския съюз показват, че настояват за промяна. Дори това, което предстои в Австрия, също е израз на волята на избирателите- да бъдат управлявани по различен начин. Самият факт, че доминиращата ос – широка коалиция – се измества, това се случва по волята на избирателя, който дава и снема доверие. Политиците са обречени да отговорят на очакванията, на нуждите, на проблемите, на грижите на всички граждани в Европейския съюз, ако искат да управляват дълго и успешно.

Виктория МЕСРОБОВИЧ