Мария Стоянова: Изборът между Шулц и Меркел прави от демокрацията удоволствие

Мария Стоянова, дългогодишен кореспондент в Германия, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Повече от 2/3 от германците смятат, че бившият председател на Европейския парламент Мартин Шулц има възможност да стане канцлер след парламентарните избори в Германия, съобщи „Политико“. Според допитване, поръчано от телевизия ARD, 81% от привържениците на социалдемократите подкрепят своя кандидат Шулц като най-добрия избор на партията за поста, а той би спечелил 41% от подкрепата на избирателите, точно колкото Ангела Меркел от християндемократите, която се впуска в битката за четвърти мандат. Сблъсък на политически титани ли ще е надпреварата между Шулц и Меркел? Питаме Мария Стоянова, дългогодишен кореспондент в Германия. 11% от анкетираните в проучването, което току-що цитирах, не са решили за кого да гласуват. Според Вас тези 11 на сто ли са разковничето към победата на когото и да е от кандидатите?
Мария Стоянова: Така или иначе е доста рано да правим каквито и да е прогнози, които да бъдат сериозни, за които да претендираме, че са основани на реалностите, които толкова динамично и толкова бързо се сменят. Само допреди седмица не беше реалистично Мартин Шулц да стане лидер на партията, а и същевременно кандидат за канцлер, сега вече това е факт. Това беше изненада, която обаче раздвижи изключително много както политическия елит във Федералната република, така и политическите пластове, целия политически живот. Така вече демокрацията, тоест възможността на народа, на хората да избират сами своите управленци, прави наистина удоволствие. Защото наистина, съгласна съм с Вас, предстои сблъсък на две силни, ярки личности, които обаче са изключително противоположни. От едната страна е трезвата, уравновесена физичка Ангела Меркел, от другата страна е човек, който не е положил зрелостните си изпити, човек, който е имал проблем с алкохола, който открито разказва за този проблем, човек, който е бил кмет на малко провинциално градче, човек, който е бил счетоводител…
Водещ: Бивш футболист, ако помня правилно.
Мария Стоянова: Бивш футболист или по-точно казано – мечтата на този човек е била да бъде футболист, а не политик. Този човек стига до върховете, които нашият континент може да предложи, а именно – председателството на Европейския парламент. Изключително социално адекватна, социално приспособяема личност, не само социална, а и – разбира се – заради миналото, което споменахме преди малко, човек, готов на битки, който не се страхува от тях, който ги води със страст и жар и това избирателите отдавна искаха да видят отново. Това желание за политика или за правене на политика, което се оказа, че в един момент много липсва. Защото ако Ангела Меркел има голям плюс, то той е и нейният минус, а това е нейната обраност, нейното спокойствие. Разбира се, в определени моменти то има голяма положителна роля, но в други кара избирателите да очакват нещо повече, по-голям ангажимент, не по-голяма прецизност, а по-голяма страст, каквато Мартин Шулц предлага. Това, което обаче е голям проблем в момента и досега германският изборен процес не е наблюдавал, не е преживявал, няма опит с него, е фактът, че кандидатът за канцлер Мартин Шулц, лидер на партия, няма мандат в Бундестага. Тоест той е лишен от една естествена трибуна, която имат неговите политически противници, а именно – трибуната на директното словесно противоборство с политическите противници. Това при Мартин Шулц ще бъде недостатък и остава само да проследим във времето дали ще се запази така, като недостатък, или той ще се възползва от голямата си медийна популярност и силата на телевизионните програми, в които беше чест гост, докато беше председател на Европейския парламент, ще се окаже достатъчна.
Водещ: Според Вас, г-жо Стоянова, външно- или вътрешнополитически въпроси ще определят тона на надпреварата?
Мария Стоянова: Федералната република е страната в Европа, която има най-много съседи, така че единствено и само вглъбяване в собствените въпроси никога не е присъствало в рамките на една политическа кампания. Напротив, много често темите и въпросите, които са били изключително остро дискутирани, са били свързани с така наречената външна политика, защото в света, в който живеем, кое е вътрешно, кое е външно вече не е ясно или по-скоро не трябва толкова рязко да ги разделяме, защото и външни фактори влияят на вътрешни, и вътрешни на външни. Но именно тази гледна точка със сигурност ще има решаваща роля в предстоящата кампания, още повече че тя в някаква степен бавно вече започва да се разгорява. Разбира се, има много време, изборите са на 24 септември, но самият факт с номинацията на Мартин Шулц вече предизвиква коментари по позиции, по платформи, въпреки че той твърдо отстоява това, че иска да обърне внимание на по-справедливия начин на живот в страната. Тоест ако от европейския политик Мартин Шулц естествено се очаква европейски акцент, избирателите обаче, особено социалдемократите, очакват от него отговори на важни социални въпроси.
Водещ: А кой от двамата „ще се справи с Америка“, ако си послужа с думите на председателя на парламентарната група на християндемократите Фолкер Каудер?
Мария Стоянова: Това е много хубав въпрос. Между другото, Мартин Шулц вече отговори на него, че ако е канцлер, би се срещнал с Тръмп със съответното уважение, съответния респект като към избран американски президент на тази най-голяма световна нация, тази най-голяма световна сила, но би показал къде са границите, в които той като партньор трябва да се помести. Канцлерът до момента не е заемала конкретна позиция от гледна точка на това дали ще вмества Тръмп в граници, въпреки че това се очаква от нея. Призивите на германското общество са час по-скоро тя да отиде във Вашингтон и да се срещне с този екзотичен президент на САЩ, да говори с него, да му се обясни ясно – ако иска да сложи ръка на свободната търговия, какви ще са последствията, защото той вече прави заявления и по отношение на германската индустрия. Става въпрос за германското автомобилостроене. Какви измерения ще има това пък от друга страна за американския бизнес, който присъства и във Федералната република, и във Европа, но това не е факт. Факт е нещо друго – че външният министър днес заминава за Вашингтон за среща със своя колега, който вчера беше избран от Сената, така че някакви разговори вървят, но канцлерът не е лидер в тях. В момента тя по-скоро има ангажимент с друг труден партньор и това е турският президент Ердоган.
Водещ: Да, още един бивш футболист, който предстои да седне срещу нея на масата на преговори, хайде Шулц не е на масата за преговори, но да кажем, че Ердоган все още е на нея. Искам да Ви попитам, г-жо Стоянова, дали това обновление в политическия живот с кандидатурата на Мартин Шулц всъщност няма да бъде и обновление за политическите партии, за двата основни играча на сцената, защото те може би и поради тази широка коалиция малко или много са се обезличи за своите избиратели?
Мария Стоянова: Разбира се, изключително сте права. Констатацията Ви е вярна и между другото това отдавна го имат в съседна на федералната република страна, а именно алпийската република, Австрия имам предвид. Там традиционно управлението на страната е между социалдемократи и консерватори, тоест широка коалиция. Така страната се управлява от много, много десетилетия, което води до апатия на избирателите към политическата система, тъй като е ясно, че така или иначе след избори ще управляват двете партии взети заедно. От друга страна, това води и до отслабването на тези партии, абсолютно сте права, защото в момента, в който те управляват в коалиция, естествено са обречени на компромиси и отстъпки, което води до там, че естествени, изконни принципи, програми, заявления преди избори трябва да бъдат отслабени или отстъпени. Нещо, което избирателите често не прощават, въпреки че те пращат лидерите на тези партии да преговарят и да се събират, след като гласуват за тях на избори. Подобно нещо се случва сега и във Федералната република. Очевидна е необходимостта от по-силни противоборства дори на политическите субекти, но обърнете внимание – на традиционните политически субекти. Въпреки че в крайнодесния спектър има нова партия – „Алтернатива за Германия“, която със сигурност можем да прогнозираме ще намери вероятно своето място в новия Бундестаг, но тъй като пък там вътрешните центробежни сили са доста големи и самите лидери на партията правят всичко възможно, за да взривяват общественото мнение и то често, сигналите, които излъчват двете големи партии сега, са на консолидация, на консенсус. Имайте предвид и консерваторите в момента, в който социалдемократите излъчиха Мартин Шулц като свой кандидат за предстоящото състезание. Консерваторите осъзнаха, че трябва да се обединят, трябва да излязат също силни срещу този силен противник и това, което направиха, е Християнсоциалният съюз, това е баварската партия, която на национално равнище се представя заедно с Християндемократичния съюз, чийто лидер е Ангела Меркел, да се съберат заедно и да излъчат сигнал за единение помежду си. Това оказва доста положително влияние и трябва да имате предвид, че само от известно време, тоест няма и седмица, Мартин Шулц беше номиниран миналия вторник, оттогава се е увеличил броят на партийните членове в неговата партия, увеличил се е неговият рейтинг с 5 точки, както Вие самата споменахте в началото, той доближава канцлера. Дали ще може да се наложи над нея, защото това са неговите заявки, той иска неговата партия да бъде първа политическа сила и до момента не допуска никакви разговори за коалиции, но математическите изчисления не излизат, та дали той ще успее да оглави правителство? По-скоро за момента – така, както изглеждат нещата – няма да може, но има още време до изборите.
Водещ: Разбира се, ще видим. Следват месеци на разгорещени политически дебати. Съвсем накратко с две изречения – според Вашите наблюдения, г-жо Стоянова, в каква Германия искат да живеят повечето германци и способни ли са и Мартин Шулц, и Ангела Меркел да управляват подобна държава?
Мария Стоянова: Мартин Шулц дава заявка. Много е важно да се има предвид следното: германското общество е изключително политическо зряло, изключително политически грамотно, изключително политически трезво и държа да кажа – и политически съзнателно. То чака от своите политици, когато претендират за подкрепа, доверие, гласуване, програма, план, концепция, конкретна визия. Мартин Шулц задава тази програма и този план в контекста на социалната държава, справедливото общество, хората, които да имат повече пари за своя труд, защото разликата между много богатите и много бедните става все по-голяма, има големи мениджъри на големи, световни концерни със зашеметяващи приходи в сравнение с хора, които живеят на социални помощи, цели поколения се формират около тях. Интеграцията на хората с произход в обществото, проблемът със сблъсъка на манталитети, тероризмът, националната сигурност са важни въпроси, които се споменават и третират. Ангела Меркел все още не се е профилирала, но при нея има и естествена преднина, свързана с факта, че тя вече е канцлер, тоест много години е позната, известна е, ясна е нейната концепция, нейната визия и – може да се каже – до известна степен и нейната програма за управление. Тоест ако има очаквания от страна на електората към политиците, това, за което Вие говорите – в каква страна искат да живеят германците, то те очакват отговорите от своите политици. Забележително е и затова казвам, че демокрацията наистина може да прави удоволствие, че политиците дават тези отговори. Вижте, в момента с Вас разговаряме на 2 февруари, изборите са на 24 септември, а вече знаем какво предлага кандидатът за канцлер, вече знаем кои са кандидатите за канцлер, основните политически партии, вече знаем по каква линия ще бъде противоборството между тях. От тук нататък за избирателя не остава нищо повече, но и нищо по-малко от това да се включи активно в политическия живот на своята собствена страна като сравни програми, сравни представяне, защото от тук нататък за това ще става дума – за спечелване симпатиите на избирателите. А след като сравни тези програми, да направи своя информиран избор. На този избирател му е останало достатъчно време да прецени.
Лора ТЪРКОЛЕВА