Мария Стоянова: Хелмут Кол работеше за европейска Германия, а не за германизирана Европа

Мария Стоянова, СЕМ

Мария Стоянова, дългогодишен кореспондент в Германия, в интервю за седмичния обзор на Радио „Фокус“ „Метроном“

Водещ: Следващите минути са in memoriam, в памет на Хелмут Кол. Той почина на 87-годишна възраст в дома си в Лудвигсхафен. Германският канцлер е колос в съвременната европейска  история, баща на германското обединение и архитект на европейската интеграция. За ролята му в европейската и световна политическа система се обърнахме за коментар към Мария Стоянова, дългогодишен кореспондент в Германия. Какво означава Хелмут Кол за Германия и какво за Европа?

Мария Стоянова:  И вчера, и днес в Лудвигсхафен, в неговия град, в който той издъхна, в Берлин, в столицата на обединена Германия, в Брюксел, в европейската столица на нашия стар континент, знамената бяха спуснати наполовина. Това за мен по най-чувствителен и от друга страна, осезаем начин илюстрира значението на тази политическа фигура, на тази личност, с която всъщност вчера си отиде една епоха. Една епоха на съзидаване, на изграждане, на обединение, на интегриране, а не на разделение. Но неговото наследство е доста голямо и плодотворно, защото политици като Кол, които показват и доказват, че патриотът и европеецът не се самоизключват, а могат да бъдат една и съща личност, виждаме и в новите попълнения на европейската политическа сцена, като Еманюел Макрон например.

Водещ: Пророчески ли са думите на Кол, казани още през 2002 г. : германското обединение и единството на Европа са двете страни на една и съща монета?

Мария Стоянова: Факт е, че Хелмут Кол работеше за една европейска Германия, а не за германизирана Европа. Той осигури и си гарантира мястото в историята с факта, че успя да усети точния миг, точния момент след падането на Берлинската стена през 1989 г., така че да улови вълната, създала се тогава, и да обедини не само своята собствена страна, но и да направи така, че Европейският континент да стане едно цяло, да се възстанови една историческа справедливост. Такава, каквато сега я приемаме за даденост и сме забравили, че всъщност тя е отвоювана. Хелмут Кол беше политик, който не искаше да налага на Европа и на света германския почерк, така както правят умни политически мъже, поучили се от историята. Но той беше политикът и канцлерът, който искаше да утвърждава мястото на своята страна в съзвучие и съгласие с партньорите си.

Водещ:  Как той съумя да разчете повелите на своето време? Той всъщност той открива и създава Ангела Меркел. Той е човекът, който през януари 1989 г. на форума в Давос се обръща към световната политическа общност: дайте шанс на Горбачов. Как той успя да провиди пътя на историята, промените, разместването на големите пластове, което се задава?

Мария Стоянова: Той е шестият поред канцлер на Федералната република след Втората световна война, но той е човек, който е живял по време на тази унищожителна Втора световна война. Опитът от онова опустошително време не само за Германия, а и за Европейския континент като цяло оставя трайни следи в личната биография на всеки, живял по онова време. С този опит  и с тази мъдрост, с извадените поуки от направените грешки, Хелмут Кол успява да работи активно за това едно младо поколение политици, младо по онова време, да изместят утвърдените и уседнали, бих казала, това е думата, която ми идва, политически мъже, така че да наложи един нов почерк. Именно това е неговият подход и в целия му политически път, който е изключително оспорван във вътрешнополитически план. Минава това като червена линия, като червена нишка – решителност и улавяне, схващане на правилния момент, тогава, когато това трябва да стане, но изключителна лоялност, изключителна принципност. Нещо, което се отрази в крайна сметка на личната му политическа съдба и което доведе до одрасквания, напуквания на този паметник, който приживе сам си беше изградил. Имам предвид една афера с донорство, със средства финансови, помощи за неговата партия, получени от фирми, която му костваше политическата кариера.

Водещ:  Той отказа да съобщи имената на донорите и това всъщност му струваше всички постове.

Мария Стоянова: Представяте ли си, той рискува личния си авторитет, граден в продължение на 16 години, никой друг не е управлявал Федералната република толкова дълго време, и то като се явява на демократични избори, а не защото преписва Конституцията така, както му е удобно, за да седи на власт. 16 години този човек управлява посредством преизбирането. И той рискува комфорта си, политическото си удобство и уют, защото е дал дума на онези, които са помогнали финансово на партията му, да запази имената им в тайна. Такива личности има малко. За мен лично е жалко, че Хелмут Кол не успя приживе да получи Нобеловата награда за мир, която абсолютно  му се дължеше, безспорно, и въпреки че беше номиниран много пъти.

Водещ:  Имате ли лични впечатления от канцлера Кол?

Мария Стоянова: Знаете ли, днес прочетох в един от германските вестници репортаж от родното място, където един човек е написал: благодаря ви, вие бяхте идол на моето детство. И си давам сметка, че всъщност Хелмут Кол беше една от личностите и на моето детство, на момиче от България, от София. Защото времето, в което живях, края на  студената война, прехода, обединението на Германия и на Европа, беше белязано от личността на Хелмут Кол или и на Хелмут Кол. И така се случи моята съдба, че през 2001 г. отидох да специализирам в германския Бундстаг. Имах шанса да попадна в бюрото, в кабинета на госпожа Рита Зюсмунт и да стана за 7 месеца част от нейния екип. Госпожа Рита Зусмунт беше председател на Бундестага в продължение на 10 години. И нейният кабинет се намираше точно до този на Хелмут Кол, вече бившия канцлер. Аз имах възможността да видя тази изключителна, световна политическа личност в последния му мандат като депутат, но вече като бивш канцлер. И да ви призная, когато се разминавах с него в коридора, когато пътувах с него в асансьора, просто притаявах дъх. Не можех да си поема въздух от вълнение, от преклонение и от почит към един човек, който за мен промени моята съдба и съдбата на моята страна, като промени хода на историята в своята собствена държава. Този човек беше и на външен вид изключително впечатляващ. Много висок, курполентен, но с изключително излъчване и харизма, което караше всеки да се респектира. Изключителна личност, която си отиде. Аз си спомням в Бундестага, в пленарната зала, казах вече, че става дума за последния му мандат като депутат, той седеше вече на задните редици. Аферата с помощите, със спомоществувателството на неговата партия беше дала своето отражение върху неговия публичен образ и той беше в известна степен възнегодуван, а може би се е чувствал и омерзен, защото и много негови партийни сподвижници се отричат от него, включително Ангела Меркел, която е продукт, създадена от Хелмут Кол. И той седеше на последните редици на Бундестага, понякога сам, понякога някой се намираше, който да отива при него да седне до него, да обменя нещо като мисли. Той не беше никак в разположение за разговори, въпреки че беше изключително комуникативен човек. И това се запечата в съзнанието ми. Тази гигантска фигура, вие започнахте с това, че е колос, в пряк и в преносен смисъл, и този колос може да бъде деградиран толкова бързо и по такъв начин. Имаше и нещо трагично в това, което аз видях от този човек.

Цоня Събчева