Марко Иванов, херпетолог: В България, според литературните данни, има около 17-18 вида змии

Бургас. Според литературните данни в България има около 17-18 вида змии. Това каза за Радио „Фокус“ Бургас херпетологът Марко Иванов. „Не е сигурно дали са 17 или 18, защото има теоретични спорове за един или два вида, за които не е сигурно дали все още съществуват в българската природа или си остават вписани за науката, но не са откривани в период от 40-50 години“, заяви той. По думите ми змията, за която се спори дали е изчезнала, е прословутата каменарка, която всички коментират в България. „Въпреки че около 1936 год. е последното получено съобщение за видяна каменарка в България. От тогава до днес в района на Балканите има получени съобщения за засичани подобни змии, но те са толкова противоречиви, че не може да говори за наличие на вида в района“, каза още херпетологът. По думите на Марков за България са описани 6 вида отровни змии, два са каменарка, степна усойница, обикновената усойница, която се среща от 800-1000 м. надморска височина и може да се изкачва до 2 900 метра, което е засичания рекорд малко под връх Мусала. „Вероятно може да се изкачва и по-нагоре но няма данни за това. Пепелянката е масово разпространената змия в България, среща се под морското равнище и се изкачва до 1 300, 1699 м. по планината“, посочи Иванов. Според думите му друга интересна информация е, че в България са описани два вида отровни смокообразни змии. Едната е котешката змия и се среща по южните територии на страната – Кресна, долините на Струма, Места. „Змията не е агресивна или нападателна, както и позволява да бъда хваната с ръка, но като всички такива смокообразни отровни змии, отровните й зъби са заположени във вътрешната част на устата й, отровата е изключително слаба, пострадали от главоболие, леко неразположение на организма но до там“, добави той. Херпетологът посочи, че като цяло липсват по-сериозни проучвания върху отровата на тази змия. „Друга отровна смокообразна змия в България е вдлъбночелния смок. Среща се на юг от Бургас, ивицата, която започва от Бургас и достига някъде до Благоевград. Хубавото при него е, че стои далеч от човешкото население, но при среща опит за улавяне е изключително агресивен, също така посяга да хапе. Има една много характерна заплашителна полза, която много наподобява на кобрите. Както котешката змия, зъбите са му поставени в задната част на устата и е отровен. Но при ухапване може да има по-сериозни проявления“, добави той.
Деница ДИМИТРОВА