Мартин Дончев, областен управител на Видин  2001г.-2005 г.: Нито една община не кандидатства и не изработи проект  свързан с Дунав мост 2

Мартин Дончев, областен управител на Видин в периода 2001г-2005 г., в интервю за предаването „Чудесата на Северозапада“

 

Радио „Фокус:  На 7 февруари се навършиха  20 години от подписването на протокол за изграждане на втори мост над река Дунав между България и Румъния при Видин – Калафат. Протоколът е подписан в Брюксел от Муравей Радев – министър на финансите на Република България, Траян Басеску – министър на транспорта на Република Румъния, Бодо Хомбах – координатор на Пакта за стабилност и Гюнтер Ферхойген – еврокомисар по разширяването. Каква бе ситуацията една година след подписването на протокола в Брюксел по изграждането на Дунав мост 2?

Мартин Дончев: Около Дунав мост 2 още тогава се бяха разгорели големи страсти, имаше и големи очаквания от местните хора, но предстоеше много работа. Бе подписано споразумението , че този мост ще се строи точно между Видин и румънския град Калафат. Трябваше да започнат редица процедури – едната бе за оценка на въздействието върху околната среда, Община Видин трябваше да подготви подробните устройствени планове, да започнат процедурите по отчуждаване на земите… Маркирам само най-важните етапи, през които трябваше да се мине, за да се стигне до строителството на моста. Паралелно с това се водеха доста продължителни и трудни преговори с румънската страна. Европейските донори настояваха мостът да е двулентов, защото по тогавашните предвиждания имаше опасения, че трафикът по  моста няма да е толкова много натоварен и съответно трудно ще бъде неговото изплащане.

 

Радио „Фокус“: Как вървяха тези дейности, какъв бе резултатът от преговорите?

Мартин Дончев: Сигурно от гледна точка на хората от региона са вървели бавно. Трябва обаче да посоча, че това е най-големият инфраструктурен проект преди 20 години за страната, (мисля, че и сега си остава такъв), който е реализиран с европейски средства, със средства на европейски банки, на други донори, на българската и румънската държава и е трансграничен проект, т.е. той не е бил никак лесен за координация. Виждате много по-лесни проекти, които трябва да реализира сега държавата ни, колко по-трудно се изпълняват  и с какви скандали е съпътсвано това, а тогава трябваше да се строи трансгранично съоръжение, в което участваха  различни страни, които го финансираха. Мисля, че през 2004 г. правителството на Сакскобурготски обяви Дунав мост 2 за обект с национално значение, за да могат преписките да се движат по-бързо. Освен това бяха заделени такива средства за отчуждаване на земите, където трябваше да се построи мостът, така че да се платят най-високите оценки по онова време. Така хората, които имаха терени, засегнати от инфраструктурата да не обжалват и да се бави процедураат. Но, така или иначе, винаги имаше доста проблеми…

Радио „Фокус“: Защо го няма пътят към моста обаче?

Мартин Дончев: Това е много болезнена тема. В първия програмен период от 2007 г. до 2014 г. такива средства бяха заложени и те бяха  по оперативна програма „Транспорт“ . Аз съм разговарял с тогавашния заместник-министър на финансите Любомир Дацов, който отговаряше за определяне на най-важните приоритети, за които да  се изразходват тези средства и изграждането на пътя до моста бе заложен. Но, по различни причини през първия програмен период, този път изобщо не започна да се изгражда . През втория програмен период от 2014 г. до 2020 г. не бяха заложени европейски пари за изграждането му и за това в момента българската държава започва да го изгражда с бюджетни средства. За хората от региона това няма кой знае какво значение  – важното е пътят да стане! Но, наистина много се забави, още повече, че трафикът се оказа много, много по-голям от предвидения и мостът е доста печеливш.

Радио „Фокус“: Какво трябваше да направят общините в този период 2001г – 2005 г.?

Мартин Дончев: Общините ако имаха визия можеха да направят доста неща, защото имаше отпуснати средства в размер на около 700 000 лв., ако не ме лъже паметта, за пред проектни проучвания, което е добра база след това да се развият проектите. Европейският съюз винаги държи да финансира проекти, които са навързани със стари проекти. В случаят старият проект щеше да бъде Дунав мост 2, а евентуалните проекти на общините щяха да са надграждане. Нито една община не кандидатства и не изработи проект, който по някакъв начин да е свързан с Дунав мост 2. Така че, ако питате каква е ползата за общините – много трудно би могла да се открие , но и в крайна сметка те са си виновни, че не са имали визия какво да се прави. Но, може би е било възможно поне Община Видин и румънската Община Калафат  да бъдат включени като съакционери  в самото предприятие „Дунав мост 2“ и да получават в момента някакви дивиденти. Но, в интерес на истината, тогава беше голяма борба срещу искането пътят по моста да е двулентов, българското и румънското правителства  настояваха тогава пътят по моста да е четирилентов, което в крайна сметка се случи. Сега си мисля, че е било възможно двете общини да бъдат съакционери и да получават някакъв дивидент. Но, това само по себе си,  не е оправдание, че нищо друго не е направено.

Радио „Фокус“: Налагаше ли се промяна тогава в устройствените планове?

Мартин Дончев:  Устройствените планове задължително трябва да се променят, когато се изгражда такъв голям инфраструктурен проект. Трябва да подчертая, че по онова време Община Видин, както и общинското  ръководство в периода от 2014 г. до 2019 г не заделяха пари, за да решат този въпрос. Тогава, в периода, в който аз бях областен управител се отделиха средства за промяна на устройствените планове от държавния бюджет. Но, така се направиха тези устройствените планове, че доста частни лица и фирми осъдиха общината за милиони левове. Няма да се връщам назад за това какви са причините за това. Предишното ръководство на Община Видин в периода 2015 г.-2019 г. търпеше критики защото за пътя, който се строи от Ботевград до Видин пак имаме изоставане, което  новото ръководство на общината се старае да навакса.  Сега входовете на Видин е много важно да се планират добре, за да не се съдим после с частни лица и освен това Видин може да се отвори към околовръстния път. Магистралите и скоростните отсечки както свързват две точки, така и разделят всички точки, които нямат подходи към тях. До колкото знам новото ръководство на Община Видин е предвидило локална лента на околовръстното, за да могат всички имоти да станат по атрактивни. Ако трябва да се направи един хубав устройствен план той не може да струва евтино. Надявам се да са достатъчно средствата на общината, които са отделени за новите подробни устройствени планове. За 15 години във Видин са направени доста промени, които трябва да се отбележат. Освен това предстои изграждането на скоростния път, в който се предвижда да има нови входове към Видин, които също трябва да се предвидят. Ако се построи газопровода към Сърбия, само на 30 км. от Видин ще минава тръбата с най-екологичното гориво. В следващия програмен период екологията ще бъде водеща тема, която ще се финансира от Европейските фондове. Видинската община е длъжна да предвиди тази възможност  в новите устройствени планове и на общината, и на града . Освен това ако искаме да имаме инвеститори, също трябва да се предвидят   райони, в които като дойдат предприемачите да могат бързо да разгърнат дейността си. Това означава, че в тези райони трябва да има ток, вода и т.н.

 

Радио „Фокус“: 20 години след като е подписан в Брюксел протокол за изграждане на Дунав мост 2 между Видин и Калафат как оценявате този инфраструктурен проект за регионалната икономика?

Мартин Дончев: Радвам се, че има такъв инфраструктурен проект във Видинския регион. Ако погледнете обаче картата на България ще видите, че страната ни все още няма връзка със Запада. Нямаме магистрала към Запад, към Европейския съюз, което е парадоксално. Ние имаме магистрали, които се строят на изток, на юг, но не и на запад. Така, че има още много какво да се очаква и да се развива в тази насока, защото наш основен партньор е Европейския съюз.

Анна ЛОЗАНОВА