Маруся Русева, театрален мениджър: За учениците на Апостол Карамитев той е бил повече от учител – бил е като баща

Снимка: Община Бургас

Маруся Русева, театрален мениджър и организатор на събития, посветени на Апостол Карамитев, в интервю за Радио „Фокус“ – Бургас по повод 96 години от рождението на големия български актьор

Фокус: Г-жо Русева, как трябва да бъде запомнен Апостол Карамитев, според Вас?
Маруся Русева: Аз не съм негова съвременничка, но в момента, в който започнах да се занимавам с театър, ми беше много показателно, че 40 години след смъртта си, този човек продължава да живее в съзнанието на всички, които са го познавали. Всъщност той умира 22 дни след като навършва 50 години, затова винаги когато честваме рождението му, малко след това отбелязваме и смъртта му. Имал е изключителна харизма, бил е много обаятелен и като актьор, и като човек. Имам честта да познавам голяма част от учениците му. Той е извел само един клас в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – тогава ВИТИЗ. Неговите ученици казват, че той им е бил повече от учител – бил им е като баща. Бил е във всяка една житейска ситуация с тях – влюбванията, разлюбванията им, житейските им разочарования. Сред учениците му са Юрий Ангелов,  Искра Радева, Филип Трифонов, Богдан Глишев, Пешка Манева, Велко Кънев също е бил негов ученик. Показателно е как толкова години след смъртта си, този човек продължава да вълнува съзнанието на хората.
Фокус: С какво допринесе неговият живот за Вас лично и за Вашето професионално развитие?
Маруся Русева: Аз съм изгледала почти всички негови филми от онова време. Прикова ме с харизмата, която излъчва. Искрено съжалявам, че не съм била негов съвременник, защото се носят легенди за театралните роли, които е правил на сцената на Народен театър „Иван Вазов“.
Фокус: По повод 90-годишнината от рождението му Вие бяхте организирали цяла седмица. Разкажете ни за нея.
Маруся Русева: Точно така. Мисля, че в нашата съвременна история не е правено толкова дълго честване. Избрахме да почетем рождението, а не смъртта му. Прожектирахме филмите му, имаше и голяма изложба в негова чест по улица „Александровска“. Успях да намеря снимки от една дама – Александра Маринова, която е работила с него – била е гардеробиерка в Народния театър и пази много снимки с лични посвещения – архив, който дотогава не беше виждал бял свят. Освен това, дойде и синът му. Беше наистина голяма магия, защото той живее в чужбина, а тогава успя да се види със свои роднини, които не беше виждал от 12 години. Получи се една много истинска среща с публиката на неговия баща и със самия него. Той донесе афиши от театрални представления, за които малко хора знаят, че все още съществуват. Слава Богу, Община Бургас откликна тогава на моята идея. Колкото и човек да има желание да направи нещо, няма как да се случи без финансова подкрепа. Най-важно е да се знае, че Апостол Карамитев, наред с Христо Фотев, Петя Дубарова, Георги Калоянчев и много други са уникални наши съграждани и паметта за тях трябва да се пази за бъдещите поколения. В онези  години, когато нещата са стояли по по-различен начин, те са успели.
Фокус: След 4 години предстои честване на 100-годишнината от рождението на Апостол Карамитев. Възнамерявате ли да организирате нещо и тогава?
Маруся Русева: Имам идея. Даже вече съм говорила с Георги Тошев, който прави много хубави филми за нашите български артисти и не само за тях. Идеята ми е да разкажа историята на Апостол Карамитев на хора, които никога не са чували за него. Георги Тошев успява това да го направи. В крайна сметка за тези хора трябва да се говотри. Както казах, той е бил абсолютно явление и в театъра, ив  киното. Използвал е в начина си на преподаване похвати, чужди за времето си. Искрено се надявам Община Бургас да откликне отново – вярвам, че ще го направи. Преди 4 години събрахме много от неговите ученици, които са все още живи и направихме един малък празник за Бургас. Дай Боже, всички те да са живи и здрави и след 4 години да повторим този празник отново.
Мария ПОПЧЕВА