Местни избори 2019: Политологът Първан Симеонов: Прекаленият негативизъм в предизборната кампания ще е грешка, този път ще спечели оптимизмът

 

 

От вчера официално сме в предизборна кампания за изборите на 27-ми октомври. Тя обаче като че ли започна доста по-рано. Какво политическо говорене и маневри ще видим през следващия месец и чий тон ще се окаже печеливш? Тези и други въпроси коментираме с политолога Първан Симеонов в интервю за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“.

 

 

Водещ: Господин Симеонов, помним какво се случи преди европейските избори или по-скоро това, което не се. Като че ли не видяхме особено силна там предизборна кампания. Сега обаче различният характер на вота ще бъде ли предпоставка за една по-различна борба, може би?

Първан Симеонов: Аз си мисля, че точно там видяхме силна предизборна кампания. Силна в смисъл на енергична, даже скандална кампания, която залагаше на острота. В крайна сметка сумарният резултат от тази кампания е, че се препотвърди статуквото. Оказа се, че цялата тази острота по-скоро отблъсква и в комбинация с факта, че нямаше някакви нови, ярки алтернативи, които да се заявят, видяхме доста ниска, дори за стандартите на европейските избори, избирателна активност. Главно за София този път като че ли основните конкуренти в кампанията залагат на малко по-различен стил и най-важното, като че ли кампанията има повечко усмивка и позитивността. Тоест няма негативна кампания. Поне тук това, което се вижда на централно ниво. Това обаче не променя факта, че съпътстващите сюжети са много напрегнати, понякога доста грозновати. Знаете за поредицата медийни атаки срещу няколко от кандидатите, и срещу госпожа Манолова, и срещу господин Бонев, най-вече срещу господин Игнатов. Знаете, че сюжетът с избора на нов главен прокурор, предизвиква също напрежение. Има политически сили, които, струва ми се, се надяват върху този сюжет да изградят кампанията, най-вече за мрежата около „Демократична България“. Знаете за този т.нар. шпионски скандал или това, което се случи с предсрочно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман. Всички тези сюжети са достатъчно интензивни и взривоопасни, но пак казвам, на техния фон, поне засега, кампанията е по-различна от тази, която гледахме на европейските избори. Разбира се, има цялото време на света, за да се промени това.

Водещ: Доскоро като че ли бяхме приели, очерталия се дамски сблъсък в столицата. В последствие обаче видяхме, появиха се мъжки фигури и то доста разпознаваеми такива. Това ще промени ли ситуацията по някакъв драматичен начин?

Първан Симеонов: Всъщност мъжките фигури са от самото начало – и Бонев, и по-късно и Игнатов. Новото е, че се появи една по-мъжкарска фигура– това е Ангел Джамбазки. Там има няколко обстоятелства, които могат да променят нещата. Първо, Джамбазки има сериозна инерция от последните месеци. Не знам дали си давате сметка, но ВМРО е една от най-бързо прогресиращи български политически формации. С двама евродепутати, спечелени самостоятелно. Тази инерция няма как да не даде резултат. После, господин Джамбазки е в една сравнително удобна ситуация, защото, да го кажем така: голяма част от българите искат промени, но не прекалени промени. Вярно е, че икономиката в страната се развива, може би не с темповете, на които на всички нас ни се иска, но има ръстове. Вярно е, че населените места в България се промениха към добро, като че ли в последните десетилетия. Всичко това е вярно и на този фон прекалено резките кампании, прекалено негативните биха били по-скоро противопоказни, защото плашат хората. Това, с което започнахме с вас, че на тези избори виждаме опит за бягство от този модел. И на този фон печели онзи, който успее да се разположи някъде в средата, тоест да показва и промяна, и енергизация на политическия процес, и някаква новост, и малко пипер. В същото време не плаши хората. Това е шансът на такива кандидатури като на Джамбазки, които да се поставят между Фандъкова и Манолова, между приказките за стабилност и приказките за революция. Това е шансът и поне досега им се отдава. Друг е въпросът, че мнозина може да си кажат, че Джамбазки твърде често кандидатства за нещо, което може да е известен проблем. Но като цяло, що се отнася до кампанията в София, поне засега, вижда се ясно, че ще има една доста съдържателна кампания. Имаме ярки алтернативи, съдържателно заявени. От една страна Фандъкова ,която демонстрира професионализъм, от друга страна Манолова, която направи една много пространна програма, господата Бонев и Игнатов, които несъмнено влагат много знания и настървения в това, което правят. И сега с включването на Джамбазки ще дойде и онзи малко по-радикален момент, когато ще се говори повечко за сигурност, повечко за гета, и тези неща. Очертава се наистина интересна и, бих казал, съдържателна кампания.

Водещ: Стана ли изведнъж кметският пост, конкретно за столицата, малко по-апетитен? Имаме ли нови свободни ниши, или напротив – тази позиция винаги е била привлекателна?

Първан Симеонов: Привлекателна е била винаги, разбира се. В близкото минало има един ярък пример – това е Бойко Борисов. Плюс това, случилото се на местните избори в Истанбул, знаете в столицата спечели кандидат на опозицията срещу кандидата на управляващите. Столицата винаги има голям заряд – това е ясно. Освен това в столицата, понеже има много хора, при това хора с малко по-висок жизнен стандарт, по-свободни, независими, трудно податливи на натиск, вотът в столицата е много по-политически. Тук по-трудно могат да повлияят разни масиви купени гласове, технологични, зависими и т.н., за разлика от по—малките населени места. Така че София си е един кажи-речи национален избор. Да добавим към това простия факт, че за зло или за добро – по-скоро за зло, разбира се, не бива така неравномерно да се развива територията на една страна както в нашия случай, щем – не щем, София вече е  България. Тоест, тук живеят хора от всякъде. Тук изборът вече не е много софийски, той си е кажи-речи национален.

Водещ: В тази връзка – до каква степен ще бъде решаваща ролята на т.нар. традиционно негласуващи, доколко вотът не  „за“, а „срещу“ ще има значение?

Първан Симеонов: На балотажа вероятно вотът „срещу“ ще има значение. Разбира се, ако се стигне до балотаж. От днешна гледна точка логиката и изследванията показват, че това е по-вероятният вариант. Разбира се, кампанията може да промени нещата. Дали негласуващите са важни – да, доста, защото такъв е профилът на Манолова например. Тя разказва себе си като нова енергия в политиката, тоест онези политики, които казват: „Хайде вече стига с това ляво и дясно, стига с тези познати практики и това статукво“, да увлече наистина хората. И всъщност опитът показва, че големите активности в българските избори са идвали точно тогава, когато е имало някакъв такъв голям, нов играч, който увлича електорален корпус, който иначе не може да бъде увлечен. Друг е въпросът дали Манолова може да разказва себе си като нов играч. И да, и не, мен ако питате, защото категорично не е нов играч, а в същото време обаче човек, ако погледне динамиката на нейния личен рейтинг, който ние в „Галъп интернешънъл“ мерим заедно с още 60-ина лични рейтинги всеки месец, ще видите, че това е един от много малко българските политици, които са успели да рестартират рейтинга си. Да бъде много мразена и да стане много обичана. Друг подобен е бил самият Борисов, който например около няколко кризи с боклука беше много мразен, после пак много обичан. Малко са политиците, които могат да държат жив политическия си образ. Обикновено българската политика, като минеш и заминаваш, търсят новия. Това е предимството на Манолова и тя ще разчита точно на увличането на традиционно дистанцирани от политиката хора, които могат да са най-младите, защото гласуват за първи път. Според последните данни ще видите, че там има очакване, може би по силата на възрастта, там винаги има очакване за новото. Това са  традиционно дистанцираните от политиката хора, негласувалите, хора, които биха гласували за алтернативен стил тип– Слави Трифонов. Алтернативи, които казват: „Хайде, стига вече.“ И между другото, много е важно дали Трифонов ще каже нещо в хода на тази кампания, това е едно от най-любопитните неща в тази посока. Разбира се, важни за балотажа ще бъдат гласовете на националистите, на патриотичния вот, който е много сериозна ниша в последните години, както и естествено, гласовете на т.нар. традиционна десница къде ще отидат. Дали ще предпочетат Фандъкова, защото тя е дясна, или ще предпочетат Манолова, защото вече не искат ГЕРБ. Прелюбопитна ситуация, в която наистина кампанията ще бъде решаваща. Опитът и практиката показват, че 1/3 от гласуващите може би ще решат в последните два-три дни. Така че на този етап ние можем да говорим само теоретично.

Водещ: От това, което ни казахте, да разбираме ли, че по-скоро балансирана, клоняща към позитивна ще бъде печелившата кампания и печелившият тон в следващите дни?

Първан Симеонов: Поне там, където има политически вот. Гладове като София и по-големите населени места. Там пресоляването на манджата с негативизъм и отрицание може да е грешка. Това вече се видя в европейските избори. Разбира се, на много населени места нито позитивна, нито негативна, най-вече парична ще бъде основната движеща сила. Знаете, че особено по места политиката се деидеологизира, става все по-прагматична и там не толкова кампанията, колкото влиянието, мрежите, йерархиите и парите ще определят. Защо все пак смятам, че усмивката лека-полека започва да става водеща? Просто на много места в страната, най-важните места, областните градове, наистина благодарение на европейското финансиране, на това, че България е член на ЕС, в последните години има подобряване на градската среда. Това се вижда и това е един от големите позитиви на ГЕРБ. Между другото, това е  един от големите позитив и за госпожа Фандъкова. Ние малко надценяваме, според мен, ролята на тези прословути ремонти и т.н. Никога не забравяйте, че не са малко хората, които си казват: „Може да са лоши тези ремонти, но поне нещо се прави.“ На този фон, да излезеш и да развиваш крайно отрицателна кампания вече е нелепо. Би било подценяване на избирателя. Избирателят все пак вижда, че нещо се прави. И това е най-важният момент: дали е дошъл мигът, в който избирателят да се обърне и не да каже: „Може да е калпаво, ама нещо се прави“, а да си каже: „Абе аз вече свикнах нещо да се прави, това вече не е новина за мен, я сега да видим как го правят, много ли крадат, ремонтират ли ремонтираното?“ Ако този момент е дошъл, може наистина да има пробив в позициите на ГЕРБ. Още повече, че ГЕРБ миналият път токова много спечели, че би било наистина много трудно сега пак да спечели толкова.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА