Местни избори 2019: Проф. Румен Пандев: Банско трябва да има насочена и към туризма, и към населението адекватна здравна инфраструктура

снимка: pixabay.com

Проф. Румен Пандев, ендокринен хирург от болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Защо виден ендокринен хирург кандидатства за общински съветник от листата на ГЕРБ в Банско? Наш гост е проф. Румен Пандев, от Клиниката по хирургия на болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Роден е в Гоце Делчев, но е потомък на стар бански род. Може би това е било решаващо, проф. Пандев?

Румен Пандев: Решението не е внезапно настъпило. Моят мотив е най-вече липсата на предстоящо развитие на определена здравна инфраструктура в Банско – нещо, от което общината се нуждае. И ако мога с нещо да помогна в тази посока, тоест Банско да не бъде само един известен туристически център, но да има и адекватен, нелуксозен здравен продукт, насочен и към туризма, и към населението, смятам, че там мога да бъда полезен.

Водещ: Какво ще включва разширяването на здравната инфраструктура в Банско“?

Румен Пандев: Тя е на много базово ниво на развитие, разбирате ли? Туристическият продукт в целия свят, говоря за Алпите, защото съм бил доста време в Австрия, включва и здравно обслужване на населението. Тоест ние в момента имаме туристически продукт на много места в България без адекватен здравен продукт. Ако стане инцидент се тича напред-назад, чудят се как да бъде транспортиран пациентът. Това не значи, че ще се стори болница, това веднага искам да кажа. България има достатъчно болници, ние сме пълни с болнични заведения, и винаги давам за пример, след като Кицбюл няма болница, на Банско също не му е нужна болница. Болницата в Кицбюл е закрита по времето, когато аз съм бил там, тъй като не е ефективно, но адекватен медицински център, с който да бъде обслужвано и населението, и туристите, това е необходимо абсолютно на Банско.

Водещ: Какво ще представлява този адекватен медицински център? Как ще изглежда?

Румен Пандев: Това е трудно да обясня веднага в едно предаване. Значи, не си представяйте някакъв мастодонт, в който ще се разгръщат стаи, операционни. Прототипът ще бъдат подобни центрове на територията на Австрия и Швейцария. Даже част от тях се изграждат по модела на мобилни конструкции. Но строителство, аз не съм експерт в тази посока. Аз трябва да дам идейната посока на подобно развитие и това е нещо, в което общината трябва да е изключително важен играч. Дали ще е публично-частно партньорство, този център не трябва да е на Иван и Драган, трябва да бъде защитен обществения интерес. На фона на всичко това, което виждаме в България, в здравеопазването, което се случва.

Водещ: Аз затова ползвам възможността, че сте наш гост, за да ви попитам и за състоянието на общинските болници. Наскоро разговарях с кандидата за кмет на Банско Георги Икономов, и той каза, че за следващия мандат е останало изграждането на общинска болница.

Румен Пандев: Болница – не. Ще има спешен център на територията на общината и Банско, това е заложено, това е програма на министерството, разбирате ли, в която са определени спешни центрове. Банско никога не е слагало болници като акцент. Може би е имал предвид медицински център.

Водещ: Може би.

Румен Пандев: Знаете ли, аз връщам моя опит, през 1996 г. ние основаваме една фондация в България с идея да изградим болница not for profit. Тя бе открита 2001 г. в Гоце Делчев, аз бях 7 години медицински директор на тая болница. И когато отидох в Министерството на здравеопазването далечната 95-96-та година, да моля министрите и зам.-министрите да създадем болница по модел, немците нямаше да инвестират, да бъде not for profit, един от зам.-министрите и министрите ми каза: „Виж, в България всички болници ще са за печалба. Това е абсурд.“ Направих изключение 2001 г., на 11 септември, в деня на катаклизма в САЩ, ние открихме немска клиника в Гоце Делчев, аз бях един от създателите заедно с немците, и тя беше not for profit. Сега разбрахме, след 30 години, че болниците, пипащи обществени средства, както е в Австрия и Германия, не трябва да са за печалба. Защото те правят ненужни обороти. Но това е дълга тема, много дълга тема. Ние в Банско нямаме нужда от тази тема. Ние искаме да изградим малка структура, която да е в полза и на населението, да бъде ефективна, защото това е голямо предизвикателство – да имате евтин, ефективен и привлекателен здравен продукт. Не говоря той да бъде евтин за обществото, не говоря евтин за мен, но да бъде привлекателен за пациента и да бъде ефективен. Това са три проблема, с които въобще в държавата сме сблъскали.

Водещ: Точно за това много наши слушатели ще си зададат въпроса: и как ще трябва да изглежда този продукт –  евтин, ефективен и привлекателен?

Румен Пандев: Здравният продукт е дълга тема. Дали ще успеем, това не е лесно, защото околната среда е българското здравеопазване. То е нелесен терен, но при всички случаи големи и лесни цели не си поставяме, ние си поставяме нещо, което ще бъде в полза на населението, защото в Банско в момента нямаме здравна инфраструктура. Ние в момента име един стар родилен дом, който се използва за медицински център. Ние имаме няколко кабинета, сградите са от порядъка на 60-те години сторени. Така че в момента, в който имаме конкретни неща, ще ви поканим да ги отразите.

Водещ: Защо общинските болници изпаднаха в толкова незавидно състояние, че повечето от тях дори са пред фалит?

Румен Пандев: Искате ли да ви дам една идея за проучване? Защото вие сте радио. Проверете в Северна Гърция, оставете Австрия и Германия, проверете в Северна Гърция, във всеки окръг, всяка област на Гърция се нарича префектура: колко болници има. Вижте в област Драма, Серес, Кавала, Ксанти, Гюмюрджина или в Комотини. Всяка области има една областна болница, държавна. Защо в България има по седем. В Пиринска Македония са седем. Разбирате ли за какъв административен разход, и социален, аз не казвам, че трябва да бъдат закрити, но ние като население трябва да си отговорим на въпроса: може ли да имаме 400 болници на 4-5 млн. население? Това е нещото, на което трябва да отговорим. Можем ли да имаме толкова университетски болници, това е друга тема. Не знам колко са медицинските центрове, сигурно са хиляда. И да отговорим на фона на всичко това, на огромния административен капацитет, на огромния сграден фон който имаме, с какъв ресурс разполагаме, за да задоволим и да произведем адекватен продукт. Защото здравеопазването е вид производство, което трябва да бъде контролирано от държавата. Ама доста здраво контролирано. Там също сме поизпуснали нещата. Това е моето мнение.

Водещ: Реформата, която замисля Министерството на здравеопазването дали ще помогне за разрешаването поне частично на тези въпроси?

Румен Пандев: Вижте, ако ние с вас утре станем здравни министри, ще изпаднем вероятно в същата ситуация. Българското здравеопазване в момента е в ситуация, в която реформи се правят много трудно, повярвайте ми. Дори и аз да съм министър, и вие да сте, това е, защото резистентността е много голяма на всички нива.

Водещ: Съпротивата, съпротивлението.

Румен Пандев: Да. Аз няма да забравя един австрийски колега, който ми гостува в периода на поредните протести на пациенти за някаква болница, която се закрива, и проф. Кристиян Шойбер от Виена вика: „Ей, много хубави пациенти имате вие, българите“. Викам: „Защо?“ Вика „Ако е в Австрия, първи ще кажат „Закрийте тази болница, тя не ни върши работа, карайте ни в някоя по-луксозна“, докато тези пазят пациентите, която болница да тръгват да закриват, те първи излизат и казват: „Не ни я пипайте“.“ Не мога да кажа защо е така. Но нашето население обича, и това е хубаво за нас, лекарите, че бранят всяка болнична инфраструктура да бъде запазена. Дали трябва да бъде съхранена е въпрос на преценка на обществото, но засега нещата не са лесни, и според мен аз съм песимист, нещата не вървят в добрата посока. Това е моето мнение.

Водещ: Коя би трябвало да бъде добрата посока?

Румен Пандев: Вижте, в повечето от държавите, веднага казвам, правя паралел с Австрия и Германия, болниците, които пипат обществени средства, не могат да работят за печалба. По този начин автоматически се спира оборотът. Не могат да бъдат търговски дружества и да произвеждат печалба. Не могат да правят реклама повечето болници, пипащи обществени средства. По радио „Фокус“ е пълно, дори по вашето радио, реклама на университетски болници. Това е забранено в Австрия, защото правите ненужни обороти и харчите обществен ресурс, за да правите реклама. Ето, това е чист отговор. Пуснете, което искате австрийско радио, държавно или частно, рекламата на държавни болници е забранена. Ето ви един въпрос, на който можете да си поставите отговор. Това не значи, че ще намалеят вашите приходи, но държавите там мъчат модел, с който да намалят ненужните обороти на тези, които играят с обществени средства. Това е нещо, което трябва министерството да го реши, не аз.

Водещ: А с какво си обяснявате това огромно количество болници? Частни болници, университетски, общински?

Румен Пандев: Със законови разпоредби. Ние създаваме безкрайно много леки условия за създаване на болници, и какво да ви кажа, ние българите сме такива в мултиплицирането на един продукт. Същите сме с хотелите – пълно е с хотели в държавата. Българинът обича да мултиплицира нещо, като очаква то да започне да носи печалба. Така си мисля. Нямам идея защо толкова много станаха. Ние бяхме една от първите, с осем легла, съвсем малка, тя е закрита вече, но not for profit не виждам как ще стане, защото трябва да се монополизира касата, частните болници също са прави, не можете да имате една каса. В Австрия има много каси и има болници, които работят с други каси, не с обществената. Това е дълга тема и надали е в моите прерогативи, не съм министър и не знам, но няма да е лесно. Въобще посоката не е лесна.

Водещ: Вие сте специалист по ендокринните заболявания и известен хирург в тази област. Нивото на пациентите, страдащи от тях, расте ли в България? Какво е впечатлението ви?

Румен Пандев: Като цяло заболяването в световен мащаб се увеличава, нашите вървят в обратна посока – броят на операциите в световен мащаб в нашия бранш – ендокринната хирургия – намалява. С най-висок процент е в Азиатския континент, във високоразвитите държави – Южна Корея, Япония, Тайван, фокусът е там. Less surgery – по-малко хирургия, по-малко лечение, повече проследяване. Това е посоката. Разбира се, това трудно ще го приложим веднага, пар екселанс в държавата, защото при толкова много предприятия, наречени болници, ако намалим оборотите, откъде ще идват заплатите? Това са търговски дружества. И затова този модел засега много не работи.

Водещ: Кои са най-честите заболявания на щитовидната жлеза?

Румен Пандев: Най-честите заболявания са, от една страна, туморните образувания, за наша радост в огромната си част доброкачествени, увеличение на папиларния карцином в тироидните заболявания, но най-вече в неговите микроформи, тоест там, където той не е опасен, и младите хора, които са засегнати, имат отлична преживяемост – хванат навреме, почти няма шанс да загинете от папиларен карцином, особено ако са от женски пол и сте под 55-годишна възраст.

Водещ: Вие правите доста често безплатни прегледи. Какво ви мотивира за това? Не са много ваши колеги, които го правят. Дори каните гости от чужбина, също видни ваши колеги.

Румен Пандев: Да. Най-вече фокусът е онкологични пациенти, когато ни гостуват лекари от чужбина, и то известни лекари, задължително обсъждаме онкологични пациенти, не масови прегледи, защото моето лично мнение е, че българският онкологичен пациент, особено ако той е проблемен, трябва да чуе още едно мнение, различно от нашето. Особено ако човекът, който пристигне, последната група, с която правихме подобни прегледи, беше проф. Кюн Те от Сеул, трябва да чуе още едно мнение – добре ли го лекуваме, колко ще живее, има ли риск за живота му от това, което сме направили? Естествено, че той ако тръгне, може да отиде в Сеул или в Берлин, или във Виена, но когато тези трима души заедно обсъждат пациента, за него е много по-лесно, и второ, икономически е абсолютно безплатно. Това ме мотивира. Второ, западните специалисти с удоволствие предоставят половин ден и казват: „Окей, за сериозно болни, особено за млади хора, за проблемни болни, бихме работили безплатно, няма такъв проблем.“ И го правят с удоволствие, това трябва да го знаете.

Водещ: По-здрав ли е българинът днес?

Румен Пандев: Хубав въпрос. Много хубав въпрос. Средната преживяемост ни е ниска в сравнение с другите европейски държави, но като цяло българинът, в сравнение да кажем с последните 50 години, живее доста по-дълго. В световен мащаб хората живеят по-дълго. Дали е по-здрав, не бих казал дотам да е по-здрав, не за друго, а защото ние водим застоял начин на живот в съвременната цивилизация, не само българина. И това е един от проблемите, да не говорим злоупотребата с вредни навици – алкохол, цигари, но при всички случаи нашата задача е да се мъчим българинът да стане по-здрав.

Водещ: Голям късмет имат банскалии, че вие сте в листата за техен общински съветник. Голям късмет, проф. Пандев.

Румен Пандев: Дано. Бъдещето ще покаже, дано с нещо да допринеса, разбирате ли? Имам прерогатив, пресантиман нещо да направя, все пак дядо ми е бил кмет на Банско навремето, с удоволствие бих направил, ако мога, нещо. Дано това да кажат хората, не аз.

Цоня Събчева