Местни избори 2019: Проф. Тодор Галунов, политолог: Преференцията се изроди в нещо различно от механизъм за подбор на по-добрия кандидат

Снимка: АФП

Седмица остава до вота на 27 октомври, но освен важния избор, който предстои, отново изникват и въпросите, свързани с организацията и сложността на вота. Имаме ли гаранция, че едни по-стари сценарии от предходни избори няма да се преповторят и сега, и очакват ли се изненади? Отговорите на тези и други въпроси търсим с политолога проф. Тодор Галунов в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Проф. Галунов, седмица остава до традиционно по-интересния за страната ни вот – местните избори. Първо, имайки предвид хода на кампанията, посланията, които чуваме – кои ще бъдат неизвестните този път?

Тодор Галунов: Всъщност това, което се прогнозира като цяло от колегите в общи линии, може би ще се получи, някакви големи неизвестни няма. Сякаш най-интересно е разбира се в София. Ако говорим за реална неизвестност може би това е най-заплетеният политически избор по някои очевидни причини. На първо място вотът в София винаги е бил показателен за съотношението силите в цялата страна. В крайна сметка София се отличава със своята специфика и нейните проблеми са доста по-различни от проблемите на страната. Така че е нормално основните партии да се концентрират там. Тези избори сякаш специално за София имат един много по-национален привкус, отколкото спецификата да речем на местния вот в някоя отдалечена и малка община на територията на страната. Традиционно се разиграва и схемата- ако случайно опозицията спечели по-сериозен процент, това ще е стъпка за предсрочни парламентарни избори. Аз и друг път съм казвал, че подобна схема някак си не е най-добрият вариант. При всяко положение в системата на политиката отдавна е измислен и се прилага принципът на разделение на властите, който приложен в по-широк план не бива да обвързва да речем местния вот с националния парламентарен вот. Управляващите пък навсякъде залагат на направеното до момента, а самата опозиция критикува, че е направено лошо. Това са типичните послания в тези изборни кампании. Разбира се, всичко се преплита с много местни проблеми, които се съчетават с тясно партийни, с вътрешнопартийни проблеми. Това, което виждам е, че в този местен вот сякаш своето особено място заема и преференцията за отделните листи. Тревожното е сякаш, че преференцията отдавна се превърна от механизъм за селекция на по-компетентния кандидат в механизъм за селекция за тези, които сякаш по някакъв начин държат определени групи гласове като гласоподаватели. Така че този модел на състезаване за преференциите доста изкористи самия принцип гражданите да могат свободно да избират от това, което партиите вече са им предложили.

Водещ: Извън спецификите на столицата и във връзка с акцента, който поставихте на преференциите- каква е вероятността да видим до голяма степен едно преповтаряне на резултатите от предходните избори?

Тодор Галунов: При всяко положение резултатите няма да бъдат точно такива. Може би не е редно да говоря с имената на партиите в момента, но предишната карта на България беше изключително в полза на най-голямата партия в страната. Сега този модел ще се коригира в известен смисъл. Аз разбира се очаквам подобно нареждане, все пак тези, които доминират в момента ще продължат да имат доминация в политическия живот, но разликата няма да е такава. На много места мисля, че главната опозиционна сила ще подобри своите резултати, но не в степен да измести първата. Така че този модел, при който голяма част от областните центрове бяха в разцвета на една партия, с малки изключения, мисля че няма да се повтори в същия план. И друго, в този смисъл ми се струва, че сякаш тези избори показват много ясно единните нюанси на мажоритарната избирателна система. Специално при избора на кметове виждам на много места, че реално се състезават двама кандидати на първата и втората сила, и много рядко има трети кандидат, който е в състояние да се доближи до тях. Всъщност тук виждаме един от основните елементи на мажоритарните система, която убива малките партии зад привидно благородния модел да се гласува за личности. Ако погледнем всички големи общини и по-малките такива, ще видим, че две партии със своите основни кандидати и някой, който в най-добрия случай може да е балансьор между първия и втория тур. Това до голяма степен показва какво би очаквал и политическия живот, ако се премине към някаква повсеместна мажоритарност. Но тази специфика сякаш много не се отбелязва по време на кампанията.

Водещ: Да. Освен самата сложност на местните избори, те като че ли през последните години стават все по-усложнени с повече кандидати и преференции. Тези големи списъци и опции за пренареждане крият ли известни рискове?

Тодор Галунов: Категорично крият своите рискове по простата причина, че вариант едно лице да премине примерно 15 места напред е свързано с някакво голямо количество гласове. Именно в тази битка за добиви на тези гласове, звучи малко грубо, сякаш отделните кандидати много изкористяват самия принцип на демократичния избор. Просто битката е за гласове и тази битка се пренася много често вътре вече в партиите. Ако все пак едни избори малко или много са битка между партиите, когато стане въпрос за преференции, битката се пренася вътре в самата партия. И това е спецификата сякаш на нашия преференциален вот, който се утвърди през последните години. Лицата от една и съща партия са в остра конкуренция в рамките на изборния ден.

Водещ: Имаме към днешна дата уверението, че организацията на изборите върви по план. Освен обученията на СИК има ли нещо друго, което се случва между два местни вота с цел подобряване процеса и разбира се гарантиране правилното му протичане?

Тодор Галунов: Обучението на СИК-овете по принцип е перманентна задача, тъй като начинът на попълване на тези комисии, на създаването на тези комисии е строго партиен. Но на места, особено в малките селища, сякаш не достигат достатъчно подготвени хора. Аз мисля, че до голяма степен може да се обърне внимание и на начина на изчислявания, оповестявания на самите изборни резултати, тъй като системата „Хеърни – Майер“, която се предлага в тези местни избори, е слабо позната и за комисиите, и за партиите. И много от тях, особено при преразпределението на мандатите, когато мине вота започват да се съмняват в самите изборни резултати. Недоумяват защо един мандат се дава допълнително на едната партия, а не се дава на другата. Системата не е толкова сложна разбира се, но мисля, че тук има едно цялостно непознаване на нещата. И тук би трябвало да бъде подобрена организацията от към обучение на комисиите, най-вече на общинските избирателни комисии.

Водещ: Имате ли вяра в институциите, ангажирани с вота, че случаи като драмите в „Арена Армеец“ от предишните избори няма да се повторят и сега?

Тодор Галунов: Няма никаква гаранция. Няма никаква гаранция по една много проста причина, че струпването така или иначе се получава и винаги в рамките на подобни струпвания някъде нещата не се изпиват добре организационно. Аз не искам да давам прогноза в тази посока, надявам се, че всичко ще мине добре. Но винаги в изборния ден има едно напрежение. В местния вот напрежението наистина е много по-голямо, тъй като то обхваща много повече хора от другите избори. Така че напрежението освен чисто организационно, е и напрежение на очакваното. В 265 общини очакват своите кметове, своите съветници и в редица други малки селища очакват своите кметове. Това се отразява по принцип на политическата обстановка в рамките на 1-2 дни. И сега ми се струва, че ще има много критики, много обвинения, много съмнения, слухове за контролиране на вота, слухове за купуване и продаване на гласове. Без тези неща няма как да мине. Сякаш това е залегнало трайно в българския политически живот. Особено в местната власт всичко е най-болезнено, тъй като това е най-близко до гражданите. Гражданите може да не познават българските евродепутати, но те малко или много познават своите съветници и кметове и върху тях стоварват всички свои надежди, критики, похвали, оплаквания за бъдещите четири години мандат. Но сякаш и тези избори показаха, че в българския политически живот често се намесват два или три вида избори. Много често се обещават неща, които са приоритет по-скоро на националната власт. А когато изборите бяха за парламент или европарламент се обещаваха неща, които пък са приоритет на местната власт. Сякаш се потвърждава моделът, че по-добре да обещаваш всичко и за всички, и че колкото и електоратът да не повярва в крайна сметка едни позитивни послания, пък били те и лъжовни, сякаш по успяват да донесат гласове, отколкото реалистичните, но песимистични послания в изборни ден. И ние виждаме колко много неща се обещават да се направят и се питаме – ами, през тези четири години те защо не бяха направени? Защо сега всичко тръгва да обещава месец преди вота, че нещата ще се подобряват в някакви скоростни мерки и скоростни модели. Затова един месец, главното е да се вземе гласът на избирателя, а после вече този, който спечели ще мисли как да изпълнява тези обещания.

Водещ: Да, типично може би правене на избори в България. Във връзка с характера на вота да разбираме ли, че не изключвате силни компроматни войни в последни дни преди избора?

Тодор Галунов: Практиката показва, че ако има силен компромат той се прилага няколко дни преди избора, за да не може отсрещната страна да реагира. И докато тя се оправдае или се опита да отрече компромата, изборът вече ще е минал по някакъв начин. Така че ако нещо има значително в тази схема, то ще се получи в рамките на тези непосредствени няколко дни преди вота. По принцип България никога не е минавала без сериозни компромати. Негативизмът в изборната кампания за съжаление често е по-печеливш, отколкото позитивизмът. Така че аз очаквам и тук да се появят по места подобни компромати, защото ние имаме 265 изборни кампании. В 265 общини има изборни кампании и във всяка от тях има специфична форма на компрометиране на политическия опонент.

Водещ: Разяснихте малко по-подробно за преференциите. Към края на нашия разговор ми се иска да кажем няколко думи и за тежестта, която въпросното квадратче „Не подкрепям никого“ има?

Тодор Галунов: Личното моето мнение е много ясно по въпроса – то е излишно. То обърква избирателя, то създава различна представа за избор на активност и избор на резултати и ми се струва, че е крайно време българският законодател на тези избори да го премахне. Аз не виждам смисъл от това квадратче при положение, че ако едно лице по някаква причина не иска да гласува за някой, той просто няма да отиде в изборния ден или ще пусне празна бюлетина. Категоричен съм, че това трябва да се премахне и води до объркване в избирателя.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА