Методи Бисерков, Община Петрич: Полковник Дрангов не е просто личност, не е един обикновен военначалник, той е фанатик в добрия смисъл на думата, отдаден на каузата България

Методи Бисерков, началник на отдел „Образование“ към Община Петрич, в интервю за Радио „Фокус“-Пирин

 

Фокус: Г-н Бисерков, с какво името на полк. Борис Дрангов се свързва с Петрич?

Методи Бисерков: Полковник Борис Дрангов има кръвна връзка с Петрич, тъй като през 1916 година като командир на 5-ти пехотен Македонски полк той позиционира своя щаб в района на днешното село Дрангово, неслучайно и днес населеното място носи неговото име. Макар и за кратко време това, което той успява да остави като наследство в рамките на територията на Община Петрич и до ден днешен ни дава основание да се гордеем с този факт, именно с неговото присъствие тук, на нашите земи. Не само фактът, че неговият щаб дава началото на това населено място, но и фактът, че неговите войници изграждат военен паметник-чешма, който и до ден днешен съществува и за който Общината полага много големи грижи. Този паметник е една жива връзка между онова поколение българи, които отдавайки живота си за честта и славата на Родината, успяват да извоюват нейното опазване и да възстановят донякъде в една голяма рамка землището на българите от времето на Възраждането до днес, предавайки тази традиция и тази връзка, смятам, че днес можем да се гордеем с неговото присъствие по нашите земи.

Фокус: Кои от заветите на полковник Дрангов не бива да забравяме никога?

Методи Бисерков: Мисля, че полковник Дрангов е най-известен именно със своите кратки, но много съдържателни смислени завети, които оставя. Те не са един или два и ще ми бъде много трудно, ако трябва да припомня всичките, но може би обобщавайки ги можем да ги наречен завети на един истински водач, защото той е командир на полка. Неслучайно след като го раняват, полковник Дрангов на смъртния си одър получава извънредни грижи и тогава той изрича „Каквото за всички войници, това и за мен“. Това е отношение на един истински баща към неговите деца, както той възприема неговите войници. Мисля, че никога не бива да забравяме и другите му крилати фрази, свързани с любовта му към Родината. Един завет, който няма как истинските българи да забравим е „Колко много исках още да служа на България“. Полковник Дрангов ни завещава това, което днес ни прави истински българи – да бъдем водачи, да работим с хората като с наши приятели, другари и деца. Той е един сърцевед, който разбира емоцията и духа на хората около него.

Фокус: Защо днес на България са й необходими повече хора като полковник Дрангов?

Методи Бисерков: Защото полковник Дрангов не е просто личност, не е един обикновен военначалник. Той е фанатик, но в добрия смисъл на думата – човек, отдаден на каузата България. В днешно време, когато материалното и ежедневието непрекъснато ни притискат и ни принуждават да отделяме внимание и да бъдем сериозни към неща, които ежедневно трябва да решаваме, животът и делото на полковник Дрангов ни показват, че има и нещо повече – има една духовност, която ние трябва да уважаваме и да следваме, да бъдем като него – хора, които са отдадени на кауза, а каква по-голяма кауза от България. Това е необходимо на нас като съвременници и това трябва да помним от него.

Фокус: Дрангов е влюбен в България до фанатизъм. Разбираме ли този фанатизъм днес и как можем да си обясним тази жертвоготовност?

Методи Бисерков: Смятам, че донякъде ни е трудно да можем да разберем това негово поведение, тъй като светът, в който живеем днес е съвсем различен като бит и ежедневие и може би трудно бихме могли да разберем тази отдаденост на България, но от друга страна отдавайки почит към него като човек-легенда, отдавайки нужното внимание към паметници, смятам, че бихме могли да обясним на младите, че това е една кауза и идея, която трябва да се следва. Когато се борим за някаква голяма цел, трябва да полагаме всички усилия за това с такъв фанатизъм и жертвоготовност, че наистина след десетилетия и столетия, нашите наследници да кажат, че предшествениците ни са дали всичко от себе си за Родината.

Натали СТЕФАНОВА