Мика Зайкова: Трябва да си поставим за цел ускорен растеж на икономиката от порядъка на 8 пъти

Снимка: Радио "Фокус"

Мика Зайкова, финансов експерт, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Каква е реалната ситуация с разпределението на доходите в България през 2018 година, като знаем, че общият брой на лицата, които през 2018 г. плащат данък върху доходите на физическите лица е 3 136 523? Госпожо Зайкова, според данни на Министерството на финансите 53,85% от българите получават до 560 лева заплата. Заплата от 560 до 1000 лева получават 22,17%. От 1000 до 2000 – 16,88%. От 2000 до 3000 – 3,55. И от 3000 до 9000 – 3%. Какво показват тези цифри, какво означава въпросното разпределение?

Мика Зайкова: Тези цифри показват едно от най-неприятните неща, които се случват в съвременния свят, а това е увеличаване на неравенството на доходите. България е на последно място в Европейския съюз по бедност и на първо място по неравенство. През 2017 година разликата между 20-те процента най-бедни и най-богати в България беше 8,2 пъти. 2018 година показва леко подобрение, тоест е 7,7 пъти. Докато средната разлика за Европейския съюз е под 5 пъти. Тоест някъде между 3,2 и 4,8. Във всички останали страни това, което се плаща най-ниско и това, което се получава най-високо, разликата е два, три, четири пъти, но не и осем пъти. България продължава да заема първи позиции по лошите критерии и да стои на последно място. И перспектива за това положение да се оправи за съжаление няма.

Водещ: На какво се дължат диспропорциите?

Мика Зайкова: Диспропорциите се дължат на това, че първо, минималната работна заплата в България, която е 560 лева, всъщност нетното изражение е 435 лева. Тоест човек, който има заплата 560 лева, получава де факто 435 лева. На фона на това, че издръжката на живота на един човек в България в предното шестмесечие беше 610 лева, това показва, че това са работещи бедни и хората живеят на границата на мизерията. За пенсионерите въобще не говорим, защото средната пенсия в България е 386 лева. 386 лева за хора, които са възрастни, болни и трябва да се хранят пълноценно. Няма какво да говорим. Там положението е изключително тежко. Но това е резултат от нашето икономическо развитие. Казах ви тези неща, защото в България наистина има ръст на брутния вътрешен продукт, но тоз ръст е крайно недостатъчен. Не може с ръст 3 и нещо ние да догоним страните, които отидоха далеч напред. И аз не говоря за Западна Европа, не говоря за Люксембург, където минималната заплата е 2070 евро, тоест 4140 лева – минималната заплата. Говоря за страните от Централна и Източна Европа, които отидоха далеч напред. Отидоха далеч напред, защото Румъния има ръст на брутния вътрешен продукт над 7,7. Защото малка Словакия направи ръст на брутния вътрешен продукт над 6,3. Защото Словения се мери с най-богатите страни в Западна Европа. Това се дължи на факта, че в България не се управлява икономиката добре. А тя не се управлява добре по няколко причини. Извинявайте за дългата тирада, но съм длъжна да кажа, че ние правим мимикрия на реформи. И най-страшното е, че нямаме върховенство на закона, тоест нямаме истинска съдебна реформа, за да можем да привлечем истински големи инвеститори, които да дойдат тук, да имат чувство за гаранция за своите пари, които да внедрят високи технологии, които да донесат стоки с висока добавена стойност и да имаме положителни, нашият износ да бъде в положителната сфера. Тоест нашият износ да носи печалба. А ние какво продаваме? Продаваме суровини, материали и резервни части малко. Е, от това не се печели. Когато няма високи технологии, когато няма цифровизация, когато няма високо образование, не могат да се получават високи заплати и високи доходи.

Водещ: Госпожо Зайкова, миналата седмица Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на визия, цели и приоритети на национална програма за развитие „България 2030“. В този проект залягат ли принципи и цели, които да показват тенденция за излизане от ситуацията, излизане от тунела?

Мика Зайкова: По отношение на тази визия мога да кажа следното – по-беззъба и неамбициозна визия или документ в живота си не съм виждала. Разбирате ли, ние си поставяме за цел да преобразуваме и да трансформираме нашата индустрия във високотехнологична. Да, като цел това е изключително добро, и ако то се случи, България наистина ще има прогрес. Само че, първо, индикаторът, който визира тази цел, е толкова нищожен и малък, че ще ви кажа – значи, ние имаме трансформация на високи технологии от порядъка на 24%. Като цел за бъдещите 11 години, които стоят пред нас, си поставяме да стигнем до 32%. В момента средното европейско ниво е 50,6%. И ако Европа стои на едно място, а това са данните от 2016 година, на тях са стъпили в тази визия, ако Европа стои на едно място, ние ще достигнем Европа след 50 години. Само че Европа не стои на едно място, така че ние никога няма да стигнем до средното равнище на Европа и винаги ще кретаме накрая. Освен това самите цели в тази визия са неправилно поставени. Извинявайте, да, поставено като цел е ние да преобърнем тренда на нашата демографска ситуация, която е катастрофа, не е ситуация, ние да станем богати – да, това като цел не е лошо, само че тази цел е следствие на това, което казах. Първо, трябва да имаме трансформация на високотехнологично равнище в реалния сектор, и второ, трябва да имаме хора, които да управляват тази трансформация. А, за да я управляват, трябва нашето образование да е на друго ниво, само че то е на дъното. България от пето място в далечната 1991 година по ниво на образователно равнище и на наличие на специалисти, сега е на последното място в Европейския съюз. На последното. Защото ние правим мимикрия на реформи. Това, което искаме да постигнем, е вследствие от ръста на брутния вътрешен продукт. И тъй като няма как да направим тази трансформация без инвестиции, а инвестициите са минусови, поне капиталовите инвестиции, които в реалния сектор, в индустрията правят обновлението, те са на минус 333 милиона евро за първите седем месеца. Представете си, също така реинвестираната печалба, която би трябвало да помогне, също е на минус 72 милиона евро. Е, ние смятаме, че имаме преки чужди инвестиции от какво, от дългови инструменти – от облигации, от кредити. Знаете ли, че дори собствениците на капитал там, където има смесени предприятия, не искат да увеличават капитала, а искат да дават кредит. Това означава, че те са с единия крак навън, че те са готови да се оттеглят. И факт е, че българските инвестиции в чужбина само за 10 години са се удвоили – от 2 милиарда и 400 милиона евро, са станали 5 милиарда и 400 милиона. Това означава, че българските инвеститори, макар и с не особено голяма печалба, но предпочитат да изнесат парите си навън, защото не са сигурни за тях. Защото България е първа по корупция, защото България е последна по върховенство на закона. Тоест нашата съдебна система не работи както съдебните системи в Европейския съюз.

Водещ: Госпожо Зайкова, а има ли обединяващ приоритет за бързо икономическо развитие? Вие виждате ли такъв във въпросния публикуван документ? И, ако не, кой е той?

Мика Зайкова: Аз считам, че анализът, който е направен, предварителният анализ е добър. Но на базата на него не са изведени основните цели. Основната цел според мен трябва да бъде – да, трансформацията; втората цел трябва да бъде кадровият потенциал, който ще управлява тези предприятия. Но този кадрови потенциал трябва да бъде здрав. А нашата здравна система работи зле. Хората трябва да бъдат здрави физически и здрави психически, за да могат да поемат такива тежки отговорности. Всичко останало е следствие. Ние трябва да си поставим за цел не устойчив растеж, тоест 3 и нещо там да кретаме и никога да не стигнем Европа, а трябва да си поставим за цел ускорен растеж, растеж от порядъка на 8 пъти.

Цоня Събчева